Професор Никола Шипковенски - основоположник на българската съдебна психиатрия

От 1906г. до 1976г.

Проф. д-р Никола Шипковенски е един от най-значимите световнопризнати български психиатри, пионер на модерната психопатология и съдебна психиатрия. Той е автор на стотици научни публикации, които са ценен принос за историята не само на българската психиатрия. Делото му заема важно място в историята на българската медицина.

Той е роден в Троян на 19 декември 1906 г. Завършва "Медицина" в Софийския университет през 1933-а. За кратко е участъков лекар в село Орешак, а от 1934 до 1937 година практикува професията си в Троян. До 1939 година специализира в областта на нервните и психиатрични болести в Мюнхен, където негов ментор е известният проф. Освалд Бумке. В Германия публикува първия си значим научен труд – монографията Schizophrenie und Mord („Шизофрения и убийство“). Той отхвърля формулировката на Фройд за инстинкта към смъртта. По-късно доразвива идеята си, че в основата на много психиатрични болести стои танатофобията - т.е. страхът към смъртта.

Завръщайки се в родината, работи като лекар и става асистент в университетската психиатрична клиника в София. През 1940 г. Българската академия на науките го награждава за книгата му “Биопсихология на убийството”, а през 1942 г. за “Проблеми на детската психопатология”.

През 1947 г. става доцент, а от 1954-а е професор. През 1968 година получава докторска степен по медицина за дисертацията си: „Проблеми на шизофренните и циклофренните умъртвявания". От 1971 година е консултант към Психиатричната клиника към Медицинска академия.

Научният принос на проф. д-р Никола Шипковенски

В този период Никола Шипковенски пише много научни публикации. Сред тях са: “Болестни реакции на личността – невроза и психогенни психози”, “Слабоумие и престъпление”, “Съдебно-психиатрични проблеми на травмената болест на мозъка”, “Умствена недоразвитост и невменяемост”, “Циклофрения и убийство” и др. "Психопатология на ръкуването" и до днес е уникална, сред научните разработки в световната психиатрия.

Доктор Шипковенски активно си сътрудничи с проф. Карл Леонхард, шеф на психиатричната клиника в болницата „Шарите“ в Берлин и други колеги от Западна Европа, което не се приема добре от властите в България през 50-те и 60-те години. Това му създава проблеми и дори временно има забрана за преподавателска дейност. Проблемът е, че неговите научни методи и възгледи не се покриват с комунистическите идеологеми в науката, доминиращи в страните от Източния блок.

Въпреки това, той продължава да изнася лекции, включително и на Запад. Член е на тридесет международни научни дружества (Френското дружество за психосоматична медицина и на Световната федерация по неврология и др.), включително е избран и за вицепрезидент на Международната асоциация по социална психиатрия. Участва и в редакционните колегии на много чуждестранни специализирани списания. Заради силната идеологизация в българската наука, част от публикациите му прави в чужбина - в Австрия, ГДР и други страни.

Книгата му „Ятрогения или освобождаваща психотерапия“ излиза на български едва през 2016 година. Преводът прави дъщеря му Мариана Шипковенска, много след неговата смърт. Първото й издание е в Германия, затова и оригиналът й е публикуван на немски в средата на 60-те години на ХХ век. Професорът от Токийския университет Осаму Наката и неговите асистенти месеци наред превеждат текста й, преиздавайки я през 1975-а, с което спомагат за нейното популяризиране в САЩ, Швейцария и други страни. Трудът на проф. Шипковенски получава много положителни отзиви от най-изтъкнатите психиатри в цял свят.

Ятрогения е термин, образуван от гръцките наименования iatros (лекар) и genesis (произход). Трудът на проф. Шипковенски обръща внимание на вредите, които лекари или даже хора без медицинско образование, могат да причинят на пациентите. Разработката се базира на 40-годишният клиничен опит на българския медик, като в книгата си цитира над 80 свои лични наблюдения от практиката си.

Водещи психиатри на Запад (сред тях е и проф. Ван Кревелен - главен редактор списание Actapaedopsychiatricа, издавано от Международната асоциация на детските психиатри) препоръчват книгата на проф. Шипковенски да се изучава във всички университети в света.

През 1975 година проф. Шипковенски пише своята автобиография, озаглавена "Животопис". Интервюто на проф. Шипковенски с пророчицата Ванга, заснето от Българската телевизия, е в основата на документалната лента „Феномен“ (1976), чийто сценарист е Никола Шипковенски.

Умира на 8 април 1976 година в София, като остава в историята на българската медицина като основател на системното обучение по съдебна психиатрия у нас. Проф. д-р Никола Шипковенски е и преподавател, който обучава няколко поколения български медици, които продължават неговото дело в следващите години.