Виждания на Иван Павлов за условните и безусловните рефлекси

От 1907г.

След връчването на Нобеловата награда на Иван Павлов през 1904 година немалко от сътрудниците на руския физиолог планират и провеждат нови опити и предлагат своите идеи как да се изследват психическите явления при кучетата. Павлов тълкува техните резултати по характерния си начин, за да създаде нова концепция и нов експериментален подход към психичните процеси.

По същество Иван Павлов разработва начин да използва слюнчените жлези на кучето като прозорец, през който да надзърне в мозъка му. Той установява, че слюнчените жлези са особено чувствителни към въздействието на психиката. Павлов смята, че ако изброява капките слюнка, които кучето отделя в различните ситуации, би могъл да анализира и сложните невидими процеси, които превръщат това, което животното вижда, помирисва, чува и докосва, във важна информация за обкръжаващата го среда.

Както става с повечето нови идеи – и тази е приета с недоверие и е повод за шеги от страна на колегите му. Някои от тях, които се отнасят с респект към работата на Павлов по храносмилателната система, смятат новото му поле на изследвания за доста странно. Те се шегуват, че сега той разработва „науката за лигите”. Даже добрият приятел на Павлов, финландският физиолог Робърт Тигърстед го увещава да „зареже тази прищявка и да се върне към истинската физиология”.

Условни и безусловни рефлекси

Ще разберем основната идея на Павлов, ако разгледаме два сценария. Първи сценарий: слагаме парче месо в устата на кучето и му потичат слюнки. Втори сценарий: човекът, който винаги храни кучето, влиза в стаята и на кучето му потичат слюнки.

Според руския физиолог първият сценарий е пример за безусловен рефлекс. Всички животни притежават определени вродени рефлекси, служещи за специфични цели. Рефлексът на слюноотделяне се задейства, когато трябва да се преработи нещо, попаднало в устата. Слюнчените жлези реагират рефлекторно на храната. Този рефлекс е безусловен, защото не се влияе от никакви условия – това е вродена реакция, настъпваща винаги по идентичен начин. Храната е безусловен дразнител, а слюноотделянето – безусловна реакция.

Павлов смята, че вторият сценарий е проява на условен рефлекс. Кучето няма вроден рефлекс да отделя слюнка, когато види определен човек. Ученият е на мнение, че слюноотделяне ще последва всеки път, ако човекът се е превърнал в сигнал за появата на храна. Винаги, когато човекът храни кучето, то реагира на храната с безусловен рефлекс, а тогава в мозъка постепенно се създава асоциация между храната и човека. Така той става условен дразнител, а слюноотделянето при вида на човека – условна реакция. Всеки условен рефлекс се получава на основата на безусловния. Слюноотделянето във втория сценарий е условен рефлекс, защото зависи  от определени условия и когато те се променят, променя се и рефлексът.

Статията е част от историята на:

• История на Иван Петрович Павлов