Влияние на северните страни в развитието на еврейската медицина

От 1650г.

В северните страни като Германия, Полша и Русия еврейските медици практикуват от средата на 17-ти век, а много от тях са бежанци, търсещи спасение от Инквизицията. Въпреки това, най-ранното произведение от началото на 11-ти век, е медицинска книга, написана от Р. Шаадах.

Постепенно германските университети започват да се противопоставят на европейските ограничения за прием на еврейски студенти. Около средата на 17-ти век Великият херцог на Бранденбург позволява на евреите да кандидатстват в университета във Франкфурт на Одер.

Еманципацията на евреите в университетите в северните страни е бавна и трудна. Един от първите записани студенти в това учебно заведение е Тобиас Моузес Кохн от Мец. Въпреки това, той е възпрепятстван да получи дипломата си и е принуден да се премести в Падуа, където завършва образованието си. Практикува в Полша, а по-късно става лекар на пет последователни султани в Константинопол. Неговият труд, озаглавен "Ma'aseh Tuviyyah" е своеобразна енциклопедия, включваща материали по медицина и други науки.

От началото на 18 век броят на практикуващите медици в Германия, Чехия, Англия и Полша се увеличава. Този факт определя и положителното влияние на северните страни в развитието на еврейската медицина.

Към еврейските лекари от този период могат да се причислят Маркус Елиезер Блох, известен общопрактикуващ лекар в Берлин от средата на 18 век; Гумперц Левисон, който освен практикуващ медик, е и популярен автор в Англия и Швеция; Елиас Хеншел е пионер в съвременното акушерство, а Маркус Херц е изключителен философ, учител и лекар.