Могъщите фамилии в историята, разрушени от кръвосмешение

От 1273г.

Хаосът в родословното дърво на Хабсбургското семейство и крахът на тази знаменита династия илюстрира един от най-известните случаи на кралско кръвосмешение в историята.

Корените на Хабсбургската родова линия могат да се проследят до епохата на Средновековието. Някои от най-известните имена в европейската история са свързани с това семейство: Мария Антоанета е от фамилията на Хабсбургите, както и ерцхерцог Франц Фердинанд – благородникът, чиято смърт предизвиква избухването на Първата световна война.

Хабсбургската династия достига своя апогей през 16-и и 17-ти век. Тъй като испанският и австрийски клонове на рода Хабсбург доминират в Европа, благородниците вземат решение да запазят позициите си, съхранявайки кръвните си линии чисти. Така братовчеди, както и чичовци, лели и племенници сключват изгодни бракове помежду си.

Хабсбургските кръвосмесителни бракове събират родовите кръвни линии по начин, който отключва множество физически и психически заболявания. Тези заболявания в крайна сметка водят до безплодие в следващите поколения. Объркана и очарователна Хабсбургската династия постепенно преминава в забвение.

Началото на Хабсбургската династия

Основаването на Хабсбургската династия се приписва на Рудолф I, който през 1273 г. става крал на Германия. Той е член на Хабсбургското семейство, което е създадено още през 11-ти век. С избирането си за крал, монархът обединява обширните германски земи под своето лидерство. Територията под негов контрол продължава допълнително да се увеличава през 1276 г., когато той завзема Австрия. През 1281 г. Рудолф I преотстъпва австрийското си завоевание на своя син Албрехт I. От този момент Австрия и Хабсбургската фамилия се свързват. Семейството добавя Бохемия и Унгария към уголемяващата се империя и продължава да придобива нови земи и власт както чрез военни действия, така и чрез умела дипломация.

Брачните съюзи се оказват ключът към могъществото на Хабсбургската династия. Когато Максимилиан I, син на Фредерик III – император на Свещената Римска империя, се жени за Мария Валоа-Бургундска, дъщерята на последния херцог на Бургундия – Шарл Дръзки, през 1477 г., Хабсбургите разширяват европейското си влияние изключително много. Максимилиан постига победа над френския крал Луи XI във войната през 1479 г., като с това утвърждава властта си над редица богати нидерландски провинции. Успешните му военни действия издигат престижа на Хабсбургите в цяла Европа. Мария Бургундска умира през 1482 г. След смъртта на Фридрих III през 1493 г. Максимилиан наследява престола на Свещената Римска империя. През същата година Максимилиан I се жени за миланската принцеса Бианка-Мария Сфорца.

Кончината на Мария Бургундска причинява сериозни проблеми на Максимилиан. Той трябва да се сражава, за да запази контрола над Холандия, който "печели" чрез брака си с нея. Императорът също така се стреми да запази властта си над Унгария и в крайна сметка успява. Въпреки това, след неговата смърт през 1518 г., империята губи земите си в Швейцария.

Най-големият принос на Максимилиан за династията на Хабсбургите вероятно е уреждането на изгодния брак на сина си Филип с Хуана Кастилска, станала печално известна като Хуана Лудата. Тя е дъщеря на Фернандо II Арагонски и Изабела Кастилска и разполага с много пари, земи и престиж. Огромните територии и кралските фамилии, асимилирани от Хабсбургите, както и стремежът да се запазят богатството и властта, довеждат директно до кръвосмешенията, които в крайна сметка унищожават благородническото семейство.

Синът на Максимилиан – Филип, се жени за Хуана от Кастилия през 1496 г. Като дъщеря на Изабела I Кастилска и крал Фернандо II Арагонски от Испания, Хуана носи многобройни позитиви и огромен престиж на династията на Хабсбургите. Когато принцесата наследява Кастилия (след смъртта на майка си през 1504 г.), баща й управлява като регент.

До 1506 г. Филип активно се бори за контрол. Той преговаря с Фернандо да преотстъпи напълно Кастилия на Хуана. Възползвайки се от влошаващото се душевно здраве на съпругата си, Филип поема пълната власт над Кастилия, като по този начин официално свързва испанските и австрийските клонове на Хабсбургите.

