Александър Богданов – руският лекар, който умира, опитвайки се да докаже, че кръвопреливането лекува – част 1

От 1873г. до 1928г.

На 7 април 1928 г. д-р Александър Александрович Богданов провежда последния си експеримент. Известният с изследванията си за удължаване на живота чрез кръвопреливане лекар получава положителни резултати от предходните кръвопреливания. Студентът, от когото Богданов взима кръв, се оказва болен от туберколоза и тестът има фатален резултат. Независимо от причината за смъртта на Богданов – инфекция или преливането на кръв от кръвна група с различен резус фактор – той продължава да наблюдава и описва внимателно състоянието си до самата си смърт, която настъпва няколко седмици по-късно.  

Дълго преди да стартира своите експерименти с кръв, Александър Богданов вече е известен в Русия. Той е роден през 1873 г. в царска Русия под името Александър Малиновски. Следва медицина, но политическите му пристрастия стават причина за петгодишно изгнание. През този период той среща и се жени за Наталия Богданова Корсак и приема името Богданов тъй като да си политически публицист не е безопасна дейност за един антицарист. Въпреки че накрая той се връща към медицината, Богданов си остава заклет политически активист. Той става лекар, но царската полиция продължава да го държи под око и скоро пак арестуван и изпратен в изгнание.

Вероятно не е изненадващо, че през 1903 г. той се присъединява към болшевиките и бързо се превръща в ключова фигура за движението. Освен че е един от най-способните интелектуалци на формацията, той е основан съперник на Владимир Ленин за лидерската позиция. В крайна сметка през 1909 г. Ленин го отстранява от партията и Богданов заминава в изгнание в Италия, но по време на Първата световна война се връща отново в Русия, за да се грижи за ранените войници. За съжаление през 1917 г. Руската революция затвърждава отстраняването му, тъй като Ленин все още го възприема като основния си противник. Въпреки че Богданов не изиграва никаква политическа роля в Революцията, той е известен критик на голяма част от болшевишките идеи. Поради тази причина Ленин не позволява дава почти никакво поле за изява на Богданов.

Освен като политически активист, Богданов е един от първите научнофантастични писатели на Съветска Русия. Всъщност Богданов е много по-амбициозен – той се интересува от всичко, свързано с човека – изкуство, музика, политика, биология, с други думи от целия натрупан през хилядолетията човешки опит. Което ни връща към неговите експерименти с кръв.

След като Карл Ландщайнер за първи път дефинира основните кръвни групи през 1900 г., кръвопреливането бързо се превръща в първостепенен метод за спасяване на човешки животи, въпреки че руснаците малко изостават в тази област. Докато работи като хирург по време на Първата световна война, Богданов се запознава с различни иновативни техники, използвани от съюзническите лекари, с които те спасяват живота на хиляди ранени войници. Въпреки че кръвопреливането все още крие риск по времето на Богданов (тъй като резус факторът е открит чак през 30-те години), той е достатъчно вдъхновен, за да изкаже предположението, че животът може да се удължи значително чрез редовното преливане на кръв. Въз основа на своята тектологична теория, той стига до заключението, че за благото на всички съветски граждани трябва да се разработи комунистическа система за взаимна размяна на кръв.

Сценарият на експеримента е лесен – Богданов и един от колегите му колаборационисти, включително жена му Наталия, ще си разменят около 700 куб. см кръв с млад субект. Повечето от мерките за безопасност са субективни. Според сведенията на очевидци, в резултат на кръвопреливанията Богданов и съпругата му изглеждали с 5 до 10 години по-млади.

Богданов никога не публикува откритията си и работата му не представлява интерес за никой от политическото съсловие. В последствие той прилага лечението на един от своите съмишленици – Леонид Красин, който страда от анемия. Резултатите са повече от успешни и Красин се възстановява дотолкова, че през 1926 г. заема поста на руския посланик във Великобритания и тогава репутацията на Богданов като лекар вълшебник се налага сред болшевиките.

Това довежда до изключително важна среща между Александър Богданов и човекът, който се превръща в най-големия му покровител – Йосиф Сталин. Когато двамата се запознават, Сталин все още утвърждава властта си. Смъртта на Ленин и сериозните заболявания на много други членове на Политбюро вече са довели до установяването на "Върховната медицинска комисия" и приемането на специална резолюция за защита на здравето на възрастните членове на партията. Въпреки че не съществуват никакви доказателства, възможно е Богданов и Сталин да са си разменяли и кръв. През 1926 г. Политбюро подпомага появата на "първия в света" институт по кръвопреливане, но основният виновник за създаването му е Богданов.

Въпреки че Богданов е поне номинално квалифициран да оглавява медицински институт (все пак е лекар), известни руски учени изказват циничните си съмнения, че той ще се справи на този пост. Освен това подобно развитие на ситуацията би предизвикало неудобен прецедент, както се случва с Трофим Лисенко по-късно. Богданов извършва тайни кръвопреливания години наред, получава кръв от млади донори и се хвали с невероятните резултати и подобряването на здравето си. Заплахата от непосредствена смърт прави перспективата за подмладяване много изкушаваща за много от поддръжниците на Богданов.

Вместо да се опитва да убеди научната гилдия, Богданов се фокусира върху разпространяването на резултатите от своите експерименти сред обществото. В статия, публикувана на 4 април 1926 г. Богданов твърди, че новият институт е първият в света, посветен на кръвопреливането. Това "разкритие" изненадва много известни съветски учени, които практикуват и изследват кръвопреливането от години и никога не са чували за Александър Богданов, освен като писател и политически активист. До този момент Богданов не е публикувал никакви научни трудове за своята работа и проучвания. 

Към втора част > > >

по статията работи: Величка Мартинова