Случаят Бърк - Хеър или как медицината подтиква двама души да станат убийци

От 1827г. до 1828г.

В началото на 19-ти век Единбург е един от най-бързо напредващите центрове по анатомия и медицина. В шотландската столица е отворен Кралския хирургически колеж, в който преподават много от най-видните медици в Британия. Един от тях е Робърт Нокс, известен със своите дисекции, извършвани пред студентите. По това време трупове за моргата се добиват лесно, тъй като официалният закон позволява да се ползват за научни цели останките на всички екзекутирани престъпници, на самоубийци и на сираци.

В средата на 19-ти век смъртното наказание започва да се налага доста по-рядко. Това намалява до голяма степен прилива на трупове към моргата на колежа. За да си набавят тела, необходими за демонстрации по време на лекциите, някои от по-находчивите академици започват да плащат на хората да носят тленните останки на техните близки, като в замяна раздават щедри възнаграждения. С други думи - лекторите започват да изкупуват човешки тела от техните близки.

Това отприщва една смущаваща вълна от престъпления - кражбата на покойници от гробищата. Много бедни люде виждат невероятна изгода в това да изровят прясно тяло и да го продадат на някой преподавател. Грозната практика става толкова популярна, че в някои гробищни паркове са издигнати наблюдателни кули. По-богатите семейства започват да слагат решетки върху лобните места на своите близки или приятели.

Съвсем скоро апетитните суми, които преподавателите от Кралския колеж предлагат за човешко тяло стават причина за още по-тежък вид престъпление - убийството. Най-известният случай е кървавото дело на Уилям Бърк и Уилям Хеър. За тях се знае, че убиват 16 души, за да продадат труповете им на хирурга Робърт Нокс.

Двамата бъдещи престъпници, носещи едно и също име, се запознават в дома на Хеър, който притежава жилищна сграда, чиито апартаменти се отдават под наем. В продължение на месеци Бърк живее кротко с жена си в новата си квартира, без да поддържа каквито и да е лични отношения с хазяина си. Съименниците постепенно се сприятеляват не след дълго стават известни сред съквартирантите като „приятели по чашка“.

През ноември, 1827 един от по-възрастните наематели на Уилям Хеър - мъж на име Доналд, умира в съня си. Понеже старецът дължи един наем на хазяина си, Бърк и Хеър решават да откраднат трупа му и да го продадат в кралския колеж. Служителите ги насочват към Робърт Нокс, който без да задава много въпроси плаща на престъпниците 7 паунда и 10 шилинга (в наши дни тази сума възлиза на около 1360 лева) и прибира в моргата донесения товар.

Бърк и Хеър осъзнават, че продаването на човешки тела може да е много доходоносен бизнес и решават да „помогнат“ на някои от болните или стари обитатели на кооперацията да отидат на Оня свят. Първата жертва на безскрупулното дуо става анонимен наемател от сградата на Хеър, който заболява от треска. Една вечер съименниците отиват „на гости“ у болния мъж, след което го напиват, затискат главата му с възглавница и го удушават. Тялото на злощастния човек е продадено на гореспоменатия доктор Нокс, който отново не задава излишни въпроси.

Престъпниците решават, че новото им начинание ще ги направи богати без особени усилия и продължават с убийствата. В жертва на безскрупулните съименници падат възрастна жена заедно с болнавото й внуче, един от роднините на Уилям Бърк, дошъл на гости от провинцията и още 11 нищо неподозиращи души. Подходът им винаги е един и същ - те напиват жертвата си, след което я притискат към пода и задушават с възглавница.

Последната жертва на лишените от морал убийци е бездомно момче, известно в града на Глупавия Джейми. Момчето страда от забавено умствено развитие и проси из улиците на града. Когато Бърк и Хеър занасят тялото му в колежа, някои от студентите разпознават глуповатото, но физически здраво момче. Още същия ден плъзват слухове, че Робърт Нокс плаща на някакви главорези да убиват беззащитни люде и да ги носят в кабинета му. Преподавателят, разбира се, отрича всичко това, но на следващата му лекция трупът е с предварително отстранена глава и някои други отличителни белези. Учениците на хирурга решават да уведомят полицията за случващото се в колежа.

Съвсем скоро ужасяващото престъпление е разкрито. Съименниците са задържани, а квартирите на Хеър са щателно претърсени. В една от стаите е намерен труп на жена. Уилям Хеър първи решава да направи пълно самопризнание, като разкрива пред съда всички детайли за 16-те си убийства, както и какво се случва с труповете на жертвите. В резултат на това обвиняемият е пощаден и пуснат на свобода. На път за дома си обаче е нападнат от гневна тълпа и е линчуван, след което умъртвен.

Уилям Бърк е осъден на смърт заради деянията си и е обесен в центъра на Единбург. На екзекуцията му присъстват около 25 000 души. Робърт Нокс е оправдан, тъй като се заклева, че не знае откъде двамата познати са се сдобивали с труповете. Хирургът се завръща в колежа, но е изхвърлен оттам от колегите си и след множество заплахи от гневни граждани напуска Единбург и отива да работи като практикуващ лекар в Лондон.

Редактор: Георги Динев