Българските билки свързват древните лечебни практики с науката и успехите на лекарствената индустрия

Отбелязването на Еньовден (24 юни) в българския празничен календар има дълги традиции, които започват още от древността. Мнозина изследователи ги свързват с тракийския орфизъм и вярванията на славяните. Тези обичаи по-късно са интегрирани в православието, което свързва датата с рождението на Св. Йоан Кръстител. На този ден се смята, че билките имат най-голяма сила. Поверията повеляват, че на този ден се събират 77 билки и половина, които помагат за всички болести. Последният лек е за неназованата (незнайната) болест, но него могат да намерят само най-вещите в билкарството.

Потомствени знахари живеят по земите ни от векове. Те предават уменията си от поколение на поколение. Легендарни личности, като Орфей, Василий Врач и светецът Иван Рилски, са останали в историята като велики лечители, а славата им далеч надхвърляла границите на земите, в които са живели. От ХХ век българските учени имат съществен принос за опазването и ефективното използване на това природно богатство. Докато в миналото знанията за терапевтичните свойства и билките са съчетавани с магическите традиции, в новото време науката дава нов прочит и приложение на силата на природата.

Тъй като лековитите растения са в основата на развитието на фармакологията, през 1994 г. д-р Тотко Найденов предлага на тогавашния председател на Съюза на фармацевтите в България, магистър-фармацевт Боримир Атанасов, Еньовден да бъде обявен за професионален празник на съсловието и Ден на българското лекарство. Макар това предложение да не е официализирано, денят ежегодно се отбелязва от аптекарите – на тази дата се провеждат традиционните Български фармацевтични дни.

"Зеленото съкровище" на България

В България виреят 4100 висши растителни вида, от тях 770 (19%) са с лечебни свойства, т.е. имат биологично активни съставки в кореновата система, листата, цветовете и други свои части. По този показател страната ни е съизмерима с природните дадености на Индия и Китай, които имат многократно по-голяма територия. Затова България запазва лидерско място по износ на билки в Европа и е на едно от първите места в света в края на 20-ти и началото на 21-ви век. Годишно експортът е над 17 000 тона билки (90 на сто от добитите количества), макар че не се води стриктна статистика през последните години. Този бранш дава препитание на стотици хиляди българи.

Качеството на българските билки се оценява високо от специалистите по цял свят, но цените на тези износни продукти са ниски. По-голямата част от експортните количества преминават само първична обработка (сушене, замразяване, рязане, пакетиране), а това добавя до 5% добавена себестойност.

270 растителни български вида се ползват във фармацевтиката, козметиката, парфюмерията и хранително-вкусовата промишленост.

Опазване на растителните видове

Най-използвани са около 200 лечебни растения, но повечето от тях, около 80 на сто, се срещат само в диворастящ вид. Първоначално, през втората половина на ХХ век и пунктовете за изкупуването им са държавни, а след промените се регистрират стотици частни фирми. Недостатъчната компетентност на някои от събирачите често води до унищожаване на част от ареалите на разпространението им. Предприемат се мерки, тази практика да се ограничи.

Законът за лечебните растения от началото на 2000 година и последвалите промени в текстовете му са в основата на нормативната база, регламентираща дейностите, които се контролират от екоминистерството и неговите регионални структури.

Около 30 билки могат да се култивират и това е важно за запазване на природното многообразие. Успешно се отглеждат в стопанствата: маточина, шипка, медицинска ружа, лавандула, градински чай, лайка, бял равнец, мента, жълт кантарион, мащерка, дилянка, слез, риган, невен, беладона, блатно кокиче, мурсалски чай, майорана, роза, кориандър, резене, анасон, бял трън, босилек, репей, жълта комунига и др.

Около 70 билки са вписани през годините в Червената книга (първото й издание е от 1984 г.) на България като застрашени от изчезване видове. Много от тях виреят в ендемични райони – ограничени територии, в които има благоприятни условия за тяхното развитие. Всяка година Министерството на околната среда и водите определя кои от лечебните растения попадат под забранителен режим и за кои от тях има ограничения и квоти за събирането им.

В забранителния списък в последните години са дилянка (валериана), бодлив залист, мечо грозде, бял риган, исландски лишей, различни видове салеп, жълт мак, бял риган, лечебна ружа и др. Квотите, които се разпределят от РИОСВ между регистрираните фирми, подаващи заявления за ползването им са – лечебна иглика, бял пелин, лазаркиня, лудо биле и други.

Естествените лекове и развитието на лекарствената индустрия

В средата на ХХ век Научният съвет към Държавния институт за контрол на лекарствените средства обръща голямо внимание на лечебните растения. За тях е изготвено подробно описание и стандартизационни документи. По това време се правят множество открития, които прославят българската фармакологична индустрия. Част от тях са разработени от билки.

Безспорно най-известно е откриването на галантамина от д-р Димитър Пасков. Това е алкалоид от блатно кокиче, който е в основата на лекарството Нивалин, с доказан терапевтичен ефект при детски паралич. Народният лечител Иван Раев е автор на т. нар. "българско лечение" („curra bulgara“), използвано при болестта на Паркинсон. Основната му съставка е атропин, получен от лудо биле (беладона). В България се произвеждат и още много продукти на базата на лечебни растения.

От бабини зъби е създаден лек, стимулиращ функциите на половата система, липидната обмяна и хормоналния баланс, известен като Трибестан.

От зимзелен е създаден препарат с хипотензивно действие при леки форми на високо кръвно.

Значим принос имат и народни лечители като Петър Димков, Емил Елмазов и други. За разлика от древните знахари, техният опит вече се опира не на висшата сила, а на науката.

Всеизвестни са успокояващите и обезболяващи свойства на лайката, валерианата, жълтият кантарион, ментата и други билки, които се предлагат в аптеките под различни форми или като част от състава на лекарствата.

Популярността на лекарствата от естествени продукти намира все повече привърженици в цял свят. В тяхното разработване и производство България играе важна роля и има голям потенциал за развитие и в бъдеще.