Големият глад в Ирландия

От 1845г. до 1852г.

Историята помни много случаи, в които народ или държава са подложени на дълго гладуване. Понякога причините за това са природни аномалии, друг път бедствието е предизвикано от човешка ръка. Нито една от тези катастрофи обаче не е толкова унищожителна, колкото Големият картофен глад в Ирландия. Причината за това е, че бедствието е предизвикано както от разразила се по растенията болест, така и от ужасната политика на управляващите острова англичани.

Историята на едно колонизиране

Англия от дълго време проявява апетити и претенции към територията на Ирландия. Още от 1170 г. Хенри II претендира за трона на Изумрудената страна, но през 1490 г. друг Хенри - Хенри VII, стартира военна кампания за завладяването на острова. Три века по-късно (1691 г.) англичаните окончателно надделяват над ирландските водачи. През годините земята се конфискува и се раздава на заселници от Англия и Шотландия и така се оказва, че по-голямата част от обработваемата земя в Ирландия е притежание на колонистите.

Противопоставянето между местните и англичаните е подхранено и от различната религия. Ирландците са католици, а техните противници са протестанти. Англичаните приемат редица наказателни закони, с които лишават католиците от права и упражняват политически и икономически контрол над Изумрудената страна. По-голямата част от местното население плаща наем, за да обработва земята или върши срещу заплащане тази дейност, докато собствениците са малцина земевладелци, живеещи в Англия.

Защо ирландците се прехранват само от картофи

До края на 17 в. ирландците консумират предимно зърнени и млечни продукти, допълнени с картофи. Постепенно местите жители, грижещи се за земята под наем, са изтласкани към по-некачествени и малки по размери парцели. Картофите стават основния им поминък, тъй като те са единствената култура, която може да се отглежда там и да предостави достатъчно реколта за изхранване.

През първите 20 години на 18 в. зеленчукът става основната храна на бедните. В Ирландия тогава се отглежда само един сорт - Irish Lumper. Парцелите, които обработват местните, са толкова малки, че никоя друга култура освен картофите не би могла да задоволи хранителните нужди на едно семейство. Британското правителство излиза с доклад през 1843 г., че една трета от всички дребни ирландски фермери не могат да издържат домочадието си, след като платят наема си. Като евентуално спасение се явява някой член на фамилията, който изпраща пари, спечелил ги от сезонна работа в Шотландия или Англия.

Бедствието

В началото на 1843 г. в САЩ се появява мана по картофите, предизвикана от гъбата Phytopthera infectans. Идеалните условия за нейното развитие са топло и влажно време с дъжд. Вероятно ветровете разпръскват спорите на гъбата и след две години маната засяга и източните части на Съединените щати и Канада. Пратка семена от картофи за белгийски фермери може би е източникът, пренесъл болестта през Атлантическия океан. През 1845 г. всички страни в Европа, в които се отглежда културата, имат поразени растения. Маната напада картофите в Белгия, Холандия, Северна Испания, южните части на Скандинавия и Северна Италия. Болестта достига западните брегове на Ирландия в средата на октомври 1845 г.

Европа понася тежки поражения от маната по картофите, но болестта нанася по-страшен удар на Ирландия. Тъй като в страната се отглежда само един сорт, липсата на генетична променливост създава идеален гостоприемник за Phytopthera infectans. През 1845 г. една трета до половината от засадените с картофи площи са заразени, докато през 1846 г. три четвърти от реколтата е унищожена. На следващата година много по-малко парцели заболяват от гъбата, но ефектите от предните две години са минимални количества картофи за семена и малко засадени площи, което означава много по-ниска от нормалната реколта.

