Валдемар Хафкин - забравеният учен, разработил ваксина срещу холера

От 1860г. до 1930г.

И през 21 век холерата продължава да нанася сериозни поражения върху живота на хората в по-бедните региони, върху бита им, икономиката и различни други аспекти. Безспорно в миналото ситуацията е била много по-тежка и отчайваща заради неразбирането на произхода на болестта, липсата на адекватно лечение и на защита от заболяването. Препятствията, пред които се е изправяло човечеството, винаги са му давали стимул да намери решение, да надвие всичко, което се опитва да го унищожи или му нанася дълбоки вреди. Така постъпва и с холерата - десетилетия са необходими на учените да открият какво причинява болестта, как да я третират, как да й попречат да се връща отново и отново. Появяват се първите лечения, първите канализационни и водоснабдителни системи, първите ваксини. Днес всичко това е налице, но отново се допуска загубата на човешки животи, недостига на медикаменти и ваксини, липсата на елементарни санитарни условия в някои части на света. Затова и холерата продължава да нанася своите удари дори и през 21 в.

Както преди столетия учените се стремели да открият най-ефикасното и най-подходящото средство за лечението и контрола над дадена болест, така и в наши дни усилията в тази насока не спират. Разбира се, обстоятелствата и достъпът до технологии са различни и именно първите стъпки на пионерите в областта на бактериологията например и други медицински клонове са любопитни и важни. Някои от тези първопроходци по една или друга причина не са останали в паметта на историята и на хората, други имат точно обратната съдба. Но все пак приносът стои в основата на науката, каквато е днес.

Кой е Валдемар Хафкин (Владимир Хавкин)

През 1860 г. се ражда четвъртото от петте деца на евреите Аарон и Розали Хавкин - Владимир Аронович (Маркус-Волф) Хавкин. То се появява на бял свят в Одеса, Херсонска губерния, тогавашна Руска империя, а днес Украйна. Средното си образование получава в Бердянск и Санкт Петербург, а като студент е приет в Одеския университет зоология (1879 г.).

Времето, в което се ражда и прекарва детските и младежките си години Хавкин, е изпълнено с бурни събития и насилие. През 19 и 20 в. в Руската империя често се извършвали погроми срещу еврейското население, то било преследвано, унищожавало се имуществото му, било избивано. Като младеж Хавкин се включва в Еврейска лига за самоотбрана в Одеса и по време на защитата на един еврейски дом той е ранен, а после и арестуван. С помощта на биолога Иля Мечников той е пуснат и дори продължава обучението си в университета до 1883 г.

След убийството на цар Александър II (1881 г.) руските власти все по-често преследват и оказват натиск върху хора, които смята за подозрителни, в това число и интелигенцията. Хавкин придобива докторска степен на науките на 23-годишна възраст. Забранено му е да заеме професорска длъжност заради еврейския му произход. Разбира, че няма бъдеще в своята родина и през 1888 г. заминава за Швейцария и става асистент по физиология в Женевския университет.

На следващата година (1889-а) Хавкин благодарение на Иля Мечников отива при него и Луи Пастьор в новосъздадения Институт "Пастьор". Няма свободно място за научна длъжност и поема работата на библиотекар. През свободното си време се упражнява и експериментира в бактериологичната лаборатория. В чужбина ученият променя името си на Валдемар Мордекай Волф Хафкин (Waldemar Mordechai Wolff Haffkine).

Както в Одеския университет, така и после в Института "Пастьор" Хафкин се занимава с протозоология и с изучаването на протистите (организми, обхващащи всички еукариоти, които не принадлежат към гъби, животни или растения).

Наблюдавайки работата на Пастьор и Дженър по отношение на холерните бацили, ученият все повече се увлича по темата. Той открива, че чрез прекарването на холерни бацили през перитонеалната кухина (39 пъти) на морски свинчета може да получи подсилена холерна култура. След това намалява нейното въздействие с помощта на топлина. Хафкин инжектира морски свинчета първо с атенюирани бактерии и успява да имунизира животните срещу холера. След 1 седмица повтаря експеримента си върху зайци и гълъби. Когато вижда сполучливия резултат, решава, че трябва да изпробва откритието си върху човек.
През лятото на 1892 г. се инжектира с жива холерна ваксина, рискувайки живота си. Има треска няколко дни, но се възстановява без други последици. После убеждава трима свои приятели, които имунизира, намира още няколко доброволци. Проследява състоянието им и вижда, че те също не показват по-лоша реакция от него самия. Така разбира, че е създал ефикасна ваксина, която може да приложи на по-широк кръг от хора.

Спасителят на Индия от холерата

Откриването на първата ваксина срещу холера, която е предназначена за хората, развълнува широката общественост, но като че ли не е особено добре прието от научната общност. Въпреки това Хафкин насочва усилията си да стигне до Индия, където хора масово умират от болестта. През 1893 г. лорд Фредерик Дъферин разбира за неговото желание и му съдейства да замине за Бенгал. По това време аристократът е британски посланик в Париж и бивш вицекрал на Индия.

През март 1893 г. пристига в азиатската страна със стремежа да прилага ваксината си срещу холера на нуждаещите се. Но на място очакванията му търпят поражение - близо година той се бори с недоверието и скептицизма на местните и на някои от британските медицински институции. Тяхното подозрение е породено от това, че Хафкин е зоолог, а не лекар, също така е руски евреин, обучаван в Одеса и специализирал в Париж във време, когато хората, занимаващи се с бактериология, са силно разделени и невярващи един на друг.