Хуана Лудата – дете от кръвосмесителен брак между втори братовчеди

Според статия, поместена в "Журнала на хуманистичната психиатрия", Хуана отрича приписваната й лудост, като заявява, че просто има "нерадостно наследство" от майка си. Остава неясно дали кралицата действително страда от психични заболявания или е жертва на политическа машинация. Хуана е плод на брак между втори братовчеди, който може би е допринесъл за психическото разстройство, за което се твърди, че тя има.

Историците предполагат, че Хуана може би страда от депресия или биполярно разстройство, но не е изключено това да е преувеличено от съпруга й и баща й, които го правят, за да я отстранят от властта. Филип живее само няколко месеца след като обявява, че Хуана не е компетентна да се разпорежда с короната. След смъртта му Фернандо II отново поема контрола, а Хуана е затворена, което може да е и причина за влошаване на психичното й здраве. След смъртта на Фернандо II Арагонски през 1516 г. синът на Хуана – Карл V, става следващият император на Свещената Римска империя и наследява Кастилия и други испански владения.

В началото на 16-ти век Хабсбургските бракове създават могъща династия, която обхваща владетелите на по-голямата част от Западна Европа. Предвид тези обстоятелства първите опасения за запазването на властта и трудностите при организирането на браковете не закъсняват. Дъщерята на Карл V – Мария Испанска, се омъжва за братовчед си Максимилиан II (син на Фердинанд I и Анна Ягелонина) през 1548 г. Синът му Филип се жени за Анна Австрийска (дъщеря на Мария Испанска и Максимилиан II), която е негова племенница. Съхраняването на чистите кръвни линии чрез бракове между роднини може би е идеалният вариант за запазване на властта и богатството, но се оказва пагубно за здравето на поколенията и продължението на рода.

Колкото повече години минават, толкова повече кръвосмешенията в Хабсбургската фамилия се увеличават, а роднинските връзки между членовете на семейството стават изключително сложни и объркани. Филип III Испански и Маргарита Австрийска (които са потомци на два брака между племенници и чичовци) имат две деца, също сключили брак с роднини. Дъщеря им Мария-Анна Испанска се омъжва за Свещения Римски император Фердинанд III през 1631 г. Техният син Филип IV се жени за дъщерята на сестра си – Мариана Австрийска, която му е и племенница, и братовчедка.

Най-известният Хабсбург, роден от инцест, е Карлос II Испански (Carlos II, срещан в източниците още като Карл, Чарлз и Шарл). Той е продукт на гореспоменатия брак. Роден е през 1661 г. Една от бабите му е и леля, а другата му се пада и прабаба. Всички негови прабаби и дядовци произлизат от една и съща семейна двойка – тази на Филип I и Хуана Кастилска.

С раждането на Карлос II Хабсбургските линии на Испания и Австрия вече са толкова преплетени, че генетичната катастрофа е неизбежна. Карлос страда от стерилитет, има толкова голям език, че едва успява да говори. Монархът има така издадена долна челюст, че тя не може да се срещне с горната. Заради многото сериозни здравословни проблеми, между които не на последно място е безплодието, Карлос II се оказва последният Хабсбургски владетел на Испания. Макар австрийската линия на рода да продължава развитието си, това е началото на края за Хабсбургското многовековно династично господство.

Свещената Римска империя не е нито свещена, нито Римска – тя е Хабсбургска

Австрийските Хабсбурги контролират императорската титла от 10-ти век до началото на 19-ти век. Дори след като Карлос V Испански се отказа от титлата си през 1556 г., връзките между испанските и австрийските Хабсбурги остават солидни.

Хабсбургското господство над титлата "Свещен Римски император" говори за огромния обхват на семейството, постигнат чрез бракосъчетания и инцест. За да се демонстрира разрастването на хабсбургската власт ще ви представим елементарен пример: Свещеният Римски император Карл VI притежава следните титли, постигнати чрез векове на бракосъчетания и кръвосмешение: Крал на Германия, Крал на Бохемия, Крал на Унгария, Крал на Хърватия, Ерцхерцог на Австрия, Крал на Неапол, Крал на Сицилия, Крал на Сардиния, Херцог на Люксембург, Херцог на Тешен, Херцог на Парма и Пиаченца, Граф на Фландрия.

