Пациентът Адолф Хитлер – от прием на метамфетамини и кокаин до евентуален сифилис

От 20.4.1889г. до 30.4.1945г.

Основните факти за политическия живот и влиянието на Адолф Хитлер, фюрер и едноличен ръководител на Третия германски райх, са толкова добре известни, че не се нуждаят от подробно повторение. Здравословното му състояние обаче и дали и по какъв начин то оказва влияние на решенията и поведението му, е тема, която продължава да вълнува много историци.

Здравето на Адолф Хитлер, отговорен и замесен в около 50 милиона смъртни случая, отдавна е обект на обществени спорове. Поради това не само физическото, но и психическото му здраве са подложени на множество проверки и научни изследвания през годините.

От 1945 г. насам има различни теории за наличие на заболявания, които обясняват драматичния упадък на Адолф Хитлер, част от които напреднал сифилис, болест на Паркинсон и дори просто стрес, причинен от воденето на война на множество фронтове.

Поглед върху здравето на Адолф Хитлер

За здравето и медицинските грижи, полагани през годините, се знае не само от записките на личния лекар на Хитлер, но и от няколко научни биографии, записки на най-приближените до него и стенограми от Нюрнбергския процес.

Наличните данни сочат, че още от ранна детска възраст бъдещият фюрер на Националсоциалистическата германска работническа партия страда от повтарящи се пристъпи на коремни колики с редуване на диария и запек и това, което той описва като „газове, свързани с епизоди на стрес“. Клиничните характеристики предполагат наличие на спастичен колит или синдром на раздразненото черво, но такива диагнози не се споменават в наличните документи. През годините състоянието е лекувано с патентовано лекарство на базата на масло за почистване на оръжия, използвано през Първата световна война, което впоследствие се установява, че е токсично и причинява главоболие, диплопия (двойно виждане), световъртеж и шум в ушите.

Налични са също доказателства, че през целия си живот Хитлер страда от безсъние, пристъпи на паника и депресия. Въпреки това през младежките години здравето му като цяло е добро, независимо от липсата на упражнения и нездравословната диета, която на по-късен етап е заменена с предимно вегетарианска. По-късно обаче, когато напрежението започва да оказва влияние, здравето му постепенно се влошава.

Евентуален сифилис

Според американския историк Дебора Хейдън поведението на Хитлер може частично да се дължи на напреднал сифилис – състояние, при което могат да възникнат вторични симптоми, включително сърдечни, нервни и психични проблеми. В последната си книга Хейдън пише, че германският фюрер е имал много симптоми, които сочат към напреднал сифилис – енцефалит, световъртеж, гнойни пъпки по шията, болка в гърдите.

Треморът и неравномерният сърдечен ритъм на Адолф Хитлер през последните години от живота му също предполагат сифилис в късен стадий, което допуска наличие на инфекцията, предавана по полов път, в продължение на много години.

Болест на Паркинсон

Изследвания почти безспорно предполагат, че Адолф Хитлер е страдал от болестта на Паркинсон. Точният характер на заболяването му обаче винаги е бил спорен. Фюрерът показва признаци като окулогична криза (неконтролируеми движения на очите), палилалия (езиково разстройство) и автономни симптоми, които са характерни за болест на Паркинсон, причинена от енцефалит. Други признаци, наблюдавани при Хитлер, като непоколебима умствена твърдост и страхотна педантичност пък са по-чести при идиопатична болест на Паркинсон.

Немоторни симптоми като нарушен сън, склонност към гневни избухвания, периоди на депресия, подозрителност и липса на доверие също са сред признаците, описвани често от различни автори, изследващи здравословното състояние на германския фюрер.

Между 1940 и 1945 г. - в началото на петдесетте си години – Хитлер проявява все повече симптоми на болестта на Паркинсон, свързана вероятно с приема на метамфетамин. През януари 1945 г. Хайнц Гудериан, немски офицер от германската армия, отбелязва: „Цялата му лява страна трепереше. Вървеше непохватно, прегърбен повече от всякога и жестовете му бяха едновременно резки и бавни“.

