Лечението с вендузи в древността и различните видове използвани съдове

Използването на вендузи за лечение се практикува от хиляди години и за различни заболявания. Много често материалът, от който са направени, както и географското местоположение, където ги прилагат, оказват влияние на техниките и видовете вендузи. В писмените свидетелства, останали от древни китайски, египетски, корейски, латиноамерикански, тибетски и унани култури, се споменават животински рога, метални, бамбукови, стъклени и керамични съдове. Целта на терапията с вендузи е подпомагането на самоизцелителните сили на тялото.

Вендузотерапията в древността

Вендузотерапията е една от най-старите естествени лечебни терапии. Археолозите могат да докажат, че тя съществува още от 3000 г. пр.н.е. посредством описания на видовете съдове и тяхното приложение. С помощта на специфичните чашки се създава вакуум при поставянето им върху кожата. Съдовете могат да се затоплят или не, при полагането им кожата се засмуква, образува се кръвен застой и това оказва оздравителен ефект.

В египетския папирус на Ебер (1550 г. пр.н.е.) за първи път се споменава терапията с вендузи.

По време на династията Джин е документирано използването на животински рога, чрез които се "източвали" телесни течности. Прави го Ге Хонг в труда си "Наръчник с рецепти за спешни случаи", който е алхимик, билкар, лечител и довереник на редица висши администратори в Китай. Азиатският народ прилагал вендузотерапията успешно при белодробни проблеми. Китайците въвеждат и т.нар. техника мокри вендузи, при която се прави разрез в кожата и чрез вендузата се изтегля малко кръв.

През бронзовата епоха в Древна Гърция лечителите си служели с бронзови чаши при вендузната терапия. Хипократ ги прилагал за вътрешни заболявания и структурни проблеми. Римляните също били запознати с метода.

В арабските и ислямски страни специалните чаши били предназначени за лечение на състояния, свързани с месечния цикъл на жените.
Гален също има мнение по въпроса - той смята, че принципът при вендузотерапията е да се отстранят остатъците или да се отклони кръвта от една част в друга.

Антрополозите откриват в древните свитъци информация как са се прилагали вендузите. Когато се използвали кухи животински рога, единият начин бил през направената дупка на върха да се засмуче, за да се образува вакуум и после отворът се затваря със сноп сушена трева. По този начин се премахвали токсините. Методът се прилагал и при ужилвания, инфекции, ухапвания и всякакви други състояния. Другият вариант бил като лечителите запалят сухи листа, поднесат рога над огъня, за да се изпълни с топлина, и веднага го положат върху кожата.

Историята пази и други приложения на вендузите - те били използвани и за премахване на влиянието на зли духове. В миналото имало вярвания, че в тялото и ума могат да навлязат зли сили, които да причинят страдание и болка.

От животински рога до стъклени чаши

Различните народи са използвали различни по форма и материал съдове, с които практикували този вид терапия. Установено е, че по западното крайбрежие на Северна Америка, конкретно о. Ванкувър, в употреба влизали морски раковини. В Азия, Африка, Европа и във вътрешната част на Северна Америка се използвали рогове от различни животни, докато келантанските малайци предпочитали най-вече биволски.

Постепенно животинските рога са изместени от бамбукови чаши, които се потапят във вряща вода и след като поемат топлината, се поставят на определени места по тялото. След като изстинат, отново се повтаря процедурата. През годините започват да се използват стъклени, пластмасови, дори гумени съдове, но в някои части на света продължават да се употребяват бамбукови чаши, както и много рядко животински рога.

Ползи от вендузотерапията

Терапията чрез вендузи изпълнява функции като затопляне и стимулиране на свободния поток на свободната енергия в тялото, наричана от китайците Чи. В клиничната практика служи за редуциране на отоци и болки, за лечение на стомашно-чревни разстройства като повръщане, болки в стомаха и диария, болки в краката, раменете и долната част на гърба, както и срещу кашлица и астма. Мокрите вендузи, при които има кръвопускане, се смятат подходящи за терапия на навяхвания със застой на кръв.

Изследвания върху ефектите на физическата стимулация на вендузите и на нейното вътрешнобиологично въздействие показват, че налягането вътре в чашата причинява хиперемия (повишено кръвонапълване) на тъканите, увеличена пропускливост на капилярите и хидропсия (натрупване на течност в тъканите). По този начин кръвта изтича в телесните тъкани, червените кръвни клетки се разпадат и хемоглобинът се освобождава от тялото. Създаденият вакуум предизвиква и невро-ендокринни реакции. Топлината, формирала се по време на вендузотерапията, стимулира както кръвообращението на конкретното място, така и на цялото тяло. Използването на вендузи насърчава метаболизма, както и мускулните и нервни функции.

От средата на 19 в. се наблюдава отлив от търсенето на лечение посредством вендузи. Представители на медицинската общност започват да критикуват засилено метода и това допринася за забравата му. Точно тогава се налага новият модел на практикуване и провеждане на лечения, който се стреми да отхвърли всички предишни терапии. Изследванията разкриват неподозирани неща, лекарите постигат успехи в борбата с различни заболявания, които преди са смятани за невъзможни.
Все пак през 20-ти и особено 21 в. се наблюдава връщане към алтернативните практики, в това число и към вендузотерапията. Все повече хора, включително и популярни личности не се притесняват да показват характерните червено-сини кръгове по телата си, оставени от стъклените чаши.

Статията е част от историята на:

• История на вендузотерапията