Северен Сентинел - островът, който не е докоснат от модерната цивилизация

От 1880г. до 2018г.

Историята за остров Северен Сентинел и неговото население, останало недокоснато от цивилизацията в продължение на хиляди години, прилича на излязла от приключенски роман. Малкото парче земя е дом на изолирало се от света племе, което живее там от около 60 000 години и няма никакъв досег със съвременните култури. Макар да звучи като изскочило от книга или филм, мястото е съвсем истинско. Островът обаче не е подходящ за посещения, тъй като местните жители посрещат всички чужденци със залп от стрели и копия.

Къде се намира Северен Сентинел и какво се знае за него

Всъщност причината Северен Сентинел да не е повлиян от съвременната цивилизация е изключителната агресивност на местните. Той е част от Андаманските острови, принадлежащ на Индия архипелаг в Бенгалския залив, и се намира на няколкостотин километра от столицата на островната верига. Въпреки това остава неколонизиран, защото всеки опит за изпращане на експедиции завършва трагично. Още през 1771 г. британският геодезист Джон Ричи забелязва от палубата на изследователски кораб добрата осветеност на острова, от което прави извод, че той е населен. Първите опити на Великобритания да опознае екзотичния остров са извършени през 1880-та година от британеца Морис Портман. Той акостира с малък въоръжен отряд и отвлича възрастна двойка сентинелци, както и четири деца. Целта на Портман е да покаже на туземците постиженията на цивилизацията, след което да ги обсипе с подаръци и да ги върне у дома. Това, което той не предвижда, е слабият имунитет на живелите хиляди години в изолация жители на изолираното парче земя.

Още преди да стигнат до едно от големите пристанища на съседния остров, възрастната двойка се разболява и умира. Уплашен, че и децата скоро ще се заразят и ще загинат, Портман обръща кораба, дава на отвлечените младежи няколко полезни вещи от личния си багаж и ги пуска обратно на родния им остров. Явно децата не са останали с хубави впечатления от цивилизацията, тъй като след инцидента сентинелците стават още по-враждебни към минаващите наблизо плавателни съдове.

От 1967 г. насам представители от индийски изследователски групи правят опити да проучат острова и сентинелците и да осъществят контакт с тях. Те оставят различни предмети и подаръци на брега, но почти всеки път са посрещнати доста недружелюбно от островитяните. По тази причина индийското правителство за дълги години замразява всички опити за изследване и забранява приближаването на по-малко от 5 морски мили (9,3 км) от Северен Сентинел. Така то предпазва от всякакви посегателства племето, което доброволно се е изолирало.

Самият остров сякаш е в унисон с потайния характер на населението. На Северен Сентинел няма естествени пристани, понеже цялата плажна ивица е обградена с остри коралови рифове, които не позволяват достъп до повърхността 10 месеца в годината, а през останалите два приближаването до нея е доста опасно. Отвъд пясъчния плаж хълмистата земя е покрита плътно с гъста растителност, която скрива от погледа сърцевината на острова. Въпреки непристъпността на терена индийското правителство успява да заснеме с дрон няколко представителя на загадъчното племе, както и част от едно от техните селища.

От направените снимки, както и от наблюденията, извършени от разстояние, индийските антрополози успяват да сглобят най-обща картина за бита на сентинелците. От външния им вид се разбира, че те принадлежат към коренното население на Андаманските острови. То е изградено от няколко племена "негрито" - големи андаманци, онге, сентинелци, джангил и джарава. Те пристигат в Азия преди 50 - 60 хиляди години от Африка. Тъй като жителите на самотния остров не са се сблъсквали с пристигналите по-късно култури, те не познават земеделието и животновъдството. Прехранват се с лов на глигани и риба и събирачество на мед, плодове и корени. От стрелите и копията, извадени от корпусите на преминали наблизо лодки и хеликоптери, учените установяват, че сентинелците използват различни остриета за лов, риболов и война.

