Арсеникова боя в тапети тровила хората през 19-ти век

От 1850г. до 1872г.

Напоследък еколозите от цял свят говорят за зловредното влияние на някои видове пластмаса. Доказано е, че при нагряване популярният материал отделя химикали, които не са особено полезни за човешкия организъм. И макар тезата, че сме обградени от вредни вещества да звучи като проблем на съвремието, подобни прецеденти са се случвали и друг път. Още жителите на Римската империя са страдали от здравословни проблеми, причинени от неволното поглъщане на олово, тъй като металът се е използвал за направата на водоснабдителни тръби.

Зелената боя "Шееле", съдържаща арсеник

Един от най-зловещите случаи на неволна употреба на смъртоносни препарати е залепването на отровни тапети в жилищата на милиони души. Става въпрос за употребата на зелената боя „Шееле“, в чийто състав влиза токсичната съставка арсеник.

Арсеникът се използва още от древността, а смъртоносните му свойства са добре познати дори на жителите на Древна Елада. През епохите веществото се използва и за направа на репелент срещу гризачи и насекоми, както и за синтезиране на зелена боя. Пигментът е създаден за първи път от шведския химик Карл Шееле, който смесва мед и арсеник. Полученото вещество служи за основа на множество багри, които бързо стават популярни сред интериорните дизайнери и декоратори.

Сместа е известна с множество имена. У нас е позната най-вече като „Парижка зеленина“. През 19-ти век опасната боя се използва масово за направата на тапети, които по това време са изключително популярни в Западна Европа и Америка. Както споменахме по-горе, хората от Викторианската ера очевидно имат представа за опасностите от поглъщането на арсеник, но не подозират за неговата летливост. С други думи - компаниите решават, че стоките им са напълно безопасни, стига някой да не изяде произведения пигмент.

Затова много семейства залепят отровните тапети в своите всекидневни, спални и кухни. Първоначално всичко изглежда съвсем нормално, но няколко години след появата на опасните стоки лекарските кабинети започват да се пълнят с болни хора, чиито симптоми подсказват за натравяне. Медиците смятат, че това се дължи или на замърсен водоизточник, или на някакъв вид неблагоприятна плесен, растяща из домовете на пострадалите. По това време тези два проблема все още се срещат често дори в големите европейски градове.

Разкриване на "виновника"

Изследванията на лекарите показват, че водата в жилищата е напълно годна за пиене, а къщите са напълно чисти. За пръв път връзката между зачестилите мистериозни заболявания и опасните тапети е направена от прочутия лондонски химик Хенри Летеби, който работи за една от най-престижните болници в страната. Британецът излиза с изявлението, че отровните покрития за стена не само са опасни за здравето, но и дори могат да убият здрав човек. Той дава за пример смъртта на негова невръстна пациентка, която умира заради зловредното вещество, внесено несъзнателно в дома на опечаленото семейство.

Твърдението на Хенри Летеби, че „Парижката зеленина“ може да убие дете, без то да поглъща или дори докосва веществото, разтърсва Англия из основи. Разбира се твърдението не е особено удобно на големите производители на боята, тъй като това буквално означава унищожаването на целия им бизнес. Затова веднага се намират хора, които опонират на становището на британския химик. Някои вестници дори открито се подиграват на новината, като изопачават думите на Летеби и твърдят, че смъртта чрез вдишване на тапетна боя е напълно невъзможна, а изказването - нелепо.

За щастие се появяват и защитници на тезата на химика. Най-изявеният съмишленик на Хенри Летеби е неговият колега д-р Томас Ортън. Той публикува няколко свои наблюдения върху пациенти, които са заболели в следствие на контакт с опасната боя. По негови думи той дълго време се грижи за няколко деца, чието здраве непрекъснато се влошава. Медикът препоръчва на техните родители да заведат рожбите си на село, където въздухът е по-добър. Симптомите на децата изчезват и те се завръщат и в градското жилище. Там те не само отново се разболяват, но и се влошават.

Другата история на д-р Ортън е за една домакиня, негова пациентка, която решава да почисти зелените тапети на жилището си с парцал и вода. Още същата вечер тя и съпругът й започват да изпитват болки в цялото тяло, парене в очите и изтръпване на устните.

>>> Арсен и неговите съединения

Разказите на двамата медици принуждават предприятията за текстилни бои да създадат нови багрила, в чиито състав да няма меден арсенит. Това става през 1859-та година от компанията „Уилям Уоламс & Ко“. Скоро и други предприятия последват този пример и постепенно опасното вещество престава да се използва за синтезиране на зелени краски.

Някои хора остават скептични в продължение на десетилетия относно зловредното влияние на „Парижката зеленина“. Затова през 1903-та година няколко института спонсорират пълни изследвания на боята, използвана през първата половина на 19-ти век. Проучванията доказват, че тапетите са силно опасни за деца, хора на преклонна възраст и болни, но са почти безопасни за здрави мъже и жени в разцвета на силите си.

Последните тапети, боядисани с помощта на опасното вещество, са произведени през 1872-ра година, но у нас „парижката зеленина“ продължава да се ползва като репелент и инсектицид до средата на 20-ти век.