Бележити лекари, проучвали eректилната дисфункция от 17-ти век

От 1668г.

Сигурно знаете, че еректилната дисфункция (ЕД) е такова нарушение при мъжете, при което се наблюдава невъзможност да се развива или поддържа ерекция на пениса по време на сексуален акт. Може да се каже, че, в исторически план, холандецът Рение де Грааф е един от първите специалисти в по-новата медицинска история, който се занимава с проблема, макар и не в детайли. Въпреки че вниманието му е изцяло насочено върху женската репродуктивна система, Грааф осъществява няколко експеримента и върху мъжката полова система. През 1668 година, например, инжектирайки физиологичен разтвор в кръвоносните съдове на пениса на мъртъвци, холандският медик, учудващо или не, успява да предизвика ерекция. През 1743 година французинът Франсоа де ла Пейрони пък проучва специфично състояние, което се изразява с натрупването на съединителна тъкан в мъжкия полов орган. То може да доведе до огъването му нагоре или настрани и в резултат – да направи половия акт болезнена и неосъществима мисия за джентълмените. Историята разказва, че самият Франсоа е страдал от нарушението, което, съвсем заслужено, днес носи името на своя откривател – болест на Пейрони. Век по-късно, през 1863г. се извършват и първите експерименти, при които по електрически път се индуцира ерекция на куче.

Три години по-късно, през 1869г., още един французин – Шарл Едуард Браун-Секард, намира теоретична връзка между производството на полови хормони и процеса на стареене. В началото на разглеждания период той сериозно обмисля идеята да инжектира сперма на възрастни мъже, за да повиши тяхното умствено и физическо представяне. Всъщност, първите експерименти с животни по темата са осъществени чак през 1875 година. В крайна сметка, на 72 години Шарл смело експериментира върху себе си, администрирайки си подкожно екстракт от тестиси на животни. След курс с 10 инжекции той съобщава за повишаване на физическите и менталните си сили, както и за подобряване на уринирането и дефекацията. Медицинските историци приемат, че при Браун-Секард се наблюдава по-скоро плацебо ефект, дължащ се на инжектираните ниски нива на андроген. Така или иначе, опитите му "подаряват" на съвременната медицина концепцията за т. нар. андроген отнемащата или хормонална терапия. Друг бележит лекар, занимаващ се с въпроса за еректилната дисфункция, това е специалистът Самюел Серж Воронов, който през 1920г. в Париж извършва първото присаждане на тестикуларна тъкан на маймуна в човешката полова система.

Малко по-рано, през 1908г., американският специалист Франк Лидстън осъществява над 100 дорсални процедури за лигиране на кръвоносни съдове, с цел установяване на ролята на кръвоносната система в ерекцията на пениса.

Ето така състоянието намира своите първите изследователи, а занапред то тепърва ще бъде задълбочено проучвано.

По статията работи: Красимира Костадинова