Ученият изпитва и затруднения по отношение на практическото приложение на тестовете на ваксината. Имунизацията срещу холера, която той извършвал, изисквала поставянето на две инжекции, като периодът между тях трябвало да бъде 1 седмица. Хафкин и неговият екип често безуспешно търсели хора за втората доза. Въпреки това според неговите дневници той успява да ваксинира 23 000 души за 1 година, но сред тях не възникнала холера, която да докаже дали препаратът действа.

През март 1894 г. Хафкин е поканен в Калкула (дн. Колката) от местен медицински служител. Той търсел помощта на учения за установяването на холерни бацили във воден резервоар в един от градските квартали. Там живеели много бедни хора, в кални колиби, обитаващи места около езера или резервоари, пиещи от общодостъпните водоизточници. Проблем се явява недоверието на хората, което години наред е подкопавано от британското правителство и от половинчатите медицински програми, които то предлага на местното население. Към тези причини може да се добави и още една - ваксинацията е нещо ново и непознато за хората.

За да постигне напредък в работата си, Хафкин решава да започне да си съдейства с индийски лекари и асистенти, а не с британци. Освен това, за да спечели доверието на местните, той публично се имунизира. По този начин им доказва, че ваксината е безопасна.

Тези действия оказват влияние и след първоначалната съпротива хората от бедните квартали на Калкута започват да се редят на опашка, за да им бъде поставена ваксина. Работата на Хафкин в предградията на града го нарежда сред пионерите - група учени, които задействат и установяват промените, довели до по-доброто разбиране и лекуване на холерата. Всъщност руският евреин е първият, който внася такъв тип лабораторна медицина в страна като Индия с нейните климатични и културни особености.

След успешните ваксинации в Калкута Хафкин получава предложение от собственици на чаени плантации в Асам да дойде и да постави ваксини на техните работници. Ученият се заема със задачата, но през есента на 1895 г. се заразява с малария и трябва да се върне в Англия да възстанови силите си. Смята се, че до момента с принудителното прибиране той е успял да имунизира срещу холера около 42 000 души.

Завръщането в Индия се случва на следващата година, през 1896-а, като Хафкин е направил подобрения на препарата си. С тях ученият целял да постигне по-добър резултат в намаляването на смъртните случаи при заразени от холера, на които е поставена ваксината.

Стигмата върху един учен

Дейността на Хафкин в Индия се развива повече от добре. Наред с работата му по ваксинирането срещу холера, към учения властите се обръщат с молба за създаването на ваксина срещу чумата, която избухва в Бомбай през 1896 г. (дн. Момбай). Те му предоставят мизерно помещение, което по-късно във времето и с появата на първите устойчиви положителни резултати се превръща в лаборатория, наречена "Парел" (Parel). По-късно тя израства до Институт "Хафкин", който съществува и до ден днешен.

Ученият постига още един голям успех - успява да създаде ваксина срещу чумата за рекордно кратко време, която отново изпробва върху себе си през зимата на 1897 г. За своето постижение Хафкин е посветен в рицарство от кралица Виктория през 1901 г.

Успехите, които постига ученият, не могат да го подготвят за проблемите, които ще го нападнат. През 1902 г. се случва трагедия, която се превръща в огромен скандал и прекратява дейността и кариерата му в Индия. В село Мулковал са ваксинирани 107 души срещу чума, но 19 от тях загубват живота си вследствие тетанус. Разследването показва, че шишето, от което е взет препарата, било замърсено. Първоначално подозренията били свързани с начина на стерилизиране на ваксината, който бил променен от използването на карболова киселина към ползването на топлина. Хафкин е уволнен като директор на лаборатория "Парел" и изкаран в принудителен отпуск. Впоследствие се установява, че асистентът, който отворил съответната бутилка с ваксина, е изпуснал щипките си на земята, явно не ги е стерилизирал както трябва и е отворил с тях корковата тапа на шишето. Това става ясно 4 години след случката, но нанесените щети върху името и репутацията на учения са незаличими. До края на живота му остава тъмното петно върху тях.

Хафкин напуска Индия, но след излизането на резултатите от разследването, което го оневинява, през 1907 г. той отново се връща да работи там. Назначен е за директор на биологичната лаборатория в Калкута, но му е наложена забрана да прави каквито и да било изпитания. Хафкин търпи и други несправедливости - публикувана е само една негова статия от общо 30-те, които е написал през целия си живот.

Ученият отново се връща към разучаването на холерата. Концентрира се върху разработването на нова "девитализирана" ваксина. Хафкин изпраща много молби към индийските власти за провеждане на изпитания, но без успех. По-късно в годините методът, върху който той искал да работи, става широко използван.

На 55 години ученият се пенсионира като индийски държавен служител и окончателно напуска Индия. Отива във Франция и се отдава на ортодоксалното еврейство, става запален привърженик на ционизма. Мести се в Лозана, Швейцария, и там прекарва последните си години. Никога не се жени, умира през 1930 г. на 70 г.

Днес името на Валдемар Хафкин не е записано със златни букви в историята на медицината, но фактите показват, че неговата лаборатория е разработила хиляди дози ваксини в различни тропически страни, които преди това не са имали шанс да се справят със сериозни болести като холерата и чумата. А може би е достатъчно да цитираме английския бактериолог лорд Листър, който нарича учения просто "спасителят на човечеството".

Статията е част от историята на:

• История на холерата