Доктор Николай Семашко - създателят на съветската система на здравеопазването

От 1918г. до 1990г.

Акценти

Доктор Николай Семашко (8 [20] септември 1874 — 18 май 1949) е човекът, който практически от нулата създава съветската система на здравеопазването (станала известна с неговото име), отличаваща се с държавен характер, планово развитие и достъпност на медицинската помощ. Освен това доктор Семашко е един от първите пропагандатори на здравословния начин на живот, пламенен революционер и същевременно талантлив политик, който спасява от разстрел немалко лекари, фелдшери и медицински сестри, обвинени в подкрепа на Бялото движение.

Първи ръководител на Народния комисариат по здравеопазването

Семашко е пламенен революционер, поради което пътят му към медицината е тежък. От Императорския московски университет, където слуша лекции на Иван Сеченов, Федор Ерисман, Нил Филатов, Григорий Захарин и Николай Склифосовски, го изключват, въпреки добрия му успех, заради помощ при организирането на масова демонстрация на студенти и работници. Бъдещият академик отива в затвора за три месеца, изгонен от Москва и поставен под полицейско наблюдение. Тогава заминава за Казан и постъпва във Факултета по медицина на Казанския императорски университет. Но и оттам студентът бива помолен да си тръгне – след участие в голяма политическа демонстрация му забраняват да живее в университетския град.

Напуска града, но не изоставя следването – договаря се с университетските професори, настанява се извън града и, маскиран с очила, фалшива брада и мустаци, посещава вечерните занятия в университета, след което блестящо издържа изпитите и получава научна степен. После следват нелегални организации, арести, полицейски надзор, емиграция в Женева, където се запознава с Ленин, и Париж, завръщане и работа като лекар по селата, хирургически операции и борба с тифа.
През 1918 година, почти година след Октомврийската революция, Николай Семашко става първи ръководител на Народния комисариат по здравеопазването – нов орган, който отговаря за здравеопазването и санитарните дела на страната и който става първообраз на министерствата на здравеопазването в различни страни.
Той получава като наследство от императорска Русия разрушена по време на Гражданската война и разпокъсана система на здравеопазването, състояща се от отделни организации и дружества, несвързани помежду си. Въпреки че вече съществуват обособени области, специалистите на място катастрофично не достигат – на 20 хиляди души се пада едва един лекар, а услугите му струват скъпо. При такова натоварване на специалистите не може и дума да става за каквато и да е профилактика – лекарите трябва да успяват поне да приемат родилки и да преглеждат болни. В страната по онова време бушува коремен тиф – от 1905 до 1917 година се заразяват повече от милион души. А едрата шарка отнема живота на 32 хиляди души само през 1909 година. Според спомените на Семашко, той е впечатлен от почти ежедневните погребения на селски деца, заразени с ужасни болести.

Когато Николай Александрович работи като селски лекар, постоянно се сблъсква със санитарно-хигиенни проблеми. И този опит го убеждава в необходимостта активно да развива профилактичната медицина, с която преди на държавно ниво не са се занимавали.
Първото, за което комисарят се заема на новия си пост, са ваксинацията и просвещението на населението. „Предпазните ваксини са надеждно средство за борба с чревните заразни болести", „Ваксините са безвредни за здравето" – призовават плакати из цялата страна. Ваксината против едра шарка става задължителна. Онези, които отказват да се ваксинират, ги очаква народен съд. Благодарение на усилията, които Семашко и неговите последователи полагат, до 1939 година заболеваемостта от коремен тиф се понижава с 23,8 процента, а едрата шарка практически изчезва – през 39-а година са регистрирани само два случая на заболяването.

Оформени са принципите на новата система – твърда централизация, плановост и най-важното – достъпна, качествена и безплатна медицинска помощ за цялото население на страната. Основата на такава помощ, според комисаря, е не лечението, а профилактиката. „Незабавно да се развие най-широка санитарно-просветителна дейност сред населението (беседи, лекции, изложби)", – възлага той още през 1918 година на Първия всеруски конгрес на медико-санитарните отдели на Съветите.

