Хирургът Серж Воронов в търсене на вечната младост

От 1896г.

Самюел Серж Воронов (или Сергей Абрамович Воронов, както е руското му име) бил френски лекар и хирург с руски произход и ученик (както и добър приятел) на известния Алексис Карел. Ученият станал много известен с твърдението, че стареенето е процес, който не само може да бъде спрян, но и върнат назад, с помощта на трансплантацията на маймунски тестиси. Само да вметнем, че тази му идея е най-реалистичната от всички.

Как се заражда интересът на Воронов към експериментите?

Лекарят е роден в Русия през 1866 г., като на 18-годишна възраст се мести във Франция, а през 1895 г. получава френско гражданство. Докато живее там, Воронов се изучава под влиянието на Алексис Керъл, хирург и пионер в областта на трансплантациите, който печели Нобелова награда за работата му, свързана със зашиването на кръвоносни съдове. Точно тогава в младия човек се ражда интересът към възможностите за трансплантация от животно на човек. Той вярва, че може да запази младостта и жизнеността му, и дори да лекува болести, чрез прехвърляне на подходящите хормони.

Влиянието на Шарл-Едуар Браун-Секар

През 1889 г. Воронов започва съвместна работа с експерименталния физиолог Шарл-Едуар Браун-Секар (откъдето идва и синдромът на Браун-Секар), който също се интересува живо от начините за подмладяване чрез използване на животински жлези. Още същата година Браун-Секар експериментира върху себе си, като си инжектира серум, съдържащ вещества от тестисите на морски свинчета и кучета. За жалост, неговият „еликсир“ не дава очакваните чудодейни резултати и става обект на присмех сред хората. Неуспешният му опит е публично осмян през 1907 г. в списание „The Ellensburgh Capital“, където го сравняват с търсенето на фонтана на младостта от изследователя Хуан Понсе Де Леон.

Така Воронов стига до заключението, че единственият начин за човека да наследи жизнеността и силата на животните е чрез присаждане на тъкан.

През 1896 г. руският учен се премества в Египет и насочва цялото си внимание към евнусите. Според исторически документ от 2007 г., проследяващ живота и работата на Воронов, „той забелязва, че повечето от тях са затлъстели, нямат окосмяване по тялото, имат широк ханш, отпуснати мускули, бавни движения, проблеми с паметта и по-ниско ниво на интелигентност.“ Тезата на медика била проста: половите хормони, произвеждани от тестисите при мъжете и яйчниците при жените (като тестостерона, например), могат да допринесат много в забавянето на процеса на стареене. Естествено, схващанията на специалиста не останали само на теория, а той бързо решил да ги повери и на практика.

Началото: Трансплантация на тъкани и органи от един вид животни на друг

Експертът работи и провежда своите изследвания в египетска болница в продължение на 14 години, след което се завръща във Франция през 1910 г. и продължава с опитите. Отново започва да експериментира с животни и да трансплантира органи, тъкани и кости от един вид на друг, като за целта получава подкрепа от „широкоскроените“ специалисти на „Collège de France.“ Усилията му се увенчават с успех и му носят голяма слава, след като успява да „подобри“ издръжливостта и силата на животни като коне и овце чрез трансплантация на тъкан от тестиси от по-млади на по-възрастни екземпляри.

По време на експериментите на Воронов му хрумва, че по-високите човекоподобни маймуни са идеален донор на тъкани, тъй като притежават биологичната съвместимост, нужна за една трансплантация, както и по-добрата физика, която руснакът иска да прехвърли и върху хората.

През 1915 г. той имплантира щитовидна жлеза от шимпанзе на млад французин със забавено развитие и година по-късно твърди, че от умствената му изостаналост няма и следа. Малко по-късно експериментаторът започнал да извършва трансплантация на тестиси, взети от затворници след екзекутирането им. Пациентите, които се подлагали на въпросната процедура, най-често били богати възрастни мъже, които се надявали, че чрез терапията ще успеят да върнат времето назад. В един момент, когато търсенето надхвърлило предлагането, Сергей се принудил да преустанови гореспоменатата донорска практика и да потърси друг извор на младост. Точно тогава му хрумнало, че, вместо човешки, може да използва тестиси на маймуни (малко неща в науката и медицината са невъзможни, нали). Воронов извършил първата подобна трансплантация през юни 1920г.

„Вълшебната“ секреция на жлезите, свързани със сексуалната функция

Все пак основният му интерес остават тестисите. В своята книга „Живот: Изследване на средствата за възвръщане на жизнеността и удължаване на живота“ от 1920 г. той пише: „Жлезите, свързани със сексуалната функция, стимулират не само мозъчната дейност, но и дават енергия на тялото и засилват либидото. Те отделят вълшебен секрет в кръвния поток, който възстановява енергията на клетките и придава усещане за щастие.“ Според Воронов целта на присаждането на здрава жлеза от животно, в случая от тестис на маймуна, е да се възвърне младостта на човека.

Първият ксенографт на Воронов

Експериментаторът извършва първия си ксенографт, тоест трансплантация на орган от един биологичен вид на друг, през юли 1920 г. По думите му е била нужна малка част от тестиса – няколко сантиметра широка и няколко милиметра дебела, която той зашива върху скротума на пациента. Воронов вярва, че процедурата има безброй ползи за човека. Трансплантацията може да го направи по-енергичен, да излекува сенилността му (старческа болест) и дори шизофренията, както и да удължи значително живота. Той не пропуска да подчертае, че маймунският тестис ще се отрази много добре и на сексуалната мощ, което събужда интереса на обществото, макар ученията многократно да заявява, че това е само благоприятен страничен ефект, но не и основната цел, а именно подмладяване на организма и пълна трансформация.

