Болести, засягащи българското население през Възраждането

От 1865г.

През епохата на Възраждането болестите се разглеждат в по-общ вид, за разлика от днес, когато за почти всички има съответните медицински клонове и специалисти (пулмолог, уролог, дерматолог и др.) По онова време невсички лекари са с достатъчна квалификация, но трябвало да са готови да помагат при най-различни здравословни проблеми. Редица са заболяванията, срещани у нас тогава. Кои са те предстои да разберем.

Болести, засягащи българите през Възраждането

Вътрешни болести

От всички отдели на медицината вътрешните болести са заемат най-значимо място, тъй като са най разпространени. Най-често опсвания проблем от периода са усложненията, и на първо място сред тях е пневмонията.

Инфекциозни болести

Важно място са заемали инфекциозните заболявания. Чумата, холера и други заразни болести са големи бедствия за българите през Възраждането. На холерата са посветени и най-много трудове (В.Караконовски, Ст. Чомаков), заради голямата епидемия през 1865 година.

Често се е среща и туберкулозата. Възрожденските лечители познават клиниката и опасността от заболяването, но са имат оскъдни сведения за причината, която водела до него. Като средство за терапия прилагат предимно климатолечение.

Други често срещани заболявания:

• Дифтерия дифтероидна ангина
• Пелагра
• Ревматизъм
• Коремен и Петнист тиф
• Заушка
• Малария

Често се срещали различни натравяния с арсен, гъби, алкохол; ухапвания от змии.

Детски болести

За съжаление няма много сведения за болестите, които засягат децата по това време. Никой от възрожденските лекари, защитили дисертации, не е отразяват сведения свързани с детската патология. Независимо от това обаче, те вероятно заемат значително място в лекарската практика. Според изследователите, на преден план по това време е терапията на заразните заболявания.

Хирургични интервенции

По това време хирургията се е разглеждала в по-общ вид, и всеки лекар в някаква степен и практикувал и различни по сложност хирургични интервенции.

Има сведения, че най-честата хирургична интервенция, която се е правела е била ваденето на камъни от пикочния мехур. Операцията се е извършвала основно от хекими.

През Възраждането се слага началото и на т.нар. оториноларингология (разговорно - "уши, нос и гърло"). Доказателство за това е и направената през 1861 година операция на хранопровод и гръклян (ларинкс) на българин, опитал се да се самоубие, прерязвайки хранопровода си.

През възрожденския период е извършена първата ампутация на ръка. Операцията е направена в Казанлък от д-р Г.Хаканов. Пациентът е бил под пълна упойка – използвали са етер.

Статията е част от историята на:

• История на старобългарската медицина в периода на Възраждането