Начало История на медицината Големият глад в Ирландия

Големият глад в Ирландия

От 1845г. до 1849г.

Големият глад в Ирландия - изображение

Историята помни много случаи, в които народ или държава са подложени на дълго гладуване. Понякога причините за това са природни аномалии, друг път бедствието е предизвикано от човешка ръка. Нито една от тези катастрофи обаче не е толкова унищожителна, колкото Големият картофен глад в Ирландия.

Причината за това е, че бедствието е предизвикано както от разразила се по растенията, така и от ужасната политика на управляващите острова англичани. Преди да ви разкажем какво представлява Големия глад, ще ви запознаем с политическата обстановка на Британските острови в средата на 19-ти век.

По това време Ирландия не е независима страна, а част от Британската империя. Тъй като ирландците са католици, протестантският елит в Лондон решава да отнеме земите им и да отпуска на всяко семейство малки парцели, които те да обработват. По-голямата част от реколтата се изнася към други части на кралството, затова потиснатите жители на острова се изхранват основно с картофи, които отглеждат в малките лехи в дворовете на къщите си.

Големият глад - картинаТежкото британско подтисничество в Ирландия води до няколко вълни на недоволство, но тъй като населението на острова е свикнало с дискриминацията, въведена като официална политика в империята, до големи бунтове така и не се стига. Ситуацията се променя през 1845-та година, когато микроорганизмите от вида Phytophthora infestans покосяват картофените растения в цялата страна.

По времето когато болестта покосява насажденията, правата на Ирландците са изключително ограничени. Те нямат право да се образоват, както и да гласуват. На тях се гледа като на евтина работна ръка, чиято единствена функция е да произвежда продоволствия за другите части на Британия.

През 1845-та година ирландците остават без храна. Картофите са абсолютно унищожени и един милион души не могат да се изхранват по никакъв начин. Затова пострадалото население се опитва да се домогне до останалите отглеждани на острова култури. Английските благородници, които притежават повечето парцели, решават да откажат на гладуващите правото да се прехранват с продоволствията, отглеждани от самите ирландци. Причината за това е чисто икономическа. Лордовете не искат плантациите им да работят на загуба.

За да са сигурни, че подчиненото население няма да прикрива произведените от самите тях хранителни запаси, английските благородници започват да следят стриктно земеделието и животновъдството и обират цялата реколта чрез високите, наложени от самите тях данъци. Това изправя ирландците пред огромна дилема - да останат в родната си страна и да умрат от глад или да изоставят бащините си имоти и да търсят късмета си по света.

В резултат на това около 2 милиона Ирландци напускат острова. Повечето от тях заживяват в САЩ, където отново страдат от дискриминация. Поради огромната емигрантска вълна властите в Щатите въвеждат закон, който позволява на фирмите да изплащат по-ниски заплати на бягащите от глада ирландци, които са готови на всичко, за да си осигурят покрив и прехрана.

Мемориален паметник "Големият глад" в Дъблин

Тези, които остават в родината си, имат още по-жестока съдба. Над един милион души намират смъртта си в резултат на продължилите години наред лишения. Най-трагичната част от събитията по Време на Големия глад е, че докато хората падат покосени от липса на храна, притокът на припаси към Англия не намалява. Историците са категорични, че другите култури не са засегнати от болестта. Това означава, че милионите загинали са можели да бъдат спасени, ако данъците върху реколтата се намалят. За съжаление това се оказва недопустимо за благородниците, притежаващи плантации и те решават да оставят поданиците си да умират бавно от недохранване.

След като Големият глад в Ирландия приключва през 1849-та, на острова започва да се заражда национално движение за освобождение. Местните жители са потресени от отношението на Британската империя към нейните поданици и започват борба занезависимост, която завършва с появата на Република Ирландия.

За съжаление островът не успява да се възстанови напълно от Големия глад в продължение на повече от сто години. През 1844-та населението на Ирландия е около 8 милиона души. След края на бедствието популацията на страната наброява около 5 милиона души. Умишлената катастрофа е болезнена тема за жителите на Ирландия и до днес.

Редактор: Георги Динев

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

Източник: www.britannica.com

Снимки: i.pinimg.com

https://www.discoveringireland.com/the-great-famine

cdn-images-1.medium.com

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Природни катаклизмиИсторияЛайфстайлСнимкиЗдравни съветиНовиниПроизводителиРецептиСоциални грижиЛюбопитноДиетиХранене при...СпортАлт. медицинаБотаникаЛечения