Начало История на медицината Заболяванията в окопите по време на Първата световна война

Заболяванията в окопите по време на Първата световна война

От 1914г. до 1918г.

Заболяванията в окопите по време на Първата световна война - изображение

Въпреки че много хора загубват живота си по време на Първата световна война вследствие от физически наранявания, причинени от артилерийски огън, гранати и огнестрелни оръжия, много войници страдат от паразитни заболявания поради климатичните условия, лошата екипировка и липсата на хигиена в окопите.
По време на войната ежедневно умират много мъже, които често биват погребвани там, където са паднали.

Поради липсата на достатъчно време за изкопаването на дълбоки гробове, с времето телата се показват на повърхността, което води до разпространението на зарази. Освен това остатъците от храната и други боклуци се хвърлят директно на земята или в окопите. В резултат на нехигиеничните условия в тях плъзват плъхове. "Те бяха гладни и големи колкото котки", казва един ветеран. Понякога войниците се събуждат и откриват, че плъховете ядат ранената им плът. За да пазят мунициите си, те ги гонят с байонетите си, защото освен всичко останало пренасят различни заболявания.

Войници

"Окопната" или още "волинска треска" е заболяване, което преобладава във всички окопи по време на Първата световна война. За първи път съществуването му е отбелязано от войските във Фландрия през 1915 г., когато войниците започват да страдат от внезапна поява на фебрилитет (постоянна висока температура), което се повтаря в 5-дневен цикъл. Етиологичният агент, причинител на болестта, известно време остава неизвестен.

Въпреки че състоянието не е тежко, само от британска страна между 380 0000 и 520 000 войници са засегнати в периода 1915-1918 г. Това дава видими отражения върху силата и издръжливостта и голяма част от военнослужещите, които са неспособни да изпълняват задълженията си. Впоследствие са извършени изследвания, за да бъде идентифициран болестотворният агент и механизмът на разпространяване на болестта.

Поради сходството между окопната треска и маларията с периодите на рецидив, се стига до заключението, че паразитът вероятно се пренася от някакво насекомо, с което войниците имат контакт в окопите – например телесните въшки Pediculus humanus humanus, тъй като заболяването преобладава през зимата, когато други вредители като мухите и комарите не са налични. Окопите, както вече споменахме, са изключително мръсни, а войниците рядко имат възможност да сменят или изперат дрехите си. Въшките снасят яйца в шевовете на плата и благодарение на търкането с кожата в последствие се излюпват. Това причинява болка на войниците, последвано от висока температура.

Предаването става и чрез ухапване, но по-често срещаният път на пренасяне е чрез екскрементите на въшките, които навлизат в организма през раните на войниците (дори леки одрасквания).

Опитите да се намери лечение на заболяването са неуспешни и превенцията се фокусира върху "обезпаразитяването" на дрехите чрез инсектициди. Агентът, причинител на заболяването, е идентифициран, свързан с Ricketsia и наречен Rickettsia quintana и след войната около 6 000 войници свързват уврежданията си с последствията от окопната треска.

Окопи

По време на Първата световна война войниците страдат и от много вътрешни паразити. Сред халминтите, намерили убежище в телата на войниците, са акари, капиларии, тениии и др. (Ascaris, Trichuris, Capillaria и Taenia spp). Разпространението им е свързано с лошата хигиена не само в окопите, но и когато става въпрос за приготвянето на храната и справянето с отпадъците и екскрементите.

Инфекциите с капиларии се предават чрез плъхове, които гъмжат в окопите и често войниците ловят и ядат.

Окопната болест е друг наболял в окопите проблем. Заболяването се причинява от излагането на краката на войниците на студа и влагата. В продължение на дни и седмици те стоят в локвите и собствените си фекалии. Това причинява подуването на краката им и то два до три пъти спрямо нормалния им размер. Те стават напълно безчувствени и дори да ги мушнели с байонета си, не усещали нищо. В резултат много войници дори загубват краката си, а ако са щастливци и подуването започне да спада, тогава започват истинските им мъки. За да предотвратят състоянието, войниците носят по два-три чифта чорапи.

Да си войник по време на Първата световна война, определено не е лека задача. Освен с врага, трябва да се бориш с климатичните условия, липсата на адекватно облекло, нехигиеничните условия, паразитите и психозата, свързана с всички тези трудности. И битката определено е била неравна… Единствената надежда е човечеството да си е взело поука и да не повтаря повече грешките на историята.

по статията работи: Величка Мартинова

Статията е част от историята на:

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

източник: 1. https://sites.google.com/site/worldwar1class6/life-in-the-trenches/health-and-diseases-in-the-trenches

2. https://blogs.biomedcentral.com/bugbitten/2014/11/10/parasites-and-diseases-in-the-trenches-of-world-war-i/

снимки: iwm.org.uk; bbc.com

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ЛайфстайлНовиниСнимкиАнкети