Основни етапи от историческото развитие на пандемията от вариола до нейното елиминиране през 70-те години на 20 век

От 1977г.

Към днешна дата болестта вариола, известна и като едра шарка, е изкоренена изцяло благодарение на усилията на учените от цял свят. Въпреки това, историята на медицината разкрива, че борбата с изключително контагиозното инфекциозно заболяване има висока цена, платена с живота на милиони невинни животи.

Снимката по-долу е съхранила момент от инспекция, проверяваща за наличието на вариола.
Малко момче от американското крайбрежие на Юкон е сред проверените за коварната болест малчугани през далечната 1900 г. Вариолата е отнела живота на около 300 милиона души по света до 70-те години на 20-ти век. Болестта е обявена официално за унищожена през 1977 г. Към днешна дата сред най-големите заплахи за човечеството би била употребата на вариолата като биологично оръжие.

Едрата шарка се нарежда сред най-опустошителните болести, през които, за щастие, човечеството успява да премине. Без съмнение, при подобно бедствие, ходът на човешката история се променя, а това допринася в известна степен и за упадъка в развитието на цивилизациите.

Официално смъртоносният вирус вече не съществува. След като и последното огнище в Съединените щати е потушено през 1949 г., вирусът е обявен за напълно унищожен през 1980 г. За това щастливо събитие допринася успешната ваксинационна програма, считана за един от най-големите триумфи в съвременната медицинска история.

Едрата шарка е остра заразна болест, причиняваща се от вирус. Исторически погледнато, този вирус убива около 30% от хората, които са заразени. Онези, които оцеляват, често пъти остават слепи, стерилни и с лица, обезобразени от дълбоко изпъкналите белези по кожата.

Разпространявайки се чрез директен контакт между заразени и здрави хора, чрез телесни течности или замърсени предмети, болестта има два основни вида. Първият - Variola major е най-честата и смъртоносна форма. Variola minor е по-лека, тя е фатална при по-малко от един процент от случаите. Съществуват и две други, по-редки форми: хеморагична и злокачествена (и двете неизменно довеждат  до смърт).

Ранните жертви

Смята се, че едрата шарка, подобно на холерата, се е появила за пръв път преди около 3000 години в Индия или Египет. Най-ранните доказателства за присъствието на болестта са открити по мумията на египетския фараон Рамзес V, който е загинал около 1157 г. пр.н.е. Неговите мумифицирани останки демонстрират вариолни поражения по кожата.

По-късно болестта се разпространява по търговски маршрути в Азия, Африка и Европа, като в крайна сметка достига до Северна и Южна Америка около 1500-та. Местните народи нямат естествен имунитет. Приблизително 90% от коренното население става жертва на болестта по време на европейската колонизация, а не толкова вследствие на самото военно завоевание.

Едрата шарка допринася и за упадъка и на Ацтекската империя (на територията на съвременно Мексико), след пренасянето на вируса от испанските завоеватели през 1519 г. Повече от три милиона души от народа на ацтеките се заразяват с болестта. Със силно отслабени сили, индианците биват лесно победени. По същия начин е унищожено и населението от Империята на инките в Западна Южна Америка.

В Европа, историята на медицината свидетелства, че е едрата  шарка отнема живота на 60 милиона души само през 18 век. През 20-ти век, болестта убива около 300 милиона човека в световен мащаб.

Победа на ваксинацията

Човешката борба срещу вариолата датира от около 2000 години. В Азия, техниката, известна като вариолизация, включва умишленото заразяване на човек чрез вдишване на части от корите от раните на пациентите. Тези, които се подлагат на това лечение, развиват лека форма на заболяването, тъй като са придобили имунитет за цял живот.

Основен пробив, повлиял за изкореняването на болестта през 1796 г., е направен при реализацията на експеримента на английския лекар Едуард Дженър. Медикът демонстрира, че инокулацията на пациенти с форма на едрата шарка по кравите, може да ги предпази от вариола. Откритието на Дженър проправя път за по-късните ваксинационни програми. Тази стъпка е особено важна, тъй като по това време няма ефективно лечение срещу болестта.

През 1967 г. година, Световната здравна организация започва световна кампания за ликвидиране на шарката чрез ваксинация. Постепенно заболяването е отблъснато към Африка, а последният известен случай на заразен в Сомалия е от 1977 г.

Въпреки че в историческите книги пише, че болестта е премахната, все още има шанс за повторна поява на пандемия от едра шарка, която да покоси населението като биологично оръжие. Тези страхове ескалират драматично в САЩ, особено след терористичните атаки от 11 септември 2001 г.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

• История на вариолата