Заболяванията в окопите по време на Първата световна война

От 1914г. до 1918г.

Въпреки че много хора загубват живота си по време на Първата световна война вследствие от физически наранявания, причинени от артилерийски огън, гранати и огнестрелни оръжия, много войници страдат от паразитни заболявания поради климатичните условия, лошата екипировка и липсата на хигиена в окопите.
По време на войната ежедневно умират много мъже, които често биват погребвани там, където са паднали.

Поради липсата на достатъчно време за изкопаването на дълбоки гробове, с времето телата се показват на повърхността, което води до разпространението на зарази. Освен това остатъците от храната и други боклуци се хвърлят директно на земята или в окопите. В резултат на нехигиеничните условия в тях плъзват плъхове. "Те бяха гладни и големи колкото котки", казва един ветеран. Понякога войниците се събуждат и откриват, че плъховете ядат ранената им плът. За да пазят мунициите си, те ги гонят с байонетите си, защото освен всичко останало пренасят различни заболявания.

"Окопната" или още "волинска треска" е заболяване, което преобладава във всички окопи по време на Първата световна война. За първи път съществуването му е отбелязано от войските във Фландрия през 1915 г., когато войниците започват да страдат от внезапна поява на фебрилитет (постоянна висока температура), което се повтаря в 5-дневен цикъл. Етиологичният агент, причинител на болестта, известно време остава неизвестен.

Въпреки че състоянието не е тежко, само от британска страна между 380 0000 и 520 000 войници са засегнати в периода 1915-1918 г. Това дава видими отражения върху силата и издръжливостта и голяма част от военнослужещите, които са неспособни да изпълняват задълженията си. Впоследствие са извършени изследвания, за да бъде идентифициран болестотворният агент и механизмът на разпространяване на болестта.

Поради сходството между окопната треска и маларията с периодите на рецидив, се стига до заключението, че паразитът вероятно се пренася от някакво насекомо, с което войниците имат контакт в окопите – например телесните въшки Pediculus humanus humanus, тъй като заболяването преобладава през зимата, когато други вредители като мухите и комарите не са налични. Окопите, както вече споменахме, са изключително мръсни, а войниците рядко имат възможност да сменят или изперат дрехите си. Въшките снасят яйца в шевовете на плата и благодарение на търкането с кожата в последствие се излюпват. Това причинява болка на войниците, последвано от висока температура.

Предаването става и чрез ухапване, но по-често срещаният път на пренасяне е чрез екскрементите на въшките, които навлизат в организма през раните на войниците (дори леки одрасквания).

Опитите да се намери лечение на заболяването са неуспешни и превенцията се фокусира върху "обезпаразитяването" на дрехите чрез инсектициди. Агентът, причинител на заболяването, е идентифициран, свързан с Ricketsia и наречен Rickettsia quintana и след войната около 6 000 войници свързват уврежданията си с последствията от окопната треска.

По време на Първата световна война войниците страдат и от много вътрешни паразити. Сред халминтите, намерили убежище в телата на войниците, са акари, капиларии, тениии и др. (Ascaris, Trichuris, Capillaria и Taenia spp). Разпространението им е свързано с лошата хигиена не само в окопите, но и когато става въпрос за приготвянето на храната и справянето с отпадъците и екскрементите.

Инфекциите с капиларии се предават чрез плъхове, които гъмжат в окопите и често войниците ловят и ядат.

Окопната болест е друг наболял в окопите проблем. Заболяването се причинява от излагането на краката на войниците на студа и влагата. В продължение на дни и седмици те стоят в локвите и собствените си фекалии. Това причинява подуването на краката им и то два до три пъти спрямо нормалния им размер. Те стават напълно безчувствени и дори да ги мушнели с байонета си, не усещали нищо. В резултат много войници дори загубват краката си, а ако са щастливци и подуването започне да спада, тогава започват истинските им мъки. За да предотвратят състоянието, войниците носят по два-три чифта чорапи.

Да си войник по време на Първата световна война, определено не е лека задача. Освен с врага, трябва да се бориш с климатичните условия, липсата на адекватно облекло, нехигиеничните условия, паразитите и психозата, свързана с всички тези трудности. И битката определено е била неравна… Единствената надежда е човечеството да си е взело поука и да не повтаря повече грешките на историята.

по статията работи: Величка Мартинова

Статията е част от историята на:

• Военното дело и медицината