Едновременно откритие на инсулина

От 14.5.1921г. до 31.3.1978г.

На 22 годишна възраст Чарлз Бест, още студент по медицина в университета на Торонто, е привлечен за асистент при д-р Фредерик Бантинг. Това изиграва важна роля в откриването на панкреасния хормон – инсулин (едно от най-значимите медицински постижения).

През пролетта на 1921 г. Бантинг пътува до Торонто, за да посети професора по физиология в университета на Торонто – Джон Маклауд. Той първоначално е скептичен относно научната разработка на Фредерик Бантинг.

Професорът се съгласява неговите колеги да използват лабораторията му по време на лятната му почивка. Преди да замине за родната си страна (Шотландия), ученият предоставя на Бантинг десет кучета за експерименти. Помагат му лабораторните асистенти Чарлз Бест и Кларк Нобъл.

Историята около лабораторната работа на Бантинг е изключително любопитна. Той решава, че ще му бъде достатъчен само един асистент. Налага се Бест и Нобъл да изберат кой да бъде помощник на Бантинг. Праното е разиграно на хазартен принцип (играта "ези-тура"). Бест е назначен за помощник на Бантинг.

Жребият се оказва злополучен за Нобъл, защото Чарлз Бест извоюва голяма част от заслугата за откритието на инсулина. Впоследствие част от Нобеловата награда се поделя между Бантинг и Маклауд, а след това и с Бест. Най-вероятно при различно стечение на обстоятелствата кариерите на двамата млади студенти по медицина би била коренно различна.

Конкретната година на връчването на Нобеловата награда е 1923-а. Първоначално приносът на Чарлз Бест за откритието е игнориран и той не е сред наградените. Това разгневява Бантинг, който предлага на Маклауд да разделят наградата със своя колега, което и правят.

Статията е част от историята на:

• История на Чарлз Хърбърт Бест