Залезът на испанските Хабсбурги

В генетично проучване от 2009 г., публикувано в мултидисциплинарното списание "PLOS One", се твърди: "От 1527 г. до 1661 г., когато са родени Филип II и Карлос II, испанските кралски семейства имат общо 34 деца. От тях 10 деца (това са цели 29,4%) загиват преди 1-годишна възраст. Други 17 (или 50,0%) от тези малчугани са починали преди десетата си годишнина."

Авторите на проучването – Алварес, Себайос и Кинтейро, твърдят, че високата смъртност сред децата в семейството на Хабсбургите е резултат от браковете по сметка и инцестите. "Коефициентът на инбридинг", както го наричат, допълнително нараства с течение на времето. Освен това, много малко "прясна кръв" навлиза в семейната линия, което логично води до сериозни здравословни проблеми при отделните индивиди.

Алварес, Себайос и Кинтейро проверяват и как стои въпросът с раждаемостта. Откриват, че "в осемте семейства има 51 бременности. От тях 5 завършват със спонтанни аборти и мъртвородени деца, 6 – с неонатални смъртни случаи, при 14 децата умират между 1 и 10 години. Едва 26 деца преживяват над 10-годишна възраст".

Карлос ІІ бележи върха на Хабсбургския инбридинг. Той се отразява на приемствеността в семейната линия. Родителите му Филип IV и Мариана Австрийска имат пет деца. От тях само две доживяват зряла възраст. По времето, когато Карлос е роден – през 1661 г., той е единственото оцеляло кралско дете. Карлос II е женен два пъти, но и при двата си брака не успява да създаде поколение.

Хабсбургските кръвосмесителни бракове с течение на времето стават причина за все повече медицински проблеми сред представителите на династията. Например спекулациите за Хуана Лудата и нейното душевно състояние може и да са свързани с факта, че родителите й са братовчеди. Тази тенденция започва да се забелязва на доста ранен етап от Хабсбургската история. В края на краищата в лицето на Карлос II Хабсбургите създават в средата на 17-и век първия "имбецил".

Свещения Римски император Рудолф II, роден през 1552 г. (внук на Хуана Лудата), често изпада в тежка депресия, сериозно възпрепятстваща неговата политическа дейност. Поради тази причина Рудолф II е принуден да предаде властта на брат си и да запази титлата си само проформа.

Хабсбургска челюст и Хабсбургска брадичка – деформации вследствие на кръвосмешението

Хабсбургите стават известни с някои отличителни свои физически характеристики. Хабсбургската челюст, както и Хабсбургската брадичка, се проявяват често в родовата линия до 17-ти век. Карлос II има толкова голям език, че непрекъснато излиза от устата му. Долната му челюст изпъква толкова силно, че не може да дъвче нормално. Освен това има деформираната глава, несъразмерен нос и увиснали клепачи.

Прогенията, съвременното медицинско определение, илюстриращо емблематичната Хабсбургска челюст, присъства на монетите с изображения на монарсите от династията на Хабсбургите от векове.

Интересното е, че според авторитетно генетично изследване Хабсбургите са една от малкото фамилии в историята, демонстриращи Менделовото унаследяване на тези лицеви характеристики. Дори и със съвременните познания, генетиците не са напълно сигурни как се е случило това.

Проучване, публикувано през 1988 г., показва, че всеки три поколения семейства в Испания демонстрират едни и същи лицеви деформации (различно изразени, разбира се), които са равномерно разпределени за всяко поколение, също както при Хабсбургите. Изследването отбелязва, че "проучваните фамилии носят удивителна прилика с членовете на Хабсбургското семейство и характерната за него долна челюст". Въпреки това, изследваните хора не показват никакви признаци на психичните проблеми, поразили поколения Хабсбурги.

Статията е част от историята на:

• История на монарсите, управниците и други известни личности, страдали от психически заболявания