Световните холерни пандемии през погледа на историята

От 1817г. до 2023г.

Холерата е инфекциозно заболяване, което се причинява от бактерията Vibrio cholerae. Тя обикновено обитава солени, топли или крайбрежни води, например в естуари. Заразяването с бактерията става след пиене на негодна вода или след консумирането на храни, замърсени с Vibrio cholerae.

Съществуват стотици щамове на холерните бактерии, но серогрупи 01 и 0139 са единствените, за които се знае, че предизвикват огнища и епидемии. Те произвеждат холерен токсин, който провокира покриващите червата клетки да отделят големи количества вода, което от своя страна води до диария и бърза загуба на течности и електролити (соли). Установено е, че само един епизод на диария е достатъчен, за да увеличи многократно броя на бактериите в околната среда.

Макар че холерата е позната като заболяване от много векове назад, едва в началото на 19 в. започва официалното отбелязване на епидемиите и пандемиите, които тя предизвиква.

Първата пандемия

Първата пандемия от холера пламва през 1817 г. в Джесур, Индия. Тя тръгва от делтата на Ганг посредством заразен ориз. Заболяването бързо обхваща много голяма част от страната и се прехвърля в днешни Шри Ланка и Мианмар.

До 1820 г. т.нар. азиатска холера достига до Тайланд, Филипините и Индонезия, като само на о. Ява погубва 100 000 души. Същата година заразата се разнася и в Китай, а две години по-късно и в Япония чрез пътуващите кораби и екипажите им.

Пандемията толкова широко се разпростира, че прехвърля границите на Азия. Това става с помощта на британски войски, които се придвижват от Индия към Оман - те пренасят холерата в Персийския залив, а оттам болестта достига до днешна Турция, Сирия и Южна Русия. В Басра, Ирак, 18 000 души загиват за три седмици от холера през 1821 г.

Пандемията утихва и заболяването изчезва през 1823-1824 г., шест години след своето начало. Вероятно това се дължи на суровата зима, която е спомогнала за унищожаването на бактериите във водите.

Холерата се прехвърля в Европа и Америка при втората пандемия

За начало на втората холерна пандемия се посочва 1829 г. Тя отново тръгва от Индия и се разпространява по търговски и военни пътища до Централна и Източна Азия, Близкия изток.
До есента на 1830 г. болестта вече е в Москва. Нейното разпространение за известно време е забавено заради зимата, но през пролетта на 1831 г. тя отново набира сили и достига Полша и Финландия. По-късно заразата плъзва и в Германия и Унгария посредством търговските кораби.

Цяла Европа попада под властта на холерата, като заболяването не подминава и Великобритания. В Обединеното кралство се опитват да й се противопоставят чрез налагането на карантина и сформирането на здравни съвети, но хората са уплашени и не се доверяват на управляващите и лекарите. Стига се дори до "холерни бунтове", провокирани от статии в пресата, които карат хората да остават с убеждението, че повечето от заболелите от холера са починали в болница, отколкото в домовете си. Стига се дотам, че сред обществеността започва да се разпространява слуха, че болните биват убивани от лекарите, за да им се прави анатомична дисекция.

През 1832 г. холерата навлиза в Канада и САЩ, като бързо се разпространява по реките и притоците им. В Съединените американски щати тръгва от Филаделфия и Ню Йорк и постепенно обхваща цялата страна в продължение на няколко години. През 1833 г. не подминава и Латинска Америка - болестта взима много жертви в Куба и Мексико.

До 1851 г., годината, която се смята за край на втората холерна епидемия, заболяването ту изчезва, ту се появява в дадени райони и държави.

Най-смъртоносната пандемия

След 1851 г. холерата ще предизвика още 5 пандемии, но общото мнение е, че третата е може би най-смъртоносната. Тя продължава до 1859 г. и отново започва от Индия. Тръгвайки от Азия, болестта опустошава Европа, Африка и Северна Америка. 1854 г. се счита за може би най-лошата, тъй като само във Великобритания живота си изгубват 23 000 души.

