Болници в България през Възраждането
От 1837г. до 1869г.
Още през Средновековието (7-14 век) в българските земи съществуват т.нар. лечебници, които не могат да се сравнят със съвременните здравни заведения.
В средата на 19 век се създават болници от съвременен тип, които се правят главно заради необходимостта за обезпечаване на адекватно лечение на турската войска.
Първата болница в България през Възраждането
През 1837 година, в Шумен е създадена първата в България военна болница. Тя се появява по заповед на султан Махмуд II. В негова чест, с откриването й на портала бил поставен надпис, който го възхвалява. По това време не само се появяват първите модерни медицински учебни заведения и се оформя система от военни болници в империята, но и се приемат необходимите документи, регламентиращи дейността им.
Първите военни лекари, постъпили на работа в болницата са от гръцки произход. Известни са имената на двама от тях - Николаки бей и Тодораки бей.
Има данни, че преди Освобождението на България като военни лекари в шуменската болница са работили и българските медици д-р А. Пискюлев, д-р Андрей Рачев и д-р Парушев, които са получили своето образование във военно-медицинската школа в Цариград. Успешно завършилите я получавали чин майор и стажували в различни османски гарнизони, като повечето от тях работят в турската армия до пенсионирането си.
Има сведения, че в шуменската болница е спазвана много добра хигиена. Въпреки, че няма запазени пълни сведения за нейната дейност, има данни за няколко от отделенията, като те били разделени за мъже и за жени. Те са:
- хурургично - там се правели промивки на рани с различни билкови отвари, кръвопускания, неусложнени ампутации, манипулации при абсеци и отоци и други по-леки интервенции.
- вътрешно - за лечение на вътрешни болести
- кожно-венерическо - за терапията на често срещаните здравословни проблеми, характерни за всяка една армия
Болницата в Плевен
Лечебното заведение е създадено през 1865 година по заповед на управляващия Дунавския вилает - Митхат паша. По това време в Плевен се е намира голям военен гарнизон. Управител на болницата е бил д-р Ла Брюс от Русе, чието място през 1869 година заема д-р Роберт Гейзер.
В болницата имало 40 легла. За лечение се приемали българи, турци, черкези и татари.
Болници в други градове в българските земи
Русенската болница (наречена "Хастаане") е създадена по инициатива отново на Митхад паша - валия на обширния Дунавски вилает. Откриването ? е през април 1865 г. Първоначално капацитетът ? е 40 легла. Първият назначен медик е Анастас Ангеласу.
Русенската болница е една от най-подредените по това време лечебни заведения, в която се е спазва определен правилник. Има специално отделение, предназначено за преглед и манипулации на жените. През 1870 година болницата е разширена и преустроена, благодарение на заможна дама от черкезки произход, която дарява средства за реконструкцията на сградата.
***
Във Варна болница е създадена през 1869 година, благодарение на дарения на известния одески търговец - Парашкева Николау. В знак на благодарност, на входа на болницата е поставен надпис, в знак на почит към Парашкева.
Има сведения, че за период от една година (1869-1870 година) в болницата са прегледани 223 пациента, от които са починали 31 души. Запазени са сведения за някои от заболяванията, които са били лекувани там, а именно - малария, туберкулоза, пневмония и сифилис и др.
Статията е част от историята на:
Продукти свързани със СТАТИЯТА
Библиография
Васил Стефанов, "Българската медицина през Възраждането"
СТАТИЯТА е свързана към
- История на Петър Берон
- Лекари през Възраждането, станали част от историята на българската медицина, 1 част
- История на Иван Богоров
- "Рибен буквар" - първият български учебник
- Шести сърдечен тон - откритието на професор Иван Митев
- Образование и обучение на Петър Берон
- Български народни лечители през Възраждането
- Лекари през Възраждането, станали част от историята на българската медицина, 2 част
- Значение на българската медицина през Възраждането
- Училища и обучение на българските медици през Възраждането
Коментари към Болници в България през Възраждането