ДНК и медицинските достижения в полза на съдебните разследвания

От 1985г.

Странно или не ДНК доказателствата не са единственото медицинско нововъведение, превърнало се в крайъгълен камък в областта на съдебните разследвания. В по-голямата част от 20 век най-верният спътник на следователите са пръстовите отпечатъци.

Едни от най-ранните изследвания, посветени на пръстовите отпечатъци, са направени през далечната 1823 г. Те са дело на чешки физиолог, на име Ян Еванджелиста Пуркин. През 70-те години на 20 век английският медик Хенри Фолдс, а още едно десетилетие по-късно - и антропологът сър Франсис Галтън в труда си "Пръстовите отпечатъци" ("Fingerprins") съумяват да докажат вероятността, че пръстовите отпечатъци (дори и на един и същ човек) няма как да са напълно еднакви.

През далечната 1823 г. аржентинският полицай Хуан Вукетич прави любопитно откритие. Той съставя досиета, съдържащи своеобразна картотека на човешките отпечатъци. Така полицаят става първият професионалист, който разкрива престъпление и идентифицира извършител по негов отпечатък. В случая това е Франсиска Рохас, оставила кървав отпечатък, след убийството на двамата си синове.

Пет години по-късно в далечна Калкута се създава първата по рода си служба за пръстовите отпечатъци. Новата институция амбицира още повече двама индийски полицейски служители. Те развиват и усъвършенстват педантично системата на Хенри Фолдс, класифицираща отпечатъците. Нововъведението е наименувано по името на началника им - Едуард Хенри (той е главен директор на Бенгалската полиция). Тя е в употреба и към днешна дата. Така през лятото на 1901 г. в Скотланд Ярд, Лондон врати отваря нов клон за идентифицирането на пръстови отпечатъци, а през следващата година системата за разпознаване на заподозрените лица посредством отпечатъците достига и до Страната на неограничените възможности.

Последните години обществото се превръща в свидетел на утвърждаването на идентификацията чрез ДНК профилите (често е наричано и генетичен отпечатък). Този метод е приложен за пръв път в криминален случай, касаещ убийство. Благодарение на ДНК тестовете през 1987 британски пекар, на име Колин Пичфорк, е признат за виновен за убийство на млади 2 момичета.

От часовете по биология знаем, че ДНК съдържа генетичния код на всички живи организми. Нещо повече - през 1985 г. английският учен сър Алек Джефрис стига до любопитен извод – всеки индивид (с изключение на еднояйчните близнаци) - има уникална ДНК. Отчасти тя би могла да бъде "разчетена" чрез некодирана ДНК.

Така на конкретно местопрестъпление например дезоксирибонуклеиновата киселина би могла да се извлече от окървавени следи, семенна течност, кожа, слюнка или коса. По този начин се открива евентуално съвпадение с други проби от заподозрения. Недотам достоверна, но въпреки това - често прилагана за идентификация на скелетни останки, е употребата на митохондриалната ДНК. Въпреки че, на практика, тя не е уникална за индивида – този тип идентифициране би могло да е от полза за подкрепата в лицето на други доказателства (в това число и косвени).

Криминалистиката преживява Ренесанс - ДНК профилите вече позволяват да се решат "замразените" криминални разследвания. Старите случаи се решават, а виновните понасят отговорност за престъпления, извършени преди десетки години. Първият осъден чрез ДНК профил се казва Томи Лий Андрюс. Осъден е през 1987 г. за изнасилване на жена във Флорида. През 1999 г. след митохондриално съвпадение на ДНК Хейдън Кларк е признат за виновен през 1986 г. Според полицията мъжът убива и изяжда Майкъл Дор, чиито останки са открити повече от десетилетие след престъплението.

През 2000 г. Трентънският удушвач – Антъни Балам, влиза в затвора за изнасилване и убийство. Полицията открива и идентифицира сменна течност на убиеца, оставена по две от жертвите му. През 2004 г. ДНК доказателствата решават неразкрития случай на серийния убиец от Батън Руж – Дерик Тод Лий.

В далечна Англия ДНК отпечатъците също са в полза на разрешаването на немалко тежки престъпления. Сред тях са случаите на Иън Симс (осъден е през 1989 г. за убийството на Хелън Маккорт, макар тялото й да не е открито).

През първите три години на 21 век е създаден национален ДНК тест на всички затворници, страдащи от психични заболявания. Този акт довежда до разрешаване на цели 64 стари случая (сред тях са убийство от 1997 г. в Лондон и изнасилване от 1994 г. в Южен Йоркшир. През 2006 г. благодарение на ДНК доказателства Стив Райт получава присъда за убийството на пет проститутки в Ипсуич.

От написаното до тук можем да кажем със сигурност, че историческото развитие на медицината е достигнало до ниво, в което науката, може да помага на още една област на човешкото познание  - криминалистиката. Пределно ясно е, че ДНК отпечатъците могат както да докажат нечия вина, така и да оневинят погрешно заподозрените. Така, благодарение на медицината, светът е малко по-справедлив. През 1993 г. например американецът Кърк Блъдсуорт става първият заподозрян с отменена смъртна присъда, след като ДНК тестът го оневинява за убийството на деветгодишния Дон Хамилтън през 1984 г. (доказателствата, получени чрез ДНК по-късно помагат за откриването на истинския убиец - Кимбърли Ръфнър). През декември 2000 г. е отменено и смъртното наказание на Франк Дий Смит, 14 години след убийството, в което е обвинен погрешка. През 2003 г. ДНК доказателствата разкриват, че две убийства, за които е осъден Дейвид Алън Джуонс, всъщност са извършени от серийния убиец Честър Търнър.

По статията работи: Виктория Милова