Тестването на препарати против тиф на компанията Bayer върху затворници в Аушвиц

От 1942г. до 1944г.

Освен всички известни зверства, извършвани в Аушвиц – глада, мизерията, побоите, газовите камери, експериментите с деца и т. н. – затворниците в Аушвиц се използвали и като опитни свинчета за новите медикаменти против тиф, разработени от немската фармацевтична компания Bayer. В дъното на целия проект стои д-р Хелмут Фетер. Той е роден на 21 февруари в Растенбург, Тюринген. Освен като лекар в концентрационния лагер Аушвиц, той също така се изявявал като агент на Bayer от лабораториите Хохст-Леверкузен. Между 1942-1944 г. той извършва експерименти в Блок № 20 (отделението за инфекциозни заболявания) в лагера. По-точно той тествал препаратите 3582, Рутенол и Перистон върху затворници, болни от тиф, коремен тиф, паратиф, диария, туберкулоза, червен вятър и скарлатина.

Д-р Фетер си избирал пациенти в различни фази на изброените заболявания. Те получавали различни дози от лекарството, за да се провери токсичността и страничните му ефекти. Всеки случай се следял внимателно и описвал подробно – тези книги са използвани за написването на няколко книги, включително "Нацистката медицина: лекарите, жертвите и медицината  в Аушвиц" на Хауърд Фертих (Nazi Medicine: Doctors, Victims and Medicine in Auschwitz).

За целите на своите експерименти Фетер използва между 150 и 250 пациента. Голяма част от тях починали. Целта на фармакологичните тестове е не да се помогне на тези хора, а да се наблюдава и опише реакцията им срещу препаратите, дори когато било видно, че лекарствата само влошават състоянието им.

Пациенти в едно от болничните отделения в Аушвиц

Медицинските препарати 3582 и Перистон са предназначени за лечение на тиф. Фактите и цифрите в тази статия са взети директно от оригиналните архиви на лекарите в Аушвиц. Медикаментът 3582 бил изпробван върху 50 затворника, болни от тиф. "Лечението" започвало скоро, след като се забележели първите признаци на заболяването, и продължавало 5 дни. Пациентите приемали по 2 таблетки 3 пъти на ден. Реакциите към препарата били тежки; после те получавали същата доза, разтворена в половин литър вода. Медикаментът предизвиквал тежко повръщане, което значително отслабвало силите на пациента. После болните приемали лекарството под формата на клизма. Този метод причинявал тежка и болезнена диария, като пациентите ходели до тоалетна до 15 пъти на ден.

Пациентите реагирали най-леко при първия начин на приемане на таблетките – 3 пъти на ден по 2 с много вода. Лекарството причинявало парене и горчивост на езика и небцето. На ден се приемали по 3 гр. от медикамента, а в целия курс на лечение – 15 гр. Страничните реакции включвали:

• 2 случая на подуване на устните
• Повръщане при 79% от пациентите
• Дираия при 33% от пациентите
• 15 починали непосредствено след приема на препарата заради тежките му страничниб ефекти
• 6 починали заради отслабване на сърдечния мускул
• 6 починали заради токсичните последствия
• 1 починал от треска
• 3 починали поради бързо спадане на температурата

На 35 от оцелелите пациенти температурата спаднала, но останалите симптоми продължили. При по-леките случаи на тиф пъпките изчезнали 4-5 дни след спадането на температурата. Наблюдавало се и успокоение на главоболието, болките в ставите и мускулите. Въпреки това сухотата на езика и небцето оставала. Лекарството причинявало цялостно отслабване на сърдечния мускул и на шестия ден пулсът и кръвното налягане падали значително. Далакът и черният дроб се подували значително. Тези симптоми оставали дори след прекратяване на употребата на медикамента. Също така препаратът причинявал отслабване на зрението и слуха. Като изключим спадането на температурата и изчезването на треската, лекарството не лекувало по никакъв начин тифа.

Друго експериментално лекарство, използвано върху пациенти, болни от тиф, е Перистон. Той се прилагал интравенозно. Перистон е единствения медикамент, който в някои случаи облекчавал заболяването. Препаратът се загрявал до 40 градуса, след което бил даван на пациентите по 2 куб. см на ден. Перистонът бил тестван върху петима пациенти и лекарите не установили никакви странични ефекти върху човешкия организъм. Медикаментът като цяло подобрявал цялостното здравословно състояние на пациента. Въпреки това Перистон не повлиявал симптомите в устната кухина и ларинкса. Той облекчавал главоболието и се борел с възпалението на органите, като също така повишавал кръвното налягане на пациента. На последно място Перистон спирал загубата на тегло, причинено от тифа. Препаратът не лекувал заболяването, но облекчавал състоянието на пациента значително.  

Оцелили пациенти от Аушвиц

Д-р Фетер експериментирал и със самия тиф. Той инжектирал здрави хора с кръв от инфектирани затворници с надеждата да открие ваксина против тиф за немските войници. За целта използвал затворници от следните три групи:

• Престъпници – той не ги смятал като голяма загуба за обществото;
• Доброволци – ако оцелеели, те имали право да живеят в болницата в продължение на 3 месеца – там давали повече храна, леглата били по-хубави и т. н.;
• Политически затворници – волята им не се зачитала и били употребявани като "морски свинчета" .

Експериментът имал за цел да проучи инкубационния период на заболяването, начинът на протичане на болестта и ефектите на определени препарати. Деветнадесет човека от Блок № 46 били заразени с тиф. Пациентите били инжектирани със заразената кръв, 5 дни след регистриране на заболяването при вече инфектирания пациент. Обривът се появявал на третия ден, а сърдечносъдовият колапс (хипотония, плитък сърдечен ритъм и шумове) се наблюдавали при 11 от 14-те случая. Във всички случаи далакът се възпалявал. Десет от пациентите починали, четирима били излекувани. Най-честата причина за смъртта бил сърдечносъдовия колапс. Пациентите умирали между осмия и деветия ден и смъртността била по-голяма при случаите на спонтанен тиф. Наблюдавало се голямо завишаване на броя на левкоцитите. От тези експерименти лекарите не научили нищо и единственият ефект бил смъртта на много хора.  

В Аушвиц всички лекари прилагали експериментална медицина върху болни хора, най-вече от тиф. Въпреки това, дори когато било очевидно, че пациентите страдат, тестовете продължавали. Много от пациентите починали, оцелелите били незначителен процент. Нещо повече, целта на експериментите е не да се помогне на болните, а да се проследят реакциите на тялото срещу заболяването и различните лекарствени препарати.

Извършвайки тези ужасяващи експерименти върху затворниците в Аушвиц, нацистките лекари нарушават Хипократовата клетва, която съществува и се дава от всички лекари почти 2 000 години. Те не само нарушават това обещание като лекари, те опорочават главната цел на медицината – да помага на хората. Действията им с право могат да се определят като престъпление срещу човечеството. 

по статията работи: Величка Мартинова

Статията е част от историята на:

• История на Байер (Bayer)