Тифозната Мери – злодей или жертва е жената, заразила 50 души с коремен тиф

Тифозната Мери – жената, която в продължение на години заразява десетки хора с тиф, без самата тя да се разболява. Коя е тя всъщност, как става ясно, че пренася вируса и как протича животът й след това?

Мери Малън е родена е на 23.09.1869 г. в градчето Кукстаун в Северна Ирландия. Историята й и подходът на лекарите по онова време спрямо „здрави преносители на зараза“ продължават да будят противоречие сред хората и днес. Мери емигрира в Щатите на 15-годишна възраст, където първоначално работи като прислужница, а по-късно като готвачка, най-вече в заможни семейства в Ню Йорк.

Огнището на тиф, което насочва вниманието към Мери Малън

Започват обаче да се случват странни неща. Където и да отиде да работи, членове на семейството или прислугата се разболяват от коремен тиф. Ирландката се разболява от тиф през 1900 г. и заразява близо 50 души, трима от които умират. Истината излиза наяве през 1906 г., когато е наета от богатия банкер Чарлз Уорън. Първият заразен е дъщеря му, а в рамките на следващите няколко седмици още шест от общо 11 души в домакинството на Уорън. Почти веднага след като започва да разследва случващото се санитарният инженер Джордж Сопър заподозира готвачката, която мистериозно напуска работата три седмици по-късно.

Седем работни места, 22-ма заразени с коремен тиф

Специалисти проучват местата и семействата, в които Мери е работила до този момент и откриват, че където и да е живяла, е имало заразени с тиф. За периода 1902 г. – 1907 г. тя сменя седем работни места, а общо 22 души от непосредственото й обкръжение развиват инфекцията. Един от тях умира. Според източници жената никога не оставя адрес за връзка след напускане и това допълнително затруднява ограничаването на заразата. Все пак Сопър я намира и се опитва да я убеди да даде кръвна и фекална проба. Тя е твърдо против и дори го напада с нож.

Изолацията като законна мярка

Не по-малко агресивна е и при срещата си с д-р Джоузефин Бейкър, от която се крие няколко часа. Малън проявява към нея както физическо, така и вербално насилие, но накрая е задържана и поставена под карантина за три години (1907–1910) в малка вила на Северния братски остров. Решението на властите не е своеволно. То стъпва на закон, подписан преди учените да открият, че има и здрави преносители на вируси.

Отново на свобода, но за кратко

Разбираемо е, че Мери отказва да се подчини и да бъде лишена от свободата си. Тя се чувства добре и не проявява никакви симптоми на болестта, но въпреки това е обвинена, че заплашва общественото здраве. До смъртта си Тифозната Мери отрича, че е заразна и опитва да изчисти името си. През 1909 г. е подаден иск за отмяна на карантината, но съдията го отхвърля. През февруари 1910 г. новият здравен министър сключва сделка с нея и я освобождава при условие, че тя ще положи усилия да не разпространява заразата и никога няма да работи като готвачка. Уви, Мери не спазва уговорката.

Според някои Тифозната Мери не е имала никакво намерение да се вслуша в съветите му, защото е била зла по природа. Други смятат, че тя просто не е разбирала сложността на ситуацията, тъй като не е имала оплаквания.

Огнище на коремен тиф в болница в Ню Йорк и доживотна карантина за Тифозната Мери

През 1915 г. избухва голямо огнище на тиф в женската болница Sloane в Ню Йорк, където Мери е работела като готвачка, но под фалшивото име г-ца Браун. Двама пациенти губят живота си. Малън отново е изпратена на Северния братски остров, където прекарва остатъка от дните си. Въпреки че е изолирана, тя помага в работата на новосъздадената там лаборатория. Ирландката умира от пневмония на 11 ноември 1938 г.

Историята на Мери Малън още е жива. Тифозната Мери се налага като етикет върху всеки здрав преносител на зараза. Тя не е нито най-смъртоносният преносител на коремен тиф, нито пък единствената, която е нарушила правилата, за да бъде свободна. Защо тогава точно нейното име се спряга и днес? Вероятно защото е работеща средностатистическа ирландка, която отрича болестта си и отказва да съдейства на властите.

Тифозната Мери – жертва или злодей

Според британския историк Джудит Уолзър Ливит Мери не е напълно невинна, защото съзнателно решава отново да работи като готвачка през 1915 г., въпреки предупрежденията, че е заразна. Но вината не е само нейна. Много от действията на ирландката са продиктувани от събития и фактори извън нея, които не е можела да контролира. Тя е била просто човек със своите нужди, заставен от държавата да обърне гръб на всичко в името на общото благо.

Животът на Тифозната Мери

Малън не е била напълно свободна дори и през 1914 г., когато отново започва работа като готвачка. Тя е принудена да се откаже от живота и мечтите си. Откъсната е физически от всичко познато и е заточена на самотен остров. Заклеймена е от обществото като чудовище.

Налагат й забрана да работи онова, което умее най-добре и с което си изкарва прехраната, но не й предлагат разумна алтернатива. През 1910 г. работи в перално помещение, но заплащането е твърде ниско, а и не се чувства удовлетворена както преди. Когато я лишават от възможността да се прехранва като готвачка, никой не й дава втори шанс за достоен живот. Здравните власти се опитват да я убедят, че е застрашила здравето и живота на много хора, но тя не може да проумее доводите им.

Ирландката не получава подкрепа и от социалните служби. На практика в страната по онова време няма политика за защита и обезпечаване на безработни самотни имигрантки на средна възраст.

Трудните избори пред Мери Малън

Тя е избрала това, което би избрал всеки друг здрав преносител на зараза – да се върне на работа, за да преживява. Властите от своя страна реагират така, както смятат за правилно – изолират я отново. Всъщност не всички преносители на зараза, които нарушават забраната, са поставяни под карантина насилствено, а само онези, за които обществото знае. Останалите просто се оказват на улицата. Не и Мери, тя изживява остатъка от живота си на остров.

И Мери е имала своите причини да продължи да работи, и властите – да я заточат на острова. С други думи, и едната, и другата страна е била изправена пред труден избор.