Именно в английската столица Лондон един лекар за първи път посочва причината за възникването на холерата. Джон Сноу, който полага тогава основите на епидемиологията, внимателно следи къде се появяват случаи на заболяването и отбелязва в кой район техният брой е най-голям. Така установява, че в Сохо източникът на заразата е помпа на обществен кладенец, намираща се на ул. Броуд стрийт (Broad Street ), от която жителите наливат замърсена вода. До този момент всички тогавашни лекари и специалисти били убедени, че холерата е вследствие миазма - мръсен, зловонен въздух, разпространяващ различни болести. Съпротивата срещу изследването на Сноу и неговото твърдение била голяма и той с голямо усилие убедил управата на града да отстрани дръжката на помпата, за да не могат хората да черпят вода от кладенеца. Последиците от това действие били драстично намаляване на случаите на холера в района Сохо.

Четвърта и пета холерни пандемии

Четвъртата (от 1863 до 1875 г.) и петата (от 1881 до 1896 г.) холерни пандемии се водят по-малко унищожителни в сравнение с предишните, но и те са оставили своя сериозен отпечатък в историята на човечеството.

В различни части на света са регистрирани изключителни загуби - в Италия, Испания, Русия, Германия, Китай, Япония, Персия. В Неапол през 1884 г. умират над 5000 жители на града, през следващата година в провинциите Валенсия и Мурсия губят живота си 60 000, а в периода 1894-1894 г. загиват и 200 000 руснаци. През 1892 г. германският град Хамбург е силно ударен от холерната вълна, неговото население намалява с близо 1,5%. В годините между 1872 и 1873 г. пък в Унгария са регистрирани 190 000 смъртни случаи. Обширното разпространение на холерата в Китай също води до многобройни човешки загуби, както и в Япония, където са посочени над 150 000 заразени, от които 90 000 губят битката с болестта между 1877 и 1879 г.

В началото на 1890 г. смъртоносното заболяване навлиза в Южна Америка.
По време на петата пандемия се случва нещо забележително, което впоследствие се отразява на третирането и контролирането на холерата. През 1883 г. Робърт Кох, немски микробиолог, достига до важен резултат и дава по-голяма гласност на едно откритие, което е факт отпреди 30 г. Той разработва техника, чрез която успява да "отгледа" бактерията Vibrio cholerae и да я опише, както и да покаже как тя предизвиква появата на болестта холера в човешките черва. По-късно става ясно, че още през 1854 г. италианският микробиолог Филипо Пачини е установил бактерията, причиняваща заболяването. Той я нарича холеригенни вибриони, но малцина са били запознати с откритието му.

САЩ и Великобритания почти не са засегнати по време на петата пандемия. Това се дължи преди всичко на изграждането на канализационни и водоснабдителни мрежи, както и на предприети карантинни мерки.

Шеста холерна пандемия

Шестата холерна пандемия предизвиква най-вече поражения в Индия, Северна Африка, Близкия изток и Русия. Европа и Северна Америка може да се каже, че почти не са засегнати благодарение на напредъка по отношение на изграждането на канализация и промените, касаещи общественото здравеопазване. Пандемията върлува от 1899 до 1923 г., случаите на холера по света са все по-редки и дори на места са изчезнали, за разлика от Индия, където само през 1918 и 1919 г. болестта погубва над половин милион души.

По време на шестата пандемия тежки загуби понасят Египет, където за 3 месеца умират повече от 34 000 души, и Русия, която губи над 500 000 души през първата четвърт на 20 в.

Също така обширни райони на Гърция, Италия, Турция и Балканите са били сериозно засегнати по време на тази пандемия.

След 1923 г. холерата се оттегля и в по-голямата част от света тя вече не се среща, но в Южна Азия продължават да се появяват ендемични случаи.