По негова инициатива в страната създават мрежа от центрове за ранно лечение и профилактика. На предприятията с вредни условия на труд отварят санитарни части и профилактории. Благодарение на това работниците във фабриките в Съветския съюз могат практически безплатно да получават възстановително лечение. Работният ден приключва, работниците се качват на автобуси и ги откарват в профилакториума, а сутринта ги връщат на работа. Курсът на лечение е 18−21 дни.

Николай Семашко е един от основоположниците на системата на диспансеризация – той измисля система за приемственост, при която човек преминава през пътя от амбулаторен профилактичен преглед до стационар, ако на пациента му потрябва лечение.
Семашко сам издава брошури, написани на достъпен език за широките маси: „Не на бабата акушерка!", „Туберкулозата – бичът на селяните", „Културната революция и оздравяването на бита". Народният комисариат по здравеопазването напомня за своята важна роля в картинки със стихчета. А за своите колеги медици Семашко пише помагала, посветени на организацията на болниците, поликлиниките и фелдшерско-акушерските пунктове.

Първата катедра по социална хигиена

Николай Семашко първи започва да повдига въпроса за социалния контекст на много болести. Той е убеден, че заболяването не възниква на празно място, а при въздействие на външни фактори върху човека. За научно обосноваване на този подход и подготовка на специалисти, които са призвани да преместят акцента от лечение към профилактика и решаване на социални проблеми, през 1922 година Семашко създава първата в страната катедра по социална хигиена в медицинския факултет на Първия Московски университет, която в продължение на десетилетия определя развитието на медицинската наука в РСФСР. Не всички лекари посрещат благоприятно това решение. Имало е такива, които са се противопоставяли на новите подходи. Но по-късно необходимостта от профилактика е призната по целия свят.

Здравословният начин на живот

Семашко счита здравословния начин на живот за залог на профилактиката. Може да се каже, че той е един от първите пропагандатори на здравословния начин на живот. Според спомените на неговата внучка, педиатърката Елена Фаробина, той не пие и не пуши, занимава се с физическа култура, ходи по планините, кара ски и живее до 75 години, което е значително по-високо от средната продължителност на живот по онова време.

Грижи за майката и детето

Николай Семашко е твърдо убеден, че оздравяването на населението трябва да започне с майката и детето. Затова в цялата страна се откриват детски болници и родилни домове (от 1914 до 1929 година броят на леглата се увеличава с 60 процента), както и женски консултации, където бременните се наблюдават безплатно. Системата, която съществува днес, когато наблюдението на бременната жена, родилката и детето е непрекъснато, е изградена точно тогава.
И тъй като съветската жена е, преди всичко, трудещ се, навсякъде се откриват пунктове за кърмене на бебета и ясли, включително и подвижни – децата се докарват направо до нивата, за да могат работничките да ги нахранят. В големите градове се създават научноизследователски институти за защита на майчинството и младенчеството. Всичко това дава своите плодове. Ако през 1920 година 350 бебета от хиляда не доживяват до една година, то през 1940 година тази цифра намалява до 100 от хиляда.

Към края на 20-те години в страната са създадени 7,5 хиляди селски лекарски участъка. Н. Семашко организира безплатна спешна медицинска помощ – на Запад такава система в мащаба на цяла страна се появява по-късно, през 40-те години. Броят на посещенията при болни по домовете до 1930 година в сравнение с 1914-та се увеличава 18 пъти.

Промени в медицинското образование

Медицинското образование също се трансформира. Медицинските висши училища започват да се обособяват от класическите университети, а обучението обединява наука и практика. Медицинските висши училища стават достъпни за всички, а успешните студенти могат да разчитат на стипендии. Откриват се общежития и столови. В резултат на това през 1929 година спрямо 1914 година броят на работещите в здравеопазването се увеличава три пъти, а броят на випускниците на медицинските висши училища – седем пъти.

