Едуард Блох: семейният лекар на Адолф Хитлер от началото на 20-ти век

От 1904г.

Ако да бъдеш лекар заслужено се смята за трудно и отговорно призвание, представете си какъв "висш пилотаж" е било да се грижиш за здравето на семейството на Адолф Хитлер? Това именно е правил Едуард Блох. Блох бил медик от еврейски произход, който практикувал в австрийския град Линц, а до 1907-ма професионалният му път бил свързан със задругата на германския политик. През 1904-та Хитлер се разболял сериозно и бил прикован към леглото – състоянието му явно било наистина тежко, защото той дори напуснал училище. Точно тогава младият Адолф станал пациент на Едуард, който пък се постарал бързо да вдигне момчето на крака. Любопитното е, че от бърз преглед на медицинската документация на Блох става ясно, че в юношеските си години бъдещият фюрер съвсем не бил болнав, нито пък е боледувал често. Самият лекар отрекъл момчето да страда от белодробно или някакво друго коварно заболяване, каквито били предварителните опасения на други специалисти.

През 1907-ма майката на Хитлер - Клара, била диагностицирана с рак на гърдата. Блох й предписал агресивно (макар и болезнено) лечение с коризивни вещества и ежедневен прием на йодоформ, които мерки все пак не дали резултат и в края на същата година Клара починала. Твърди се, че заради финансовите трудности, пред които било изправено семейството, Блох често взимал по-малко пари за консултациите си и понякога дори преглеждал пациентката си безплатно. Заради тази проява на щедрост от негова страна, Хитлер му бил признателен до края на живота си.

В съхранени свои записки Блох свидетелства, че 18-годишният тогава Адолф изпитвал голяма любов към майка си. "Въпреки че Хитлер не беше "момчето на мама" според общоприетата представа на това понятие, никога не бях виждал по-силна привързаност от тяхната. Любовта им беше взаимна. Клара Хитлер обожаваше сина си. Тя го окуражаваше да върви по своя път винаги когато това беше възможно. Например, тя се възхищаваше на сътворените от него картини и скици и подкрепяше артистичните му амбиции, за разлика от баща му, а какво й костваше това можем само да предполагаме". Австрийският специалист отрекъл любовта на Адолф към майка му да е била патологична. Съвсем очаквано, имайки предвид тези техни силни чувства, когато му било съобщено за смъртта й, Хитлер, както разказва в мемоарите си медикът, бил видимо емоционално съсипан. През 1908-ма младежът изпратил картичка на доктора, за да изрази още веднъж благодарността си. Говори се, че като дар от момчето специалистът получил и голяма картина, но тя изчезнала. Самият Блох също останал верен на германското семейство до края на дните си.

След обединението на Германия и Австрия през март 1938-ма, животът за австрийските евреи станал още по-труден. През 1938-ма Едуард бил принуден да преустанови медицинската си практика, а дъщеря му и зет му емигрирали. Историята разказва, че 62-годишният мъж решил да пише на Хитлер, за да помоли за специална протекция, която и получил. Той, на практика, бил единственият евреин в Линц, ползвал се с толкова висока защита пред немското Гестапо. Блох и жена му били оставени необезпокоявани в къщата им, докато документите им за емиграция в САЩ бъдат попълнени и одобрени. През 1940-та задругата се установила успешно в Ню Йорк Сити, а пет години по-късно Едуард Блох починал от рак на стомаха, на 73-годишна възраст.