Достижения и открития в областта на оториноларингологията от Ренесанса

Характерна черта за периода на Възраждането е цялостната промяна във вижданията и начина на мислене на хората. Тази промяна е повлияла едновременно на развитието на изкуството и науката. Въпреки това, ренесансовата „трансформация” в мисленето се е отразила най-впечатляващо в областта на медицината. Например, художниците като Леонардо да Винчи се стремели да натрупат анатомични познания (чрез дисекции), които да въплътят по неповторим начин в своето изкуство. Да Винчи записвал много от своите мисли, планове и анатомични рисунки в тетрадки, като целта му вероятно е била, те да послужат като образец на изследователите от следващите поколения. И така, след като са преминали през много ръце, творбите на да Винчи „намерили” своето място в библиотеката „Windsor Castle”.

Интересно е да се отбележи, че Леонардо да Винчи бил левичар, той пишел от дясно на ляво, така че с помощта на огледало, неговите писания можели да се четат лесно. Той е описал максиларните и фронталните синуси, а също и лицевите мускули и функциите им. Той разграничава седем основни движения на езика. Той, също така, е описал сливиците, трахеята и бронхите. Странно е, че той никъде не е споменал на гласните струни. За съжаление, рисунките на да Винчи били публикувани едва през 1898 г. Така, те допринесли за развитието на оториноларингологията, а и на анатомията и физиологията, и хирургията, но на много по-късен етап. от много години.

Друг учен от епохата на Ренесанса, който също има заслуги за развитието на оториноларингологията и диагностицирането на заболяванията на ушите, носа и гърлото е медикът Фабрис де Хилден. Той е първият лекар, за когото е документирано, че е използвал ушен спекулум. Въпреки това се твърди, че прототип на този уред е използван от  Ги дьо Шолиак още през четиринадесети век.

В началото на 16 век, откритията в областта на анатомията се развали на огромен успех. За част от този успех бил „виновен” Андреас Везалий - професор по анатомия в Падуа. Той поставил началото на истинска революция в областта на анатомията, описвайки какво е видял по време на дисекция. Той направил подробно описание на две от трите слухови костици в средното ухо - чукчето и наковалнята. Третата, наречена стреме била описана няколко години по-късно.

Съвременникът на Везалий - Бартоломеус Евстахио, също се е превърнал в основоположник в областта на отологията. Той е автор на труд, който е най-близък като съдържание на съвременните медицински учебници. В него медикът е описал специфичната анатомична структура, която и днес наричаме Евстахиева тръба. Друго добре познато име в отологията е това на Габриел Фалопий. Неговият успех надминал този на Везалий. Фалопий е описал и наименувал някои от следните структури: вътрешно и средно ухо, тъпанчевата мембрана, слухови и глософарингеалните нерви.

От казаното до тук може да се направи извод, че периодът на Ренесанса е изиграл ключова роля за промяната в представата на хората относно оформящата се оториноларингология.