Дейци, свързани с българската медицинска наука през Възраждането

От 1842г.

Много български личности заслужават да бъдат споменати и запомнени в историята на българската медицинска наука през епохата на Възраждането. За съжаление обаче, за по-голямата част няма достатъчно данни. Предоставяме информация за няколко от тях, които в една или друга степен са свързани с медицината от онова време и нейното развитие.

Захари Княжески

Захари Княжески е български възрожденски книжовник, който, макар да няма медицинско образование, успява да създаде и доста трудове на медицинска тематика. През 1842 година пише книгата си "Корена на пиянството", която впоследствие се разпространява. Той стига до извода, че алкохолизмът влияе не само на физическото здраве и красота, но и на психиката на човек.

Освен изявата си като автор, Княжески се е отличава като преводач на голям брой медицински издания. Такава е издадената от него през 1853 година книга, която превел от руски език.

Има принос и за изпращането на български момичета в Русия, където те се обучават за акушерки.

Петко Рачов Славейков

Макар и да известен най-вече като поет, той е и един от големите български издатели. Сред неговите трудове има и такива, които са с медицинска тематика. В своите вестници и списания Славейков пише за асфиксията, раждането, мозъчния удар и др.

Сава Доброплодни

Занимава се е с преводаческа дейност на голям брой медицински трудове. Има свои раздъждения за причините, които предизвикват заболяванията. Тъй като не вярва на т.нар. "баби-лечителки", препоръчва на всеки болен да търси квалифицирана лекарска помощ и да купува своите лекарства от аптека.

Хаджи Найден Йованович

Успява да издаде 26 книги, сред които е и "Правила за съхранение на здравето" от 1852 г. Макар да се смята, че книжката обобщава главно разпространените в народната медицина рецепти и лекове по това време, тя се радва на широка читателска аудитория, която няма голям достъп до такава информация.

Атанас Гранитски

Занимава се е с преводаческа дейност. В историята на българската медицина остава с опита си да създаде българска медицинска терминология. Успява да издаде малък и беден на информация сборник, описващ особености, свързани с холерата, но въпреки това той има голямо значение по това време.

Като важен принос на Гранитски се смята преведената от него през 1854 година книга "Практическа медицина". Тя е разделена на 3 тома:

• първи том – в него са описани общо 400 заболявания, включително и тяхното лечение;
• втори том – описани са начините за приготвяне на лекарствата;
• трети том – на тема "ботаника".

Павел Бобеков

Бобеков учи във военно-медицинско училище в Цариград. По време на обучението си успява да публикува статии на медицинска тематика. В тях той засяга разнообразни теми, свързани с хигиена, значение на микроскопа, роля на минералните води като средство за лечение. Приема, че хигиената като един от най-значимите клонове и дори дава предложение за въвеждане й като специален предмет в българските училища.

Статията е част от историята на:

• История на старобългарската медицина в периода на Възраждането