Хирургични инструменти, употребявани в древната арабска медицина

За могат да практикуват оперативна хирургия арабските лекари трябвало да се придържат към пет основни правила, нужни за успешни операции: хирурзите да притежават добри знания по анатомия, да познават механизмите на действие и да предпазват пациентите от инфекции, да прилагат анестетици, притъпяващи болката, да могат да контролират кръвотечението и да имат добри инструменти. 

Хирургичните инструменти, използвани в арабските страни са част от историята хирургията. Техният външен вид, устройство и функции са усъвършенствани постепенно, в продължение на години, благодарение на медицинските практики на множество видни арабски медици.

 

Част от функциите на древните хирургични инструменти не се различават от тези на съвременните, например някои от тях са се ползвали за фините разрези по време на дисекции. При някои хирургични манипулации от древната арабска хирургия са се използвали лигатури, раните се зашивали с копринени или ленени хирургични конци, които много приличали на съвременните оперативни консумативи. Хирургичните клещи, напомнящи на челюстите на мравка (необходими по време на дисекции) са се използвали като механични ножици, отстраняващи костите по време на черепните трепанации.

 

Друга практика, използвана при зашиването на оперативните рани се заимствала от животинския свят. Арабските лекари познавали антисептичното действие на секрета, отделян от челюстите мравките (мравчена киселина). Обгарянето на раните чрез различни киселинни субстанции се използвало нерядко в историята на арабската хирургия. Към него се прибягвало най-вече при пациенти, страдащи от хемофилия.

 

Хирургичните катетри се използвали от арабските медици като средства, дрениращи натрупаната урина при хора с бъбречни заболявания. Произходът на думата катетър е арабски и идва от думите "catha" и "tair" (буквално се превежда като птиче перо). Инструментът на арабските лекари от миналото представлявал куха тръбичка с омекотени краища, която първоначално се използвала за писане, а впоследствие намерила приложение в медицината.

 

Примери за медицински инструменти, използвани от 13 до 14 век пр.Хр. в арабската медицина има в трудовете на Ал-Захрави:

 

 

Накои от инструментите са използвани около 1300 година пр. Хр.

 

 

Илюстрациите на инструментите на Ал-Захрави дълги години обикаляли европейските медицински изложби. Описанията им за употреба били преведени от арабски на латински.

 

Марлите, изписващи се на английски като "gauze" били използвани за пръв път в града Газа, където се изработвали. Правили се от текстил или различни текстилни материали. Използвали се, за да спрат кръвотечението (раната се притискала леко) и като средство за предпазване от евентуални инфекции. По някога превръзките се прилагали като турникет за оказване на първа помощ при ухапване от змия. Дренове, изработени от марли или тръбички се ползвали за дрениране на абсцеси.

 

Уретрални дилататори се използвали от медика Ибн Ал Тхахаби, докато Албукасис използвал инструмент, чийто функции били почти идентични с тези на литротриптера, с който съвременните медици раздробяват камъните в бъбреците (литолапаксия).

 

Примките (от английски "snares", произнасяни на арабски като "синара") се използвали широко при хирургическите процедури по премахването на полипи в носа, сливици, варикозни вени и хемороиди. Трахеостомия за пръв път е извършена от медик, на име Разес. Впоследствие манипулацията е приложена експериментално от Авензоар на опитни кози. Върху хора, манипулацията е приложена за пръв път от Албукасис. Палиативно лечение на езофагеална обструкция, причинена от интубация с тесни метални тръби, изработени от сребро за първи път е препоръчвано от Авензоар, а различни очила и оптични уреди били използвани широко в практикана на Ал-Хейзън.

 

Гипсът (от арабски "gyps") е прахообразно вещество, което след смесване с вода и марли се е използвал за фиксиращи превръзки. Те са се употребявали за пръв път от арабите при лечение на костни фрактури.

 

Употребата на арабските хирургични инструменти и тяхното усъвършенстване по време на вековната медицинска практика превръща историята на медицината в ислямския свят в пример за напреднала наука, от която западните страни на драго сърце черпили опит и познания.