Седма холерна пандемия, която продължава и до днес

Всички предишни пандемии са започвали от Индия, но последната води началото си от Индонезия през 1961. Там е открит и нов щам, който е причина за пламването на болестта. До края на 60-те години на миналия век заболяването обхваща Азия, а през 70-те години стига на запад до Близкия изток и Африка. През тези години африканският континент повече от всякога е засегнат, докато се стигне до ситуацията през 1990 г. той да е източникът на над 90% от всички случаи на холера по данни на СЗО. През 1991 г. 19 държави докладват за 140 000 заразени, а 3 години по-късно обстановката се усложнява още повече след голямата вълна бежанци, избягали от масовите убийства в Руанда. В бежанските лагери край град Гома, Заир (днешна Демократична република Конго), умират десетки хиляди през първия месец след бягството им от Руанда.

Същата година - през 1991-а, холерата се появява на западния бряг на Южна Америка. Не е имало случай на заболяването от 100 години и никой не може да обясни защо отново плъзва заразата. Жертвите в Перу са 3000, скоро болестта достига Колумбия, Еквадор, Чили и Бразилия, после Мексико и Централна Америка.

Седмата пандемия е регистрирана на територията на 120 държави, но до голяма степен холерата се очертава в днешни дни като болест на бедните и по-слабо развити нации. Експертите прогнозират, че заболяването няма да изчезне, а ще се превърне в ендемично за много части на света, както е било векове наред за земите по делтата на Ганг.

Статистиката показва, че от 1995 г. насам по-големият процент на случаи на холера се отчитат в Африка - например през 1998 г. от докладвани 293 000 заразени по света 212 000 случая са в Африка, а 57 000 са в Южна и Северна Америка. И в наши дни продължава несъответствието в заболеваемостта от холера на черния континент спрямо други части на света и дори нараства. Причините болестта да е толкова устойчива в Африка са лошата хигиена, замърсеността на водата и лошите санитарни условия.

>>> Епидемията от холера в Южна Африка се засилва

Едни от най-открояващите се епидемии през изминалите десетилетия, част от седмата пандемия, продължаваща до днес, са тази в Зимбабве през 2008-2009 г. и в Хаити през 2010-2011 г. В Зимбабве холерата избухва през лятото и липсата на чиста вода и храна и разпокъсаността на инфраструктурата на здравната система на страната допринасят са нейното подсилване. До края на април 2009 г. над 95% от областите й докладват за случаи на холера. В същото време страната е в икономически колапс, заради инфлацията болници са принудени да затворят врати в края на 2008 г., защото не разполагат със средства за закупуване на лекарства. Отделно институциите обявяват, че са изразходени запасите от химикали за пречистване на питейната вода и много хора са принудени да ползват замърсена, което допълнително разраства епидемията. В столицата Хараре повреда в канализационната система води до изтичане на отпадни води в реки и по улиците. Правителството е принудено да обяви извънредно положение и да се обърне за помощ към международната общност. През март 2009 г. в страната са изолирани 30 различни щама на холера от водни проби от няколко региона в Зимбабве. От Зимбабве болестта се прехвърля в Замбия, Ботсвана, Южна Африка и Мозамбик.

През 2010 г. в Хаити има опустошително земетресение и месеци след него пламва епидемия от холера. Фекални води замърсяват река Артибонит, която е главният източник на питейна вода. Интересното е, че преди споменатата година в Хаити повече от 100 години не е имало случаи на заболяването. Изследвания показали, че причината за епидемията бил щамът 01 (наричан още El Tor) и вероятно бактерията е попаднала в региона от далечно място посредством човешка дейност.

Все по-често причина за появата на холера в някои държави са военни конфликти, които излагат населението на държави като Сирия (от 2011 г. насам) и Йемен (2017) пред опасностите на разрушенията, глада и заразите. Въпреки наличието на лечение и стандартизирани мерки за дезинфекция и пречистване на водата и изграждането на канализационни системи, в потърпевши страни като споменатите това често е недостъпно или нефункциониращо. Затова инфекциозни заболявания като холерата се превръщат в бич за хората, живеещи в подобни райони.

Статията е част от историята на:

• История на холерата