Амбицията и славата на руския учен растат главоломно

До 1923 г. руският лекар е директор на експерименталната лаборатория към колежа „Collège de France.“ Работата му около присаждането на тъкан от тестиси става популярна и получава широко признание, поради което в Африка се изгражда специален резерват за отглеждане на маймуни само за неговите научни цели.

Воронов представя своето научно откритие по време на многочисления Конгрес на хирурзите в Лондон. Експертите остават възхитени от факта, че е успял да намери решение на стареенето при хората, и най-вече на импотентността. По време на срещата той смело заявява, че скоро процедурата ще може да се прилага и върху жени, като обещава, че „ще превърне всяка баба в момиче.“ Ентусиазмът на руснака да присади тестис от маймуна на човек е не само амбициозен, но и заразен. До средата на 20-те години на 20-ти век минимум 300 души се подлагат на процедурата, като се смята, че на поне една жена е присаден ксенографт – яйчник от маймуна.

Замъкът „Воронов“

Колкото по-голямо е търсенето, толкова повече расте и амбицията на учения. Подвластен на своите налудничави пориви, през 1925 г. той си купува замък в Грималди, Италия. Изтъквайки високите разходи и сложната организация покрай транспорта на маймунските тестиси, Воронов загражда част от своята градина и я превръща в минирезерват за маймуни, чието управление поверява на бивш цирков артист. Замъкът „Воронов“ може да се похвали и с малка болница, която позволява на лекаря да извършва трансплантациите.

Според статия от 1927 г., публикувана в „Delaware Star“, процедурата е извършена над 1000 пъти по целия свят, като успява да дари седемдесетгодишни старци със силата на младежи. Още по-изненадващо е твърдението на експерта, че е присаждал тъкан от тестисите дори върху млади овце, за да създаде нов вид „супер овце.“ По негови думи животните стават изключително силни и много по-едри.

Теорията на Воронов за свръхчовека

Мечтите му се простират много по-далече. Той смята, че, ако тъканта се присади на млад човек, е възможно да се появи първият свръхчовек – по-едър и по-силен, който освен това ще живее много по-дълго. Воронов засяга темата за безсмъртието, като в своя теория заявява, че човекът би могъл да живее колкото дълго пожелае, докато присадената жлеза е здрава.

Макар за някои хора вълшебният графт да е истинска лудост, за смелчаците, подложили се на трансплантацията, сумата от 10 000 франка се оказва приемлива. Само за сравнение, по същото време оперен певец от Парижката опера получава тази сума за цяла година.

Още от безумните експерименти на руския хирург

Ученият е много усърден и прави всичко възможно да не остане просто „странично забавление“ за обществото. Вероятно този негов стремеж го тласка към други, немислими на пръв поглед, експерименти, като например трансплантация на човешки яйчник на маймуна (без успех), последвана от опит да заплоди животното с човешка сперма.

Той също така използва тъкан от тестиси на престъпници, осъдени на смърт, за да разбере дали с нейното присаждане другият човек няма да наследи и част от „перверзиите“ му.

Истината и провалът

С напредването на възрастта на трансплантираните пациенти, започва да расте броят и на скептиците. Ефектът, който Воронов твърди, че е ясно забележим, отслабва след 3 до 5 години. Неговото обяснение е, че жлезата е започнала да умира, но втора трансплантация би могла да реши проблема. До 1930 г. той твърди, че трябва да се търси съвместимост между кръвта на маймуната донор и човека. Според него, ако има съвместимост, хората могат да живеят до 140 години. Колегите му обаче вече не са толкова убедени в правотата на неговите думи.

Някои от оплакванията срещу процедурата са не по-малко нелепи от нея самата. Едно от тях е, че е възможно „подмладените“ хора или пък техните деца да възприемат поведение на примат.

Откритието на тестостерона, който е изолиран за първи път през 1935 г., се оказва много по-сериозен научен аргумент срещу ползите от трансплантацията. До този момент Воронов разчита на мистериозната секреция на жлезите, в която той наистина вярва. Проучванията върху тестостерона и неговите функции са сериозна атака срещу всичко, което руснакът прави. Трудът му започва да изглежда все по-смехотворен.

Залезът на кариерата на Воронов

Ученият спира работата си около 1930 г., но не се отказва да изтъква ползите от ксенографта и продължава да извършва проучвания върху начини за лечение на някои болести при човека. При избухването на Втората световна война той се намира в САЩ и така се спасява от нацистите, макар че през 1939 г. е призован да се върне във Франция, за да помага като хирург.

След края на войната Воронов се завръща в своя замък „Воронов“, който се оказва напълно разрушен от бомбардировките. Мъжът решава да го построи отново, но през 1951 г. умира – богат, но също така унизен и забравен. Той така и не се подлага на нито една процедура за „подмладяване“, въпреки твърдението си, че би го направил, ако има нужда.

В периода от 1920 г. до 1940 г. руският хирург извършва около 2000 процедури от Франция до Индия, и не само. От съвременна гледна точка подобен тип трансплантация изглежда смехотворна, но това не я прави по-малко реална част от историята на един чудат и вероятно луд учен, решен да направи човека безсмъртен.