През 1845 г. в Ирландия от цялата страна се подават сигнали за глад, но не са регистрирани смъртни случаи. Първите доклади за загубени човешки животи започват на следващата година, а през 1847 г., наречена от хората черна, е съобщено за поне 400 000 загинали. Предполага се, че действителният брой на умрелите от глад ирландци никога няма да бъде доказан. През 1841 г. е направено преброяване на населението, което показва 8 175 124 души. След десет години то е 6 552 385. През първите 40 години на 19 в. страната с най-висок темп на растеж на населението е Ирландия. Анализите показват, че ако се е запазило това нарастване, през 1851 г. би трябвало жителите на държавата да са наброявали над 9 млн. души. Сметките сочат, че близо една трета от населението, между 2,5 и 3 млн. души изчезват от острова след 1841 г., което включва и периода на Големия глад. Смята се, че от 1 до 1,5 млн. души почиват вследствие глада и съпътстващите го болести и още толкова бягат от страната и емигрират.

Ролята на Англия в Големия глад

Звучи парадоксално, но по време на Големия глад Ирландия произвежда и изнася тонове храна. Данните показват, че през 1845 г., когато картофите са нападнати от мана, от страната излизат над 25 млн. бушела (мерна единица в САЩ и Великобритания за обем), царевица за Великобритания. Между 1846 и 1850 г. 3 млн. живи животни също са изпратени там. Близо 4000 кораба с храна акостират през 1847 г. на пристанищата в Бристол, Ливърпул, Глазгоу и Лондон. Бедността в Ирландия обаче е толкова повсеместна и превърнала се в неизбежност, че местните не биха могли да се снабдят с продуктите, които заминават за Великобритания.

Все пак е странно как едно такова бедствие като Големия глад се случва в страна, която очевидно произвежда повече от достатъчно храна? През 1845 г., когато още не настъпила истинската криза, британското правителство внася царевица и царевично брашно от САЩ и създава програма за обществените работи. Вкарването на тези продукти е тайно, тъй като в онзи период са в сила т.нар. "закони за царевицата" - вносното зърно се облага с много високи мита, за да се осигури защита на местните производители. Премиерът сър Робърт Пийл е готов да отмени тези закони, за да настъпи обществено облекчение и да може да влиза в страната по-евтино зърно. Но собствениците на земя яростно защитават своите интереси, което довежда до разнобой сред управляващите и до падането на консервативното правителство. Политиката на новия кабинет на вигите е да не се намесва в регулацията на икономиката и да спре предоставянето на храни и помощи.

Освен чисто политически план, съществува и друг, заден фон. Сред английското общество битува снизходително отношение към бедните и по-слабо развитите социално народи, най-вече към Ирландия. В онези години никой не смята, а и самото правителство няма съзнанието, че управляващите трябва да работят за премахването на бедността и на резултатите от нея. Във Великобритания се заформя дебат дали ако се помогне на гладуващите ирландци чрез предоставяне на безплатна храна, няма да се създаде култура на зависимост. Чуват се думи на расизъм и класово превъзходство, определения за жителите на малкия остров, че са "егоистични, перверзни и бурни" хора (думите са на сър Чарлз Тревелиан) или че ирландският национален характер е "дефектен" (пак той).

>>> Как крал Фридрих Велики успява да спаси народа си от глад

В началото на януари 1847 г. ситуацията до такава степен е влошена, че британското правителство спира политиката си на ненамеса и започва да създава приюти за бедни и обществени кухни, регламентирани в т.нар. Закони за бедните. Разходите по тези дейности основно се поемат от земевладелците, които взимат наем от ирландците за обработването на земята. Те от своя страна започват да гонят наемателите си, за да намалят своята тежест и отговорност. Съществува и т.нар. "клауза Грегъри" от Законите за бедните, според която всеки, който притежава дори една четвърт от акра, не може да се възползва от помощите. Заради клаузата много ирландци напускат домовете си и се скитат из страната, за да получат храна, а приютите се пълнят с гладуващи хора, които в крайна сметка се превръщат в развъдници на инфекциозни болести като тиф и дизентерия.

За съжаление островът не успява да се възстанови напълно от Големия глад в продължение на повече от сто години. Умишлената катастрофа е болезнена тема за жителите на Ирландия и до днес.