Работниците и селяните - на курорт

Става реалност възможността за работници и селяни да отидат на курорт. През 1921 година Крим се превръща във всесъюзен курорт. Комисарят обикаля всички съществуващи на полуострова санаториуми. Той постоянно проверява какво е храненето, какви са медицинските грижи, включително колко време пациентът прекарва на морето и се пече на слънцето.

Защитава лекарите от репресии

По времето, когато Н. Семашко пристига в Крим, за да започне курортното дело с мандат от Владимир Ленин, на полуострова бушуват репресии срещу „класовите врагове", включително лекари, медицински сестри и фелдшери, обвинявани в подкрепа на Бялото движение. Тогава Николай Семашко започва да пише на служителите на Всеруската извънредна комисия, включително на нейния председател Дзержински. Съдейки по намерените в държавния архив документи, той ходатайства за освобождаването на медицински работници, осъдени по време на Гражданската война и намиращи се под следствие, като мотивира това с необходимостта от служители за работа в санаториумите. Благодарение на намесата на комисаря са оправдани около 300 лекари, медицински сестри, санитари и други специалисти.

Владетелят на Министерството на здравеопазването – историята на здравните министри на България

Личният живот на доктор Семашко

Докато Николай Семашко е народен комисар, практически не го виждат вкъщи – според свидетелството на внучката му лекарката Елена Фаробина, дори в писмата до съпругата и децата си той разказва за заседания на Народния комисариат по здравеопазването и Централния комитет на партията. Поста си Н. Семашко напуска през 1929 година. Той продължава да редактира Голямата медицинска енциклопедия на Съветския съюз, която излиза под негово ръководство от 1927 до 1936 година, и приема пациенти. Когато започва Великата отечествена война, той е един от първите, които се записват като доброволец, но не го изпращат на фронта, така че остава в тила, за да лекува пострадалите. След войната Николай Александрович много пише за нейните санитарни последствия, участва във възстановяването на здравеопазването по освободените територии. През 1945 година Николай Семашко е избран за действителен член на Академията по педагогически науки на РСФСР.

Системата Семашко и нейните трансформации

Съветската система на здравеопазване Семашко е създадена практически от нулата в СССР. Тя напълно заслужено е кръстена на своя създател. Въпреки катаклизмите на 20-ти век, моделът на Семашко се оказва полезен, но трудно приложим извън твърдата планова централизирана система на страна като СССР. Здравеопазването в Съветския съюз изпада в колапс в края на 70-те години на 20 век, което се свързва със застоя и лошото финансово състояние в държавата.
Най-доброто от системата на Семашко е  взето за основа в много страни. Става прототипът на модела Beveridge, който се налага във Великобритания, Финландия, Португалия, Австралия, Испания, Сингапур, Италия, Швеция, Канада и други страни. В Сърбия има смесица от модела Семашко и немския модел Бисмарк. Съветската система продължава да действа в Куба.

Структурни характеристики

Основни принципи:

• Централизирано планиране на здравните ресурси
• Пълна държавна собственост върху медицинската инфраструктура
• Безусловен универсален достъп до медицински услуги
• Държавно финансиране на целия здравен сектор

Предимства

• Елиминиране на финансовите бариери пред здравеопазването
• Гарантирана заетост за медицинските специалисти
• Предсказуем и контролиран бюджет
• Фокус върху превантивната медицина

Недостатъци

• Липса на пазарни стимули за иновации
• Неефективно разпределение на ресурси
• Ниско качество на медицинските услуги
• Демотивирана работна сила

Системата Семашко демонстрира нисък коефициент на възвращаемост на инвестициите поради тромаво свръхцентрализирано управление, липса на конкуренция и частни инвестиции, минимални стимули за технологично развитие.
Повечето държави постепенно трансформират модела Семашко към смесени форми на здравно осигуряване, частично или напълно пазарно ориентирани системи, както и диверсификация на доставчиците на здравни услуги.