Чумната епидемия в Исландия – една неразкрита загадка

От 1402г. до 1496г.

Средните векове в Европа са белязани от чумни епидемии, върлуващи из целия континент. Смъртоносната болест отнема живота на всеки втори човек. На места хората умират толкова бързо, че труповете са събирани в каруци и изгаряни накуп. Исландия, поради своята изолираност, обаче остава незасегната от болестта през целия XIV век.

Чумата или Черната смърт, както хората със страх наричат болестта през Средновековието, е пренесена в островната държава през 1402 година от чуждестранен кораб. Смята се, че поради липса на имунитет, заразата убива голяма част от жителите на пристанищата. Във вътрешността смъртността е по-ниска – около 25-30%. Пандемията продължава две години, като в края на века се завръща и сее смърт още три лета (1494-1496 г.). Защо обаче възникналата епидемия в Исландия е загадка за учените и до днес?

Защо чумата в Исландия е загадка за учените

И трите типа чума, разпространени през Средновековието, се предават по кръвен път. Чумата се причинява от Yersinia pestis – грам-отрицателна бактерия, която се среща естествено в популации от гризачи и техните паразити (най-често бълхи) – като заразата се прехвърля към хората най-често чрез ухапване от заразена бълха.

Странното в случая с епидемията в Исландия е, че на острова няма плъхове. Без основния си гостоприемник Yersinia pestis не би трябвало да се разпространи из цялата островна държава. Има няколко водещи теории обаче за това как Черната смърт успява да опустоши страната, при това два пъти за един век.

Първото предположение, подкрепяно от част от историците, е, че чумната епидемия, ударила Европа, изобщо не се пренася от гризачи. Те са убедени, че болестта, върлуваща през Средните векове, не е същата, която причинява масова смърт в Китай и Индия през XIX век (именно тогава биолозите установяват, че заразата се пренася от плъхове). Тази група от учени смята, че през Средновековието чумата се пренася по друг начин, който все още е непознат за науката и именно Исландия е доказателство за това.

Те посочват още, че дори гризачите да са успели да проникнат на острова, е немислимо да се разпространят за толкова кратък период из цялата страна. Такава миграция е просто невъзможна. Освен това първите тленни останки на плъх, намерени в Исландия, са датирани от XVII или XVIII век.

Другата група от историци е на мнение, че скандинавската страна вече е била населена от добър гостоприемник на Yersinia pestis – сивата мишка. Според тях зловредният микроорганизъм има достатъчно време да мутира, докато Европа е обхваната от Черната смърт, и да се приспособи към този тип носител.

Учените смятат, че най-вероятно няколко заразени плъха, пренесени от чуждестранен кораб през 1402 г., успяват да прехвърлят бълхи на мишките, обитаващи острова. Предварително приспособена към този вид гостоприемник, бактерията се разпространява из цялата страна, а след края на епидемията инфекцията остава латентна у местните полски вредители.

За съжаление, няма нито едно твърдо научно доказателство, което да сочи, че това е истина. Биолозите са на мнение, че Черната смърт се е пренасяла само от плъхове.

Каквато и да е причината за избухване на чумна епидемия в Исландия, факт е, че една трета от населението на скандинавската държава намира смъртта си. Тъй като островът е слабо населен, след две вълни на заразата в Исландия остават не повече от 50 000 души.