Медицината на монголите по времето на Чингис Хан

От 1206г. до 1279г.

Монголското нашествие е едно от най-значимите събития, случили се на територията на Евразия. Смята се, че експанзията на племената от централноазиатските степи е отнела повече животи, отколкото са загиналите по време на Първата световна война. Чингис хан и неговата стохилядна армия успяват да превземат или победят някои от най-могъщите страни, съществували през 13-ти век. Между завоеванията на степния вожд са Китай, части от Арабския халифат, Персия, руските княжества и Волжка България.

Невероятният успех на монголските сили се дължи на два основни фактора - числеността на войската и добре координираните им бойни действия. Чингис Хан и неговите пълководци стават известни както със своята жестокост, така и с навика си да присъединяват към ордата си всеки желаещ от новопокорените земи. Така степните нашественици се сдобиват не само с на практика неизчерпаем запас от боеспособни мъже, но и с експерти в областта на военната тактика, обсадната архитектура, разпределение на ресурсите и полевата медицина.

Именно затова историците определят военната медицина на монголските нашественици като адаптивна. Заради множеството покорени територии и тяхното културно разнообразие завоевателите се сдобиват с лекари, практикуващи трите основни доктрини в Евразия - Китайската традиционна медицина, индийската Аюрведа (нейният тибетски вариант) и Западната медицина, основана на трудовете на Хипократ и Гален.

Именно затова е доста трудно да се определи кои от описаните лечителски практики са типични за монголската култура и кои са извършени от присъединени към войската чуждестранни медици. За да направят това, учените сравняват описаните процедури с медицински текстове от Тибет, Китай и Европа и следят дали тази практика е описана в някой от трудовете. Другият метод е да се сравняват интервенциите с практиките на изолираните номадски народи, които съществуват в азиатските степи до 20-ти век.

По записките на хронистите, описващи живота на Чингис Хан, става ясно, че воините от монголската орда имат някакви елементарни познания в областта на медицината. Това се разбира от няколко разказа, един от които е особено любопитен за съвременния читател. В него се споменава за рана във врата, която младият тогава хан получава в битка. Вождът не успява да стигне навреме до знахар, затова се опитва да спре кръвотечението с ръка. Щом се връща в лагера, един от пълководците му се втурва към него и започва да смуче с уста събралата се мръсна кръв, тъй като знае, че зацапаните рани могат да се възпалят.

Един от най-интересните описани методи за лечение на рани, характерни за монголите и заобикалящите ги степни племена, е затискането на ранения с прясно ощавена кожа. Тази практика се среща и до днес в селата на казахите от Източен Казахстан. Тя е описана в разкази за трима от генералите на монголската армия, които пострадват тежко в обсадата на китайския град Шаян. Те получават тежки рани от летящите откъм стените облаци от стрели.

За да имат шансове за оцеляване, в тяхна чест са заколени три бика. След това вътрешностите на животните са премахнати и пълководците са поставени в коремните кухини на зверовете. Целта на тази процедура е живителната сила на биковете да влезе чрез кръвта в раните на пострадалите воини. Интересното е, че нетрадиционният метод подейства и генералите се възстановяват успешно.

Подобна практика е описана и в други случаи, но най-често заколеното животно е овца. Раненият поставя вътре единствено пострадалия крайник или главата си. В други случаи кожата се одира и намята върху ранената област. Тъй като кравите и овцете са ценен източник на мляко и месо, подобна интервенция се извършва само за знатните военачалници в ордата.

Разбира се, тези ритуали са относително редки сред войската на монголския хан. Най-често раните са промивани с вода, билкова отвара или алкохол и превързвани с чист плат или кожена ивица. Според китайските хроники монголските жени са изключително сръчни в наместването на кости, тъй като номадският живот и непрестанната езда предразполагат към подобен тип контузии и в ежедневието.

За съжаление, или може би за щастие, комбинацията между традиционни похвати и чужди технологии се практикува единствено във военната сфера. Нито един от подчинените на Чингис Хан не се опитва да осъвремени или подобри цивилната администрация, социален строй и т.н. Затова веднага след смъртта на кръвожадния пълководец Монголската империя се разпада на няколко ханства, които едно по едно излизат от политическата сцена.

Редактор: Георги Динев

Статията е част от историята на:

• Военното дело и медицината