Хирургични инструменти, употребявани в древната арабска медицина

За да могат да практикуват оперативна хирургия арабските лекари трябвало да се придържат към пет основни правила, нужни за успешни операции: хирурзите да притежават добри знания по анатомия, да познават механизмите на действие и да предпазват пациентите от инфекции, да прилагат анестетици, притъпяващи болката, да могат да контролират кръвотечението и да имат добри инструменти. 

Хирургичните инструменти, използвани в арабските страни са част от историята хирургията. Техният външен вид, устройство и функции са усъвършенствани постепенно, в продължение на години, благодарение на медицинските практики на множество видни арабски медици.

 

Част от функциите на древните хирургични инструменти не се различават от тези на съвременните. Някои от тях са се ползвали за фините разрези по време на дисекции. При други хирургични манипулации от древната арабска хирургия са се използвали лигатури, раните се зашивали с копринени или ленени хирургични конци, които много приличат на съвременните оперативни консумативи. Хирургичните клещи, напомнящи на челюстите на мравка (необходими по време на дисекции) се използват като механични ножици, отстраняващи костите по време на черепните трепанации.

 

Арабските лекари познавали антисептичното действие на секрета, отделян от мравките (мравчена киселина). Обгарянето на раните чрез различни киселинни субстанции се използват нерядко в историята на арабската хирургия. Към него се прибягва най-вече при пациенти, страдащи от хемофилия.

 

Хирургичните катетри се използват от арабските медици като средства, дрениращи натрупаната урина при хора с бъбречни заболявания. Произходът на думата катетър е арабски и идва от думите "catha" и "tair" (буквално се превежда като птиче перо). Инструментът на арабските лекари от миналото представлява куха тръбичка с омекотени краища, която първоначално се използвала за писане, а впоследствие намерила приложение в медицината.

 

Примери за медицински инструменти, използвани от 13 до 14 век след Хр. в арабската медицина има в трудовете на Ал-Захрави, сочен за най-успешния хирург в Кордоба, тогава главен град в Ал-Андалус:

 

 

Някои от инструментите са използвани около 1300 година след Хр.

 

 

Илюстрациите на инструментите на Ал-Захрави, известен в християнския свят под латинизираната форма на името си - Албукасис, дълги години обикаляли европейските медицински изложби. Описанията им за употреба са преведени от арабски на латински.

 

Марлите, изписващи се на английски като "gauze" били използвани за пръв път в града Газа, където се изработвали. Правили се от текстил или различни текстилни материали. Използвали се, за да спрат кръвотечението (раната се притискала леко) и като средство за предпазване от евентуални инфекции. По някога превръзките се прилагали като турникет за оказване на първа помощ при ухапване от змия. Дренове, изработени от марли или тръбички се ползвали за дрениране на абсцеси.

 

Уретрални дилататори се използвали от медика Ибн Ал Тхахаби, докато Албукасис използвал инструмент, чийто функции били почти идентични с тези на литротриптера, с който съвременните медици раздробяват камъните в бъбреците (литолапаксия).

 

Примките (от английски "snares", произнасяни на арабски като "синара") се използвали широко при хирургическите процедури по премахването на полипи в носа, сливици, варикозни вени и хемороиди. Трахеостомия за пръв път е извършена от медик, на име Разес. Впоследствие манипулацията е приложена експериментално от Авензоар на опитни кози. Върху хора, манипулацията е направена за пръв път от Албукасис. Палиативно лечение на езофагеална обструкция, причинена от интубация с тесни метални тръби, изработени от сребро за първи път се препоръчва от Авензоар, а различни очила и оптични уреди са използвани широко в практиката на Ал-Хазен.

 

Гипсът (от арабски "gyps") е прахообразно вещество, което след смесване с вода и марли се е използвал за фиксиращи превръзки. Те са се употребявали за пръв път от арабите при лечение на костни фрактури.

 

Употребата на арабските хирургични инструменти и тяхното усъвършенстване по време на вековната медицинска практика превръща историята на медицината в ислямския свят в пример за напреднала наука, от която западните страни на драго сърце черпили опит и познания.