>>> Айни - коренното население на Япония, притежаващо европеидни черти

Съвременни данни за Северен Сентинел

Днес Северен Сентинел е част от териториите на Индия, но официално е обявен за самоуправляваща се автономна зона. Реално правителството няма никаква власт над населението, но все пак полага грижи за туземците. Специален учреден орган изпраща редовно дронове до острова, чиято цел е да следят здравето и активността на племето. Въпреки политиката на индийското правителство за протекция и уважаване на доброволната изолация, на която племето се е подложило, съществуват огромни проблеми по отношение на спазването й. Затруднения създават множество незаконни рибарски лодки, събирачи на корали, акостиращи богаташи, търсещи предизвикателства, собственици на плавателни съдове, превозващи срещу заплащане туристи до острова и т.н.

Едно от много сериозните предизвикателства, пред което се изправят сентинелците и индийското правителство е цунамито, провокирано от силното земетресение през 2004 г. Интересен факт за жителите на Северен Сентинел е, че не дават нито една жертва по време на ударилото архипелага природно бедствие. То убива хиляди андаманци от близките рибарски и пристанищни градове, но сентинелците успяват да усетят приближаващата опасност и се евакуират по дърветата в най-високите части на острова. Също така цунамито коренно променя повърхността на острова - унищожава част от кораловите рифове, местата, където племето лови риба, но жителите на Северен Сентинел много бързо се адаптират към новата реалност за разлика от останалите индийци.

През 2006-та година двама индийци от малко градче, намиращо се на съседен остров, решават да нарушат забраната за доближаване до Северен Сентинел, тъй като смятат, че там ще намерят голяма популация на ядливи раци. За зла участ силните вълни приближават лодката им твърде близо до брега и местните жители ги засипват със стрели. Двамата бракониери загиват, а опитът на държавата да прибере телата им се проваля, тъй като изпратеният хеликоптер е отблъснат от сентинелците, които хвърлят копия по перките на машината. Злощастният инцидент променя бита на живеещите на острова туземци драстично. Примитивното племе успява да изкара лодката на загиналите рибари на брега, след което металният плавателен съд е разглобен до основи. Това е първият път, в който сентинелците се сблъскват с железен предмет с такава големина. Съвсем спокойно може да се каже, че тъкмо тогава племето от Северен Сентинел влиза в Желязната епоха. Само че вместо да претопят метала и да го изковат наново, майсторите на стрели обвиват каменните остриета с ламарина от плавателния съд.

Две години по-късно един случай разбунва духовете около изолираното племе. През 2006-та година двама индийци от малко градче, намиращо се на съседен остров, решават да нарушат забраната за доближаване до Северен Сентинел, тъй като смятат, че там ще намерят голяма популация на ядливи раци. За зла участ силните вълни приближават лодката им твърде близо до брега и местните жители ги засипват със стрели. Двамата бракониери загиват, а опитът на държавата да прибере телата им се проваля, тъй като изпратеният хеликоптер е отблъснат от сентинелците, които хвърлят копия по перките на машината. Злощастният инцидент променя бита на живеещите на острова туземци драстично. Примитивното племе успява да изкара лодката на загиналите рибари на брега, след което металният плавателен съд е разглобен до основи. Това е първият път, в който сентинелците се сблъскват с железен предмет с такава големина. Съвсем спокойно може да се каже, че тъкмо тогава племето от Северен Сентинел влиза в Желязната епоха. Само че вместо да претопят метала и да го изковат наново, майсторите на стрели обвиват каменните остриета с ламарина от плавателния съд.

Последният известен трагичен случай на убит от сентинелите нашественик е от 2018 г., когато младият 27-годишен американец Джон Алън Чау губи живота си. Смята се, че той подкупва лодкари да го закарат до острова, за да се опита да осъществи контакт с племето и да им проповядва християнската вяра. Младият мисионер е пронизан смъртоносно от стрелите на сентинелците.

Прави впечатление, че през същата година - 2018-а, индийското правителство премахва забраната за ограничаване на движението до 29 острова от архипелага, включително и до Северен Сентинел с цел да насърчи туризма. Много биолози и специалисти са обезпокоени от желанието на управляващите да насърчат екотуризма и от отварящите се вратички пред извършването на вредни дейности, които досега са били забранени. 

Промените, въведени от индийското правителство, предизвикват притеснения, че уникалността и красотата на Андаманските и Никобарските острови ще бъдат изгубени. 

Статията е част от историята на:

• История на необичайните култури, етноси и народи