Александър Богданов – руският лекар, който умира, опитвайки се да докаже, че кръвопреливането лекува – част 2

От 1873г. до 1928г.

През март 1926 г. съветското правителство дава на Богданов голяма впечатляваща сграда в центъра на Москва, недалеч от самия Кремъл – бивше имение на богат търговец. Въпреки известно закъснение Богданов използва щедрото финансиране, за да реновира сградата и да наеме изцяло нов екип от учени, но вместо доказани изследователи, той назначава ентусиастите, които му помагат при предходните експерименти с кръвопреливането. Здравното министерство няма власт над института, Богданов отговаря единствено пред комисаря.

Докладите на института се пазят под пълна конфиденциалност, но Богданов има амбициозни планове да лекува чрез кръвопреливане широк кръг от заболявания като различни травми, анемия и отравяне на кръвта. Той прокламира, че новата процедура ще помогне в борбата със "съветското изтощение", което убива по-старите съветски работници. Скоро към института се оборудва и клиника с 10 легла, а през 1927 г. излиза трактатът "Борба за жизненост", който представлява подробно ръководство за кръвопреливане. В него Богданов твърди, че преливането на кръв не само лекува, но и подмладява.  

Александър Богданов обаче не е първия руски лекар, който изказва смелото твърдение, че е решил проблема с остаряването. Иля Мечникоф го е направил няколко години по-рано. Въпреки че твърденията на Мечникоф са толкова грандиозни, че свързват остаряването с "токсичността" на чревните бактерии, неговите научни постижения са много по-големи от тези на Богданов (през 1908 г. Мечникоф спечелва Нобелова награда за медицина). Много други учени по света също са се опитвали да постигнат заветната човешка мечта – вечната младост – независимо дали чрез инжектиране на жлези или трансплантация на органи. Серж Воронос изследва трансплантирането на маймунски тестиси на възрастни мъже през 20-те и 30-те години. Паралелно с клиниката на Богданов, съветското Министерство на здравеопазването създава и станция за размножаване на примати, за да снабдява Вороноф с маймунски жлези за трансплантации.  

Богданов разбира се твърди, че лековете с кисело мляко на Мечникоф и трансплантирането на маймунски жлези могат да се заместят с по-безопасното и по-ефективно кръвопреливане. Кръвта е "универсална тъкан", която може да се пречисти чрез кръвопреливане. Руският лекар възприема остаряването като "отслабване на половите жлези". Тъй като младите хора имат "прекалено много" полови хормони, а възрастните – "прекалено малко", взаимната размяна на кръв трябва да облагодетелства и двете страни. Богданов стига и по-далеч в своите твърдения – той смята, че с кръвта се "предава" и имунитет и при заболявания като рак или туберкулоза резултатите би трябвало да са повече от положителни. Освен това е против кръвопреливането между мъже и жени, заради различните полови хормони.

Учените с много по-голям опит в кръвопреливането не приемат резултатите от изследванията му, които не могат да бъдат потвърдени по никакъв научен и обоснован начин. Политбюро пренебрегва критиките и институтът "процъфтява" и публикува статии за чудодейното възстановяване на хора вследствие на тежки изгаряния, анемия, инфекциозни заболявания като туберкулоза и др. Но тези публикации са насочени директно към членовете на политбюро, спонсориращи изследванията му, и към обществеността. Той не се опитва да наложи името си в научните среди.

Въпреки противоречията, институтът расте и разширява своята дейност, създава лаборатории за експерименти с животни и биохимия. Богданов наема известния патофизиолог Олександър Богомолец, който е уважаван лекар, специализиращ в сферата на ендокринологията и остаряването. Освен това той е отдавнашен симпатизант на Богданов. След два инцидента със заразяване на пациенти със сифилис, Богданов наема и специалист по венерически заболявания.

Богданов често се сблъсква с Политбуро относно много от решенията си кого да наеме в института. Поради тази причина Богданов заплашва да напусне през 1928 г. Цялото това напрежение довежда до съдбовното кръвопреливане на 24 март 1928 г., когато Богданов избира един 22-годишен студент от Московския университет за 12-тото си поред преливане на кръв. Въпреки че знае, че момчето има неактивна форма на туберкулоза, Богданов смята, че има изграден имунитет против заболяването. Само за няколко часа и двамата развиват остра реакция, независимо от това, че кръвната им група е една и съща (вероятно заради намесата на различен резус фактор). Но докато студентът се възстановява напълно, Александър Богданов умира две седмици по-късно от остра "хемолиза", в резултат на чернодробна и бъбречна недостатъчност.

Въпреки че името на Богданов става синоним на герой, амбициозните му планове завършват със смъртта му. Институтът е прекръстен на Държавен институт по кръвопреливане Богданов, но забравя за "физиологичния колективизъм". Управлението му е поето от Олександър Богомолец, а взаимните кръвопреливания са спрени. Преливането на кръв поема по руслото на стандартните световни медицински процедури.

Въпреки че институтът революционизира кръвопреливането в целия Съветски съюз и процедурата става стандартна до средата на 30-те години, Богданов остава в историята по-скоро като научен фантаст и политически активист, отколкото като учен. Някои крайни анализатори на личността му изказват смелото предположение, че последното му кръвопреливане е опит за самоубийство, за да избегне сталиниските домогвания и евентуалните нови арести.

Въпреки това идеалите на Александър Богданов дават наклон на съветската наука през следващите няколко десетилетия. Възгледите му за пролетарската наука оказват сериозно влияние върху изследванията през епохата на Сталинизма. За съжаление именно той полага основите на сцената, върху която по-късно се вихрят демагози като Трофим Лисенко, който отрича генетичните постулати на Мендел, като по този начин почти унищожава съветската биология и е причината за много загубени човешки животи. 

Към първа част > > >

по статията работи: Величка Мартинова