Прием на над 90 различни медикамента

Поради множеството медикаменти и отвари – над 92 според научен анализ – изглежда напълно възможно част от болестите и страданията на Хитлер да се дължат на полаганите за него медицински грижи. Едно обаче остава неясно, а именно дали германския фюрер сляпо е приемал неортодоксалните лекарства или лично ги е изисквал.

Странните и нетипични лекарства, давани на Хитлер, често по неразкрити причини, включват локален кокаин, амфетамини, опиати, метамфетамин, барбитурати, глюкоза, тестостерон, естрадиол и кортикостероиди. Освен това приема препарат, направен от масло за почистване на оръжия, съединение от стрихнин и атропин и множество витамини.

Разкази на очевидци разкриват, че германския фюрер също е приемал инжекции, които незабавно са го зареждали с енергия. Най-често те са поставяни преди големи речи или обръщения, за да поддържат типичния за него жизнен и войнствен стил. В края на 1943 г., когато войната се обръща, инжекциите стават все по-чести, което води до резистентност и увеличаване на дозата. Именно този факт кара учените да смятат, че инжекциите не са съдържали витамини, а най-вероятно амфетамини.

Влошаване на здравословното състояние на Хитлер

Изостряно от многото лекарства и отвари, които приема от личния си лекар Теодор Морел, и подкопавано от собствената му хипохондрия, здравето на диктатора се влошава почти непрекъснато до смъртта му през 1945 г.

>>> Теодор Морел - личният лекар на Хитлер

По време на последната му публична изява – само няколко дни преди смъртта му – здравословното състояние на Хитлер не е никак добро. Според очевидци „той изглежда много по-възрастен от действителната си възраст (56 години) и почти не прилича на харизматичния оратор, довел нацистката партия на власт“.

На 21 април 1945 г. лекарят Ернст-Гюнтер Шенк посещава бункера на Адолф Хитлер в Берлин. Това, на което се натъква, не е жизненият, харизматичен, силен фюрер, който няколко години по-рано успява да плени цяла нация. Вместо това Шенк вижда: „Жив труп, мъртва душа... гръбнакът му беше прегърбен, лопатките му стърчаха, беше свит като костенурка... Гледах в очите на смъртта“.

Психично здраве на Адолф Хитлер

Колкото и да се обсъждат физическите проблеми на Хитлер, психическото му здраве е минно поле от теории и спекулации. Тази тема е противоречива, тъй като мнозина смятат, че ако може да се намери психологическа подбуда за поведението на фюрера, потенциалните причини за действията му ще се увеличат многократно.

Хипотезата, че Адолф Хитлер е бил психично болен, въпреки че никога не е бил диагностициран с психично заболяване през живота си, е предмет на множество изследвания. Германският фюрер често е свързван с психични разстройства като биполярно разстройство, шизофрения и психопатия, както приживе, така и след смъртта. Сред психиатрите и психоаналитиците, които диагностицират Хитлер с психично разстройство, са Балтер К. Лангер и Ерих Фром. Други изследователи, като Фриц Редлих, пък изключват вероятността Хитлер да е страдал от подобни разстройства.

Редовната употреба на метамфетамин и възможното лишаване от сън през последните години от живота му непременно трябва да бъдат включени към спекулациите относно причините за възможните му психотични симптоми, тъй като е известно, че предизвикват странични ефекти при някои хора. Също така е важно да се отбележи, че Хитлер никога не е посещавал психиатър и според сегашната методология всяка диагноза е спекулация.

В психиатрията патологията има лоша репутация, особено диагностиката, която се извършва ex post, без директно изследване на пациента. Дори се смята за неетично. Огромният набор от психични разстройства, които са приписвани на Хитлер с течение на времето, показва колко неубедителен може да бъде този подход.

Въпреки многото доказателства някои лекари отхвърлят заболяванията на Хитлер като хипохондрия, посочвайки очевидно драстичното влошаване на здравето на германския фюрер, когато Германия започна да губи Втората световна война.