Разпространение на полезната вариолизация

От 1721г.

В Европа, където медицинската професия е уважавана, призната и добре организирана се оказва доста добра среда за бързото разпространение на ваксинационния метод, наречен вариолизация. Тъй като се наблюдава доста голям интерес към превенцията срещу вариолата, лекарите скоро започват да практикуват масово и в световен мащаб профилактичната вариолизация. Въпреки, че 2% до 3% от ваксинираните лица са починали от заболяването, превърнало се в източник на нова епидемия или биват заразени по време на процедурата с болести (като туберкулоза и сифилис), предавани чрез самата манипулация, вариолизацията бързо печели популярност сред аристократите и обикновените хора в Европа. Изчислява се, че смъртността вследствие на вариолизация е 10 пъти по-ниска от тази, причинена от естествено заразяване с едра шарка. През 1750-те немалко европейски престолонаследници са починали от вариола, като този печален факт дава допълнителен тласък за разпространението на вариолизацията. Част от ваксинираните аристократи са австрийската императрица Мария-Тереза, нейните деца и внуци, Фредерик II (Прусия), френският крал Луи XVI и децата му, както и Екатерина II и нейния син. Крал Фридрих II се е погрижил и за ваксинацията на цялата си войска. В действителност, вариолизацията е широко практикувана в Европа до момента, в който медицинската наука се запознава с откритието на английския медик Едуард Дженър.

Редовното практикуване на вариолизацията достига Новия свят през 1721 година. Под ръководството на Котън Матер (1663-1728) и д-р Забдиил Бойлстън (1679-1766) вариолизацията става доста популярна в колониите. Матер е възпитаник на Харвард и винаги е бил много заинтересован от науката и медицината. Когато кораб, плаващ от Западна Индия акустира в Бостън през 1721 става ясно, че няколко от пасажерите са болни от вариола. Впоследствие избухва епидемия в Бостън и други части на щата Масачузетс. Матер написва сдържано писмо, препоръчващо незабавна вариолизация на населението. Въпреки това той успява да убеди единствено д-р Бойлстън да предприеме мерки. С подкрепата на Матер, медикът веднага стартира програма по вариолизация. Инокулират се много доброволци, въпреки че има и немалко противници сред гражданите и медицинската общност в Бостън. Полемиката ескалира до толкова, че в разгара на епидемията в къщата на Матер бива хвърлена бомба.

За да докажат правотата си, Матер и Бойлстън използват статистически подход за сравнение на процента на смъртност при заразените по естествен път с вариола и при вариолизираните пациенти. По време на епидемията от едра шарка през 1721 година около половината от 12 00 граждани на Бостън се заразяват с едра шарка. Смъртността при естествено заразените е 14%, докато Бойлстън и Матер докладват за ниво на смъртността от 2% за вариолизираните лица. Това е един от първите сравнителни анализи, използвани за оценка на определена медицинска процедура.

През десетилетията след епидемията в Бостън от 1721 година, вариолизацията става по-разпространена сред колониите в Ню Ингланд. През 1766 г. американските войници от времето на Джордж Вашингтон не успяват да завземат Квебек от британските войски поради бушуваща епидемия от едра шарка, която значително намалява броя на боеспособните хора. Британските войници са ваксинирани почти веднага след тези събития. До края 1777 година става ясно, че Джордж Вашингтон е „научил урока” си - всичките му войници са вариолизирани преди започване на нови военни операции. Успехът на ваксинацията в Новия свят оставя отражението си и върху Европа. В действителност, бързото приемане и разпространението на вариолизацията на Стария континент може да бъде проследено до момента, в който започват да се открояват усилията на Котън Матер за борбата с едрата шарка в Бостън през 1721. Въпреки, че много британски лекари остават скептично настроени спрямо медицинската процедура, дори и след очевидния успех на Матер. Впоследствие вариолизацията в Англия е приета, а извършването на манипулацията се пренася към Западна Европа.

През 1757 година в Глостър се съобщава, че 8-годишно момче е заразено с едра шарка. Момчето е едно от хилядите деца, инокулирани с вируса на инфекциозното заболяване в Англия. Процедурата е ефективна, тъй като детето развива сравнително лек случай на вариола и впоследствие бива имунизирано срещу болестта. Името на това дете е Едуард Дженър.

Статията е част от историята на:

• История на вариолата