Две жени на мотори: медицински сестри, които спасяват войници по време на Първата световна война

От 1914г. до 1918г.

Двадесет и осми юни 1914 г. – сръбският студент Гаврило Принцип убива австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд. Това е формалният повод за избухването на Първата световна война. Причините са много по-дълбоки и отдавнашни – преразпределяне на колониите и решаване на националните въпроси на редица страни. Започва масова мобилизация за начало на военните действия на няколко фронта. Но за воденето на една война не стига само набирането на определен брой мъже; правителствата отправят призив и към жените, защото на бойното поле и в полевите болници ще са необходими и много медицински сестри… Така започва героичната история на Мари Чишолм и Елси Нокър.

През 1914 г. запалените мотористки Мари и Елси тръгват към Лондон, за да изпълнят своя военен дълг. Двете жени се срещат случайно в един мотоклуб и благодарение на страстта си към моторите и високите скорости те се сприятеляват. Елси е на 30 години и е обучена медицинска сестра. Мари е само на 18, но е твърдоглава шотландка и брилянтен механик.

Мари и Елси кандидатстват като доброволки към Женските части за бърза помощ. Д-р Мънро, шотландски невролог, веднага е впечатлен от шофьорските умения и острите завои на Мари и й предлага да стане шофьор на линейка в неговите Спомагателни сили за спешна помощ на фронта. Целта на занятието е ранените войници да бъдат откарвани възможно по-бързо от бойното поле до полева болница във Вьорне. Мари се съгласява моментално и препоръчва Елси. На 25 септември 1914 г. Елси и Мари пристигат в Остенде и скандализират обществото с мъжките си бричове и кожени ботуши и якета.

В Гент двете жени прибират ранени войници, включително германци. Те се промъкват между окопите, докато над главите им летят куршуми, и пренасят ранените до линейката си. В болницата те работят до 3 часа сутринта и после в 5.20 отново са на крак, за да се грижат за пациентите с изгаряния, ампутации, дизентерия, гангрена, обгазяване и с шрапнели в тялото.

След падането на Антверпен през октомври 1914 г., Летящият отряд е евакуиран в Остенде, където става част от белгийската полева бърза помощ. В началото на ноември 1914 г. Мари и Елси основават свой медицински пост в селцето Первизе, току до фронтовата линия – те са разочаровани от огромния брой момчета, които губят всеки ден, по време на транспортирането им от бойното поле до полевата болница.

В малкото си свободно време Мари и Елси водят дневник. В него те използват думи като "зверски", "ужасяващо", "смел" и изречения като: "беше толкова нагорещено, докато някои от куршумите изсвистяваха над линейката…" и "той беше нокаутиран", но въпреки шеговития си тон не могат да прикрият ужасната реалност на преживяването си. Первизе се намира само на около стотина метра от фронта, а превързочният пункт за първа помощ на жените разполага и с импровизирана кухня, предлагаща топла супа. Там те превързват раните на войниците и им предлагат какао и чорба, за да се сгреят и съберат сили.

Ужасяващите условия, с които те се сблъскват, без да се оплакват, са почти немислими в наши дни. Те работят в един килер, чийто таван е висок по-малко от 1.80 м, под една рухнала къща. Мари и Елси стават призори и затоплят напитките, които после разнасят на войниците в кошници през калта и кишата, в която често затъват до уши.

В помещението почти липсва вентилация. Димящата печка е единственият им източник на топлина и те спят направо върху пода, застлан със слама. Пазят тясното легло с твърдия като камък матрак за ранените.
Проблемът със заразите и чистотата е толкова голям, че водата се транспортира във варели чак от Англия и след това се преварява. При най-напечената битка двете жени спят с дрехите си и не се къпят три седмици. За да съблече жилетката си, Мари се налага първо да я полее с вода и след това да я среже, за да успее да я отлепи от кожата си.

Елси става свидетел на масово клане, при което 300 германци разстрелват 26 белгийски военни полицаи от упор, след което разбиват главите им. Двете жени се оказват насред ръкопашен бой, докато около тях прелитат снаряди. Те натъпкват линейката с ранени мъже с ужасяващи наранявания и след това "хукват". Звукът от немските байонети, които разкъсват вътрешностите на войниците, ще преследва Мари през целия й живот.

Мари и Елси живеят по този начин на фронта в продължение на две години и половина. И невинаги е толкова ужасно. Те се сприятеляват с войниците, пеят песни и се радват на краткотрайни любовни афери, а Елси дори се омъжва за един очарователен белгийски пилот с аристократично потекло.

След разпространяването на вестта за смелостта и себеотрицанието им – те носят "чували с пясък вместо дамски чанти!" гърмят лондонските вестници – момичетата стават известни като Ангелите на Первизе и биват посетени от много доброжелатели, журналисти, фотографи, кралски особи и други английски известни личности.

По време на затишието след една битка Елси и Мари се връщат до Великобритания на мотор с кош, за да съберат средства за своята мисия. Впоследствие на фронта пристигат кашони с ръчно изплетени чорапи, балаклави (вид маски), наушници, цигари и тютюн, както и самият белгийски крал Алберт, който им връчва медали и нарежда на войниците да ги поздравят с военен салют.

Колкото и странно да ви звучи, тези незаменими и всеотдайни жени прекарват най-хубавото време от живота си на фронта и остават в Первизе до 1918 г., когато за малко не умират след една газова атака с арсен. Мари се възстановява, но Елси е доста зле и е принудена да се върне в родината си. На 22 юни 1918 г. двете жени се срещат за последен път в Лондон и за съжаление приятелството им след това не просъществува – вероятно поради факта, че Мари научава, че Елси е излъгала, че е вдовица.

След края на войната Чишолм става част от новосформираните Женски кралски военновъздушни сили. Но Първата световна война си е взела своя дан – Чишолм е обгазена, има отравяне на кръвта и слабо сърце. Това обаче не я спира да живее на скорост. След краткия си престой във военновъздушните сили, Мари започва да се състезава с автомобили. Въпреки двата годежа за войници, които се провалят, тя никога не се омъжва. Умира на 22 август 1981 г. на 85 години от рак на белите дробове.

На 11 ноември 1918 г. Първата световна война приключва и в историята остават предимно военните подвизи на войници и армии. Но всички трябва да знаят, че в нея участват и много смели жени като Мари Чишолм и Елси Нокър – ангелите на Первизе с бричове и на мотори, които влагат цялата си душа и сърце в своята работа и с риск за живота си спасяват човешки животи на белгийския фронт.

по статията работи: Величка Мартинова

Статията е част от историята на:

• Военното дело и медицината