Откриване на причинителя на петнистия тиф

От 1911г.

В миналото петнистият тиф бил широко разпространено заболяване – особено във военни условия. Първите писмени данни за съществуването му датират от 15-ти век. По време на испанската обсада на Гранада през 1492-ра година били регистрирани стотици хиляди случаи на болни войници, които се оплаквали от едни и същи симптоми: висока температура, обриви по цялото тяло, делириум, силни болки и гангрена в гърлото. Докато през този период само 3,000 мъже загубили живота си на бойното поле, почти 17,000 загинали от "мистериозната" зараза. През 1759г. властите в Англия пък изчислили, че непозната болест погубила 25% от английските затворници, поради което, преди да получи съвременното си наименование, тя често била наричана "затворническата треска".

Всъщност, причинителят на петнистия тиф бил открит чак в началото на 20-ти век. Американският патолог Хауърд Рикетс се "сблъскал" с него отблизо по време на своите проучвания върху т. нар. петниста треска на Скалистите планини (наричана още "черна дребна шарка") – заболяване, което в разглеждания период било "гореща" тема в американския щат Монтана, а и като цяло в САЩ. Рикетс открил, че заразата се разпространява главно от определен вид кърлежи, типични обитатели на тези географски ширини. В началото, американецът не бил сигурен какъв точно е патогенът, който паякообразните пренасят и дали става дума за бактерия или вирус.

Ученият обаче не се отказал, а упорито продължил своите изследвания. В името на медицината, той дори се инжектирал със заразен кръвен серум, взет от болен пациент. През 1910г. Рикетс започнал живо да се интересува също и от петнистия тиф. Патологът забелязал, че "тайнственото" заболяване има много сходни симптоми с петнистата треска и предположил, че двете състояния се причиняват от един и същ инфекциозен агент. През 1911г. американецът най-накрая заловил "разбойника", който се оказал учудващо малък микроб. Преди да изолира и проучи бактерията обаче (която впоследствие заслужено била кръстена на своя откривател - Rickettsia bacteria), Рикетс починал, покосен от инфекцията.

Все пак неговият труд съвсем не бил напразен. През 1913-та учените Хеглер и Провачек открили болестотворния агент в бели кръвни телца, а ученикът на Провачек - Хенрик Да Роха Лима, го "локализирал" в покривните клетки на стомахчето на заразени въшки. В чест на своите колеги, Лима нарекъл бактерията Рикетсия провачеки (Rickettsia prowazekii). Специалистите установили, че рикетсиите имат форма на малки пръчици или двойни топчета и, че за тези микроби било характерно вътрешноклетъчното размножаване. Те били изключително устойчиви във външна среда, но високата температура ги убивала.

Така, оттук нататък коварната болест тепърва щял да бъде изучавана от специалистите, които през следващите години щели да търсят ефективни начини за справяне с нея и дори – с окончателното й ликвидиране.   

Статията е част от историята на:

• История на ваксините