Робърт Адамс и приносът му към историята на ирландската медицина

От 1818г. до 1875г.

През първата половина на 19-ти век историята на ирландската медицина е съхранила доказателства за немалко нововъведения, способстващи за напредъка на науката. Сред тях са употребата на хиподермичните лекарства, обнародването на закона "Colles law", касаещ наследствения сифилис и прилагането на калиев йодид при лечението му, напредъкът на клиничното обучение и постигането на резултати, способстващи подобряването на разбирането на естеството на аортната регургитация. Тези достижения са направени в т.нар. "Irish School of Medicine", а конкретните успехи са дело на ирландските лекари Грейвс, Кориган, Стоукс, Чейн, Адамс, Уолъс, Колес и Райнд.

Робърт Адамс и неговият професионален път

Робърт Адамс (1791 - 1875 г.) е един от основоположниците на ирландската медицина и хирургия, с голям принос за тяхното развитие. Той е роден в Дъблин в семейството на адвокат и домакиня. Учи в Тринити колидж, където завършва бакалавърска и магистърска степен по изкуство, след това от Кралския колеж за хирурзи в Ирландия излиза бакалавър и магистър по хирургия и доктор по медицина.

През 1818 г. започва работа като хирург в болница с благотворителна насоченост в Дъблин. Четири години по-късно създава училище за дисекции зад дома си, което по-късно е запалено от хора, протестиращи срещу практиката на грабежи на тела. Става преподавател в редица частни медицински учебни заведения.

През 1826 г. участва в основаването на известното училище по медицина, анатомия и хирургия "Ричмънд хоспитъл" заедно с Ричард Кармайкъл и Ефраим Макдауъл. Там Адамс чете лекции по физиология, хирургия и анатомия. През 1849 г. то сменя името си на училище "Кармайкъл".

След смъртта на Ефраим Макдауъл заедно с Джон Макдонъл кандидатстват за поста хирург в него (1835 г.). Болничният съвет е изключително затруднен кой от двамата ерудирани специалисти да избере. Кармайкъл взима решението да подаде оставка, за да бъдат назначени и двамата. Те се отплащат за жеста като допринасят много за развитието на болницата. Робърт Адамс например помага на Макдонъл при първата операция в Ирландия, при която се използва анестезия (1847 г.).

Научни постижения

Репутацията на Робърт Адамс като баща на ирландската хирургия се базира на неговите разнообразни изследвания и многобройни публикации. През 1827 г. лекарят излиза със статията "Случаи на сърдечни заболявания, придружени с патологични наблюдения", в която демонстрира няколко оригинални наблюдения.

От особено значение е изучаването от страна на Адамс на апоплексията (мозъчен кръвоизлив), свързана със сърдечни заболявания. Уилям Стоукс доразвива неговите наблюдения и така се ражда първият ирландски сърдечен епоним (определено понятие, което приема името на реална или измислена личност) синдром на Стоукс - Адамс.

Друго негово постижение е описанието на синовиална киста на става, като се явява първият, който дава медицинска информация по въпроса. Това става на среща на Дъблинското патологично общество през 1840 г. В тази връзка публикува и статията "Хроничен ревматичен артрит на колянната става" същата година.

Кариерата му продължава във възходяща посока, назначен е за професор по хирургия в Тринити колидж, три пъти избиран за президент на Кралския колеж за хирурзи в Ирландия. Застава начело и на Дъблинското патологично дружество, членува в много медицински асоциации. През 1838 г. е избран за член на Кралската ирландска академия, участва в основаването на Кралския университет, заема длъжността хирург на кралицата в Ирландия (1861 г.).

Робърт Адамс печели хората със своята общителност и богат запас от анекдоти. Страстен любител на конете, който се бори със своите собствени проблеми, причинени от подаграта. Жени се два пъти, но няма деца. Умира от сърдечно заболяване на 13 януари 1875 г.