Начало История на медицината Виждания на Иван Павлов за условните и безусловните рефлекси

Виждания на Иван Павлов за условните и безусловните рефлекси

От 1907г.

Виждания на Иван Павлов за условните и безусловните рефлекси - изображение

След връчването на Нобеловата награда на Иван Павлов през 1904 година немалко от сътрудниците на руския физиолог планират и провеждат нови опити и предлагат своите идеи как да се изследват психическите явления при кучетата. Павлов тълкува техните резултати по характерния си начин, за да създаде нова концепция и нов експериментален подход към психичните процеси.

По същество Иван Павлов разработва начин да използва слюнчените жлези на кучето като прозорец, през който да надзърне в мозъка му. Той е установил, че слюнчените жлези  са особено чувствителни към въздействието на психиката. Павлов смята, че ако изброява капките слюнка, които кучето отделя в различните ситуации, би могъл да анализира и сложните невидими процеси, които превръщат това, което животното вижда, помирисва, чува и докосва, във важна информация за обкръжаващата го среда. Както става с повечето нови и идеи, и тази може да се превърне в повод за присмех. Някои от колегите на Павлов, които са се отнасяли с респект към работата му по храносмилателната система, новото му поле за изследвания за доста странно. Те се шегуват, че сега той разработва „науката за лигите” – и даже добрият приятел на Павлов, финландският физиолог Роберт Тригерщед го увещава да „зареже тази прищявка и да се върне към истинската физиология”.

Ще разберем основната идея на Павлов, ако разгледаме два сценария. Първи сценарий: слагаме парче месо в устата на кучето и му потичат слюнки. Втори сценарий: човекът, който винаги храни кучето, влиза в стаята и на кучето му потичат слюнки.

Според руският физиолог първият сценарий е пример за безусловен рефлекс. Всички животни притежават определени вродени рефлекси, служещи за специфични цели. Рефлексът на слюноотделяне се задейства, когато трябва да се преработи нещо, попаднало в устата. Слюнчените жлези реагират рефлекторно на храната. Този рефлекс е безусловен, защото не се влияе от никакви условия - това е вродена реакция, настъпваща винаги по идентичен начин. Храната е безусловен дразнител, а слюноотделянето – безусловна реакция.

Павлов смята, че вторият сценарий е проява на условен рефлекс. Кучето няма вроден рефлекс да слюноотделя, когато види определен човек. Павлов мисли, че слюноотделяне ще последва всеки път, ако човекът се е превърнал в сигнал за появата на храна. Всеки път, когато човекът храни кучето, то реагира на храната с безусловен рефлекс, а тогава в мозъка постепенно се създава асоциация между храната и човека. Така той става условен дразнител, а слюноотделянето при вида на човека – условна реакция. Всеки условен рефлекс се получава на основата на безусловния. Слюноотделянето във втория сценарий е условен рефлекс, защото зависи  от определени условия, и когато те се променят, променя се и рефлексът.

Статията е част от историята на:

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

1. Даниел Тоудес, "Иван Павлов - старейшината на световната физиология", изд. "Рива", 2008 година

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ЛайфстайлЛичностиНаправления в медицинатаОткритияЛюбопитноСнимкиГеографияМедицински изследванияСпортНовиниЗдравни съветиАнкетиПсихологияСоциални грижиПроизводителиАлтернативна медицинаОрганизацииРецептиКомпании и организации