Ислямско влияние върху историческото развитие на медицината

От 2.3.-271г.

Арабската култура, или по-точно обобщеното понятие, с което немалко хора неточно наричат ислямската култура (от гледна точка на местоположението в пространството, времето и науката) често се смесва. Ислямската култура може да се  разгледа като стройна система, съхраняваща научните дейности на лица, които са живели в един регион, който може да се разгледа в хронологичен ред от осми век от н.е. до началото на съвременната епоха.

В географско отношение ислямската култура обхваща земите от Иберийския полуостров и Северна Африка, достига към долината Инд и тези от Южна Арабия до Каспийско  море. В тези области ислямската цивилизация се е развивала, а дейностите й са съхранени благодарение на арабската писменост ( A. I. Sabra, Isis, 1996, 87:654-670)

Западът не приема винаги обективно влиянието на Исляма върху историческото развитие на медицината. Западните писатели са отдали по-малко внимание на научния и интелектуалния ислямски принос към тази област. Но факт е, че мюсюлманите са носели факела на науката и мисълта в една епоха, когато е нямало друга цивилизация, която да извърши това.

Били времена, когато обучението се считало за ерес, а християнската църква преследвала много от учените и интелектуалците в Европа. В стремежа си да избягат от преследване те често намирали убежище в арабските страни, като им предоставяли своите знания и умения. Сред друговерците те получавали почит и уважение, които полагали усилия да предоставят добра, полезна и непринудена атмосфера за работа и развитие. По този начин започва да се усеща действието на универсалната културна революция, която просвещава древния свят и впоследствие се възприема от Запада.

Медицински познания в Предислямския период

Медицинските познания в преддислямските времена били незначителни поради несигурния номадски начин на живот на арабите. По-голямата част от населението на Арабският полуостров е съсредоточено в оазисните градове като Мека, Медина и Ал-Taиф.

Единственият контакт на арабите с цивилизациите на други страни се реализира благодарение на търговските кервани, предпринаващи два пъти годишно от Мек,а до Сирия на север или до Йемен на юг. Известни лекари от предислямския период са Ибн Хузиим, Харит ибн Калда ал-Тхаяфи, Нхадр ибн Харит и др.

Единствените лекарства, които познавали арабите по това време произхождат от растения, листа и дървесна кора, както и такива от животински кости, подправки и тамян. Като цяло обществото им живее скромно и да се придържа към проста хранителна диета, предпазваща го от много заболявания, които са характерни за съседните им народи.

Източници на медицински познания за арабите

Арабският полуостров е ограничен от няколко държави, които са имали древни цивилизации (Египет, Византийска и Персийска империя). Лекарите сред древните египтяни например разграничават различни видове заболявания. Те са лекували по отределена методика очни, вътрешни, гинекологични  и други болести. В древните храмове има и медицински училища, където лекарите имат и роля на жреци. Медицинското познание на Древен Египет не е написано изцяло на папируси. Някои методи за лечение, които се считали за тайни се предават единствено от поколение на поколение.

В музеите, съхранили чертежи на гробници и папируси може да се открият следи на това, което древните египтяни са знаели, но не са желаели да споделят и напишат. Медицински знания процъфтявали в древен Египет, а някои от лекарствата, които се използвали все още се прилагат в съвремието.

За древногръцката култура най-известният лекар е Хипократ, наричан често баща на медицината. Благодарение на него историята на медицинската наука придобила понятия като модел на лекарско поведение, етика. Хипократовата клетва е обет, в който и до днес новозавършилите медици се кълнат, преди да започнат да упражняват професията си. Египет се превърща в център на медицинското обучение, продължавайки традициите и по времето на Елинизма, около 271 г. пр. Хр, когато се създава школата в Александрия. В нея са обучени Херофил и Еразистрат и много други прочути лечители. 

Несторианската секта, основана през 428 пр.Хр. от Несторий, патриарх на Константинопол, се смятала за една от първите еретични секти. Привържениците му са подложени на гонения, принудени са да емигрират в сирийския град Ал-Руха (Едеса), където основават тяхно медицинско училище. Гоненията срещу тях продължават и те са прогонени и от Едеса през 489 г.пр.Хр. Несторианите са приети добре в в Персия.

Те се установяват до Джунди-Шапур в Персия, а от там построяват голяма болница. Градът става най-известният културен център от времето на персийския шах Кисра Анушираван, който привлича в него и едни от най-известните индийски, еврейски, сирийски и персийски лекари. Ксира изпраща част от своите лекари в Индия, за да търсят медицински книги и документи за превод от санскрит на персийски и сирийски. Така се създава огромна научна библиотека.

Обзор на историческото развитие на медицината в Исляма

Ислямът се разпространява на обширна територия в средата на 7 век. Мюсюлманите са склонни да съхраняват всички медицински източници, ръкописи и книги на древните народи. Всъщност тези знания са трофеите, който са най-високо ценени от победоносните бойци на халифата.

Когато фазата на активни завоевания  свършила, арабите насочили енергията си към различни клонове на науката. С голямо желание превеждат всичко, което придобили от гръцките, персийските и индийските ръкописи. Християните, евреите и несторианците изиграли голяма роля в това начинание.

В рамките на век и половина от появата на исляма Багдад попада под върховенството на Абасидите, а Кордова и новопоявилото се емирство на територията на днешна Испания се управляват от Умаядите. Споменатите градове стават световни центрове за обучение по медицина. Сред най-известните лекари от времето на Умаядския халифат са Ибн Утхал и Абу ал-Хакам Ал Димашяи. Ибн Утхал (християнин) бил специалист в областта на науката за отровите, а по  време на царуването на Муайах много видни мъже и князе са починали мистериозно. Впоследствие Ибн Утхал е убит за отмъщение.

Абу ал-Хакам Ал Димашяи също бил християнин и работил като специалист в терапевтиката. Преводи на арабски език започват да се правят сред Умаядския халифат по времето на принц Халид ибн Язид. Той се интересувал от алхимия и често прибягвал до услугите на гръцките философи, които живели на територията на Египет. Съвременник на княз Халид е големият арабски химик Джабир Ибн Хаян, роден през 705 г.пр.Хр. Той е първият откривател на живака.

Друго медицинско постижение по време на управлението на халифата била болницата за прокажени, построена в Дамаск. Тя е първата по рода си и се радвала на много дарения. Тази практика била контрапункт на европейската медицинска практика, която дори и шест века по-късно осъжда с кралски укази прокажените на смърт чрез изгаряне. През 90 годишното управление на Умаядския халифат ислямът се разпространил от Китай на изток и достигнал до Испания на запад. Центърът на света за всички изкуства и науки бил Багдад, която за пръв път е посочен за столица от халифа Ал-Мансур.