Луиз Пиърс и ролята й в борбата срещу сънната болест

От 1885г.

Американският лекар и патолог Луиз Пиърс се смята за един от най-бележитите учени от женски пол в началото на 20-ти век. Съвместната й дейност с патолога Уейд Хамптън Браун довежда до откриване на лек срещу африканската трипанозомоза (сънна болест) през 1919г.

Родена в Уинчестър през 1885 година, Пиърс завършва Станфорд, придобивайки бакалавърска степен в областта на физиологията през 1907 година – нещо необичайно за жена в разглеждания период. След това тя постъпва в медицинското училище към Бостънския университет. Две години по-късно Луиз се прехвърля в "John Hopkins University School of Medicine" в Балтимор, тръгвайки по стъпките на едни от първите дами в лекарската професия в Америка, между които Дороти Рийд Менденхол и Флорънс Сабин. През 1912г. Луиз получава докторска степен по медицина от "Johns Hopkins".

След като изкарва медицинския си стаж в споменатата университетска болница, Пиърс изпраща писмо до Саймън Флекснър – директора на института "Рокфелер", в Ню Йорк Сити. В разменената помежду им кореспонденция американката изразява искреното си желание да получи работа. До този момент научният екип на прочутия институт се състои изцяло от мъже. Флекснър е решен да промени статуквото и директно пита колежката си дали желае да работи с него. Съвсем логично, докторката приема без грам колебание.

Научният период, в който тя стартира професионалния си път, е повече от интересен и динамичен. След откритието на "Салварзана" през 1910г. /в състава на който основно място заема арсенът/ срещу сифилис, учените таят сериозни надежди за разработването на много други медикаменти. Хванал вълната, Саймън задава задача на "отбора" си да открие друга арсенова съставка, която да влезе в употреба при лечението на африканската трипанозомоза или сънната болест. Луиз Пиърс и сътрудниците й се захващат с изпълнението на задачата и много скоро откриват препарат, който по-късно кръщават трипарзамид. Той се оказва изключително ефикасен в елиминирането на инфекциозния агент на сънната болест, приложен на животни. Пиърс и колегата й Уейд Хамптън Браун съобщават успешните резултати от опитите си през 1919 г. в Журнала по експериментална медицина. Предстоят им обаче тестове на лекарството върху хора.

През 1920 година, когато в Белгийско Конго избухва тежка епидемия от болестта, д-р Пиърс, тогава 35-годишна и готова за приключения, доброволно и сама заминава за Леополдвил, за да тества новия медикамент. Проучвайки всяка доза трипарзамид на повече от 70 пациенти, лекарката вижда, че паразитите са изцяло ликвидирани само за няколко седмици лечение. Властите в африканския регион, впечатлени и благодарни от постигнатото, й връчват специален приз и я избират за член на Белгийската общност по тропическа медицина. Три десетилетия по-късно, през 1953 година, Пиърс е повикана в Брюксел, за да получи награда Крал Леополд II, както и чек от 10 000 долара.

След успеха си в Белгийско Конго, Луиз се завръща в института "Рокфелер" и през 1923г. е повишена в негов асоцииран член. Тя продължава съвместната си плодотворна научна дейност с Браун, свързана с чувствителността и резистентността към инфекции; проучвания върху сифилиса, както и с нови експерименти върху способността на трипарзамида да повлиява централната нервна система.

Работейки заедно, Луиз, Хамптън и екипът им откриват малък тумор в скротума на заек, който те успяват да трансплантират в друг заек. Нареченият "Браун-Пиърс тумор" в период на много години е единственият трансплантируем тумор на заек, проучван в много лаборатории по цял свят. До 1940 година, повече от две дузини наследствени аномалии и деформации са представени чрез заешка колония. След смъртта на партньора й в лабораторията две години по-късно, американката се фокусира върху записване на откритията си и така до... пенсионирането си през 1951 година.

Последните си години Луиз Пиърс прекарва във ферма в Скилман, в Ню Джърси. Тя умира през 1959 година, след кратко боледуване. През кариерата си интелигентната дама е награждавана многократно.

По статията работи: Красимира Костадинова