Болшевиките и сексуалната революция

От 1917г. до 1925г.

Болшевиките в Русия след 1917 г. искат да променят света и да го устроят така, както са го „предвидили научно“ Карл Маркс и Фридрих Енгелс. Те опитват да изградят един напълно нов свят, скъсал със старото – без частна собственост, без експлоатация, без семейства и с безгранична свобода. Затова успоредно с Великата октомврийска социалистическа... върви и сексуална революция.

От 1917 г. до средата на 20-те тя бушува с пълна сила. След това, поради съпротивата на видни партийни деятели и с утвърждаването на властта на другаря Сталин, с общи усилия спират порива към сексуалната освободеност. Темата става идеологически неудобна почти до разпадането на СССР.

Новата власт, начело с Ленин, пропагандира освобождаването на трудещите се, включително и тази на жените и децата, според формулировката на Маркс. Така трябва да се формира новият човек – „хомус совиетикус“. В кореспонденция между Вожда на революцията и Троцки Ленин пише, че трябва да се борят срещу всякакъв вид експлоатация, включително и сексуалната. Троцки отговаря, че в любовта не трябва да има никакви ограничения, даже и за еднополовата. През 1918 година в Петербург и Москва се организират първите гейпаради.

Маркс многократно повтаря в трудовете си, че семейството трябва да отпадне, защото неговата единствена задача е запазването на частната печалба, която се наследява. Така се поощрява експлоатацията на децата от техните родители, а на жените, според Маркс, в капиталистическото общество се гледа само като на средство за производство. Тези "недъзи", според него, могат да се оправят с въвеждането на общност на жените, а възпитанието на децата също трябва да бъде извършвано извън семействата, за да не попадат под въздействието на неправилна идеология.

Болшивиките решават на практика да претворят неговите теории. Наред с лозунгите срещу войната и монархията издигнат и този:

„Долу срамът“

Църковният брак е забранен, а свободното съжителство става масово. Според някои партийни активисти, включително и такива на високо ниво, като Александра Колонтай, жените трябва да се освободят от „кухненското робство“. Те и мъжете имат еднакво пълното право да сменят партньорите си. Тегобите от мъжа, отглеждането на децата и грижите за дома не трябва да мъчат жените. Малчуганите, според теориите на Маркс, се предвижда да минат на обществено отглеждане.

Колонтай има и личен опит в търсенето на такъв вид свобода. Живяла дълго на Запад, тя приема идеите на Клара Цеткин, които също са достатъчно феминистки и радикални. Александра е първата жена-комисар в новото съветско правителство. На нея се приписва сравнението на секса с чаша вода: "Нуждата е една и съща (физиологична), следователно всеки има право да си поиска от всеки, за да я удовлетвори". Затова се появяват множество плакати и лозунги, свързани с половия въпрос. В тях се дават напътствия: "Комсомолката не трябва да отказва покана за среща, нито пък такава за удовлетворяване на половите желания на свой другар. Всеки комсомолец може и е длъжен да задоволява нагона си". В някои области се издават декрети за "национализацията" или "разпределението" на жените. Появяват се и първите сексуални комуни – общности, в които свободно могат да се избират партньорите.

Отпадат забраната на абортите и на хомосексуализма, строго забранен по царско време. Нудизмът привлича все повече привърженици, а плажовете за тях се появяват в много руски градове, включително и в столицата. Близо до храма „Христос Спасител“ на Москва-река се открива голям нудистки плаж. Радикални привърженици на това движение препоръчват носенето на оскъдно облекло или появата на публични места въобще без дрехи. Нравите в големите градове се променят, макар че в провинцията агитаторите на нудизма и свободната любов, рискуват да понесат не само подигравки, но и здрав пердах.

В училищата пък се въвежда сексуално обучение за всички от 12-годишна възраст. Проблемът с липсата на преподаватели по специалността е компенсиран с поканата на чужди специалисти.

За заличаване на половите различия се сменя и официалното обръщение. Старото госпожа, госпожица и господин се заменя с политкоректната дума другарю (товарищ), която на руски език е само в мъжки род. По това време на Запад подобни действия е невъзможно да се случат.

Последиците от бушуващата сексуална революция не се харесват на управляващата върхушка. Близо четвърт от родените през 20-те години деца в Москва са извънбрачни. Увеличава се разпространението на венерическите болести, а нудисти се разхождат свободно в големите градове, включително и с градския транспорт. За това свидетелстват мнозина съвременнници, включително и писателят Михаил Булгаков.

Съветската власт бързо променя отношенията си към сексуалната революция

Психиатарът Арон Салкинд пише в средата на 20-те години, че любовта трябва да бъде моногамна, добавяйки 12 сексуални заповеди за революционния пролетариат. Ленин също надушва елемент на буржуазност в т. нар. "нов сексуален живот".

С утвърждаването на властта на Сталин започва своеобразна контрареволюция. До средата на 30-те години на ХХ век в Съветския съюз е криминализиран хомосексуализмът, отново са забранени абортите, сурови наказания се въвеждат за притежанието и разпространението на порнографска литература. Сексът става тема табу и за нея не се пише и говори официално до разпадането на СССР.