Появата на първата българска аптека и нейната съдба през годините

От 1823г.

Първата българска аптека отваря врати през 1823 г. и заслугата за това е на д-р Марко Павлов, буден и обществено ангажиран лекар. Едва 30 години след това се появява втората аптека в България.

"Лекарнята" на Марко Павлов

На територията на днешна Гърция, в град Сятища, през 1784 година се ражда Марко Павлов. Той осиротява като дете и е осиновен от италиански търговец, с когото напуска страната ни. Павлов получава образованието си във Венеция. Завършва медицина във Франция през 1808 година и се връща в България, работейки като придворен лекар на пашата в Пловдив. В края на 1822 г. пашата се мести в Търново, а д-р Павлов е задължен да го придружи. В старопрестолния град медикът поръчва лекарства и вазерия (кристални или порцеланови съдове, в които се съхраняват етерични масла, мехлеми и др.) от Франция, за да оборудва първата аптека в България, която отваря на следващата година. Първоначално тя функционира в домашни условия, но по-късно лекарят наема дюкян срещу Конака, където извършва своите прегледи и същевременно приготвя лекарствата.

Аптеката на д-р Павлов получава името „Лекарня”. Българският съвременен учен, който пише по темата, се казва Богомил Вачев, а трудът му от 1989 година е наречен "История на аптечното дело във Великотърновски окръг". Според неговите записки първата българска аптека разполагала с приемна, складово помещение и лаборатория. В приемната имало чекмеджета със стъклени рафтове, на които била разположена френската вазерия. Медикаментите били подредени по азбучен ред и тегло. Стъклените шишенца имали изящно шлифовани тапи, направени от стъкло. В двата края на аптеката се съхранявали отровните лекарства, а в средата й имало голяма правоъгълна маса с орехово писалище и дървена стълба за лесен достъп до високите рафтове. В аптеката имало походно легло за дежурния фармацевт, а зад приемната се намирала лабораторията. Първата българска аптека разполагала с библиотека с научна чуждестранна литература, касаеща лечебното изкуство.

Д-р Марко Павлов бил добър лекар със завидни за времето си познания. Неговото дело е допринесло изключително много за историческото развитие на българската фармация, а създадената от него аптека съществува в своя автентичен вид до 1886 година. След смъртта на медика работата по създадената от него първа аптека в българската история е поета от неговия син - фармацевтът Георги Марков. Първоначално той се обучава при д-р Павлов (около 3 години) в неговата "Лекарня", а впоследствие бъдещият фармацевт продължава обучението си в Цариградското медицинско училище. На 6 септември 1872 година Георги Марков официално става "спицерин" (фармацевт).

Продължаване на делото от сина

След смъртта на Марко Павлов през 1864 г. аптеката е наследена от сина му. Според записките на Богомил Вачев Георги Марков впоследствие обновява табелата над входа на "Лекарнята". На нея бил изобразен дъб, около чиито ствол се увивала змия, а над дървесната корона фигурирал надписът "Аптека - Зелений дъб". Под дървото било изписано името на Георги Марков. В неговата аптека освен медикаменти се продавали сапуни, медицински пудри, прахове и води за дентална хигиена и гаргари, както и различни одеколони. Богомил Вачев е съхранил и рецепта за направата на "червена помада за устни" (вероятно става дума за червило).

По-късно Георги Марков променя името си на Георг Маркизис. Това се случва вследствие на печалните за народа ни събития от 1876 г., когато синът на д-р Марко Павлов става свидетел на турските зверства, причинени на близо 900 търновски жители. Реакцията на българския фармацевт била почти мигновена - той съставя изложение, адресирано до международната комисия по разследване на турските жестокости, но турската власт научава за постъпката му. Застрашен от репресия, Марков търси укритие в град Русе при руския консул. Благодарение на помощта му бяга в Цариград.

Според Богомил Вачев в Цариград синът на първия български лекар се запознава с руския посланик граф Игнатиев. Марков му предава изложението и секретна пратка от консула в Русе. По съвет на графа Марков променя името си и приема гръцко гражданство, а година по късно Георг Маркизис се завръща в България, където снабдява безплатно с лекарства от аптеката си руските войници и българските бежанци от Южна България по време на Освободителната война. Тогава сред търновци става известна като Маркизевата аптека.

>>> Аптека "Хипократ" е единственият български музей на фармацията

Съдбата на аптеката през годините

След Освобождението, за да се създаде ред във фармацията, руската власт издава "Временни правила за устройство на медицинското управление в България", а съгласно едно от тези правила, фармацевтите трябвало да задържат постъпилите рецепти в аптеките, а на пациента се издавало копие от тях. Аптеката, открита от Марко Павлов, е собственост на сина му Георги до 1886 г., когато концесията върху нея му е отнета заради нарушаване на някое от създадените от руснаците правила. В годините след това тя аптеката многократно променя собствениците и местоположението си, през 1945 г. тя става първата държавна аптека в окръга.

В края на 70-те години заради предстоящата годишнина от създаването на българската държава се появява проект, който цели възстановяването на първата родна аптека. Къщата, в която Марко Павлов я отваря, е реставрирана и е превърната в музей, но в същото време била и действаща фармация. В началото на 90-те години "Лекарнята" е затворена.

Статията е част от историята на:

• История на българската фармация