Амелия Дайър: колекционерката на бебета, убила над 300 във викторианска Англия

От 1837г. до 1896г.

Историята помни не един и двама шокиращи с жестокостта си серийни убийци, но определено Амелия Дайър изпъква на фона на всички останали. Въпреки че убийствата не могат да се степенуват по жестокост, хората, които са способни да отнемат невинни детски животи, са достойни за сравнение единствено със Сатаната.

Смята се, че през XIX в. Амелия е убила стотици бебета и престъпленията й довеждат до един от най-сензационните съдебни процеси през периода. Събитията хвърлят светлина върху викторианската практика за сдобиване с незаконно родени бебета, чиято съдба рядко е щастлива. Как е възможно една на пръв поглед отговорна и уважавана жена да извърши подобна жестокост?

На 30 март 1896 г. от р. Темза е изваден пакет, запратен към дъното с привързана тухла. В него, увити в лен, вестник и кафява хартия, са открити частично разложените тленни останки на бебето Хелена Фрай. Около вратленцето му имало бяло тиксо с възел под лявото ухо.

"Уловът" е ужасяващ, но довежда до разследване и разкриването на деянията на един от най-известните серийни убийци на XIX в.

Амелия Дайър е родена през 1837 г. в малко селце до Бристол и има нелеко детство. Тя е принудена да се грижи за психичноболната си майка, което очевидно завинаги оставя неизличима следа върху психиката и съзнанието й. По-късно тя става медицинска сестра. Но вместо да използва уменията си, за да се грижи за хората, тя "гради кариера" в точно обратното поприще.

Част от пособията, изпозлвани от Амелия за убийствата и увиването на бебетата, преди да се отърве от тях

Бизнесът с бебета е доста разпространена практика през Викторианската епоха. Той е захранван от стотиците самотни майки, които трябва да направят тежък избор – или да бъдат отлъчени от обществото, заради неморалното си поведение, или тихичко да се отърват от новороденото. Т.нар. бебешки фермери взимали тези деца срещу известна сума, и им обещавали различно бъдеще – разбира се невинаги щастливо. Именно в този свят на страх, срам и опорочени човешки съдби се вихри Амелия Дайър. 

Наскоро овдовялата Амелия, останала с дъщеря, която трябва да отгледа сама, научава за бизнеса от свой колега. През 1869 г. започва да пуска реклами в местните вестници – "Омъжена двойка без семейство иска да осинови здраво дете, хубав дом в провинцията. 10 паунда."

Но вместо да им осигури безопасен и любящ дом, тя взимала детето и после го убивала – от глад, с опиат, известен като "Приятеля на мама" или ги удушавала.

В резултат на подобни практики през този период умират безчетен брой незаконно родени бебета и деца и в много от случаите "приемно семейство" означава убийство – бързо или бавно. Социалните условия през Викторианската епоха позволяват на Дайър да покрие зловещия си бизнес в продължение на почти 30 години. Тъй като по това време нивата на детската смъртност, особено скоро след раждането, са особено високи, тези случаи почти винаги остават незабелязани.

Дайър пътува от домовете си в Бристол и Рийдинг чак до Ливърпул и Плимут, като за услугите си взима между 10 и 80 паунда, които днес са еквивалентни на 1 000 и 8 000 паунда. Повечето бебета, оставени на нейните грижи, били убивани след няколко дни, в някои случаи след няколко часа. Твърди се, че родителите нямали представа каква ще бъде съдбата на децата им.

Късметът й се изчерпва през 1879 г., когато лекарите се усъмняват в нея поради високата смъртност сред бебетата, за които се грижи – Амелия е осъдена на 6 месеца тежък физически труд поради небрежност. Но това не е достатъчно, за да прекъснат порочната й практика. След като е освободена, Дайър подменя стратегията си.

През 1895 г. тя се мести в Рийдинг, и осъзнавайки, че именно лекарите издават смъртните свидетелства, тя решава сама да започне да се отървава от труповете, без да оповестява за смъртта на бебетата. Най-лесният и достъпен метод е хвърлянето им в р. Темза.

Бялото тиксо, открито около шията на бебето Хелена Фрай

Но колкото и умен да изглежда нейният план, именно тази промяна на тактиката довежда до разкриването на злодеянията й. Когато тялото на Хелена Фрай е извадено от водите на Темза, един от детективите, разследващ случая, открива улика, която го отвежда до Амелия. На пакета има марка с дата 24 октомври 1895 г. и адрес в Бристол.

Така полицията малко по-малко достига до адреса на Г-жа Томас (фамилията й по мъж) и предходния й дом. От съседите детектив Андерсън научава и настоящия адрес на Амелия в Рийдинг.

В къщата на Дайър властите намират купчини бебешки дрешки и безброй касови бележки за реклами в различни вестници из цялата страна. Полицаите откриват и бяло тиксо, идентично с онова около вратлето на момиченцето от Темза. Дайър е арестувана на 3 април 1896 г., 3 дни след откриването на тялото в реката, и е обвинена в убийството на дете.

След това са открити още 6 бебета, всички със същото бяло тиксо около вратлетата. Един от пакетите, намерен край Клапърс Понд, ужасява детектив Андерсън. След като трупът е отнесен в погребалното, се разбира, че детето е 12-месечно момиченце. Тялото е в толкова напреднала фаза на разлагане, че при отварянето на пакета, то се разпада на парчета.

Пощенският пакет, който довежда детективите до Амелия Дайър

По време на съдебното дело единственото обяснение на защитата за деянието на Амелия е, че тя е луда и по-рано е била освидетелствана в няколко домове за психичноболни в Бристол. Но обвинението отхвърля тези твърдения като опит да се избегне вината.

Мащабът на деянията на Амелия Дайър е труден за представяне в цифри. Свидетели твърдят, че в някои дни са я виждали да води в дома си по 6 бебета. Имайки предвид, че Дайър практикува своя "бизнес" в продължение на 30 години, вероятно тя е отговорна за смъртта на стотици деца. За няколко месеца в Кавършам, полицията намира доказателства, че тя се е грижила за поне 15 бебета. Идеята, че жена е способна на подобно злодеяние, е шокираща, но още по-шокиращ е броят на убитите хладнокръвно от Дайър бебета.

Случаят на Амелия Дайър е не просто ужасяващ, но и хвърля светлина върху тъмния подземен свят, в който млади майки са принудени да дават децата си на съмнителни хора, само и само да запазят името си в обществото. Това дава повод и причина на полицията да обърне по-голямо внимание на тази немислима търговия с плът, която в повечето случаи завършва със смърт.

Дайър е обесена на 10 юни 1896 г., след като се признава виновна за извършените от нея престъпления. Ужасените граждани на Рийдинг поставят дървени кръстове по перилата на моста Клапърс – своеобразен паметник на невинните жертви на безмилостната детеубийца.

Смята се, че броят на погубените детски души е поне 300.

Историята трябва да помни, и напомня…

по статията работи: Величка Мартинова