Нацистката програма Лебенсборн: селективно размножаване на арийци за създаване на чиста господстваща раса

Нацистка Германия не само се опитва да "прочисти" света от "нисшите" етноси и народи, които не отговарят на "критериите" на свещената арийска раса. Те също така се опитват да създадат супер раса чрез селективно размножаване – чрез тайната мистериозна програма, наречена Лебенсборн. Тя е тясно свързана с експериментите на небезизвестния д-р Менгеле и разбира се тази нацистка "наука" изключва каквато и да е етика.

Програмата е създадена от SS и се спонсорира директно от държавата. Тя е регистрирана като специална асоциация, чиято цел е да се справи с ниската раждаемост в нацистка Германия. Майките, които участвали в проекта, се сблъсквали с морален проблем. Някои от тях били пламенни последователи на Хитлер, но други се включили само, за да оцелеят в раздираната от войната окупирана от нацистите Европа.

Целта на програмата Лебенсборн е да създаде чиста раса, съчетавайки точно определени гени и фенотипни характеристики. Децата, продукт на Лебенсборн, често били отвличани от техните скандинавски или източноевропейски семейства, принуждавани да забравят своето минало и да се преродят като хитлерова младеж. За много животът се превръща в една огромна лъжа и откриват произхода си в късен етап от съществуването си или дори никога.

Господстващата раса на Лебенсборн

Lebensborn означава "извор на живота". Програмата насърчава расово "чисти" жени (с руса коса и сини очи – перфектната арийка според Хитлер) да създават деца с нацистки офицери. Проектът буквално се стреми да създаде раса от идеални човешки индивиди чрез селективно размножаване. Понятия като любов, етика и ценности нямата място в Лебенсборн.

Между 1936 г. и края на Втората световна война през 1945 г. в клиниките на Лебенсборн се раждат между 6 000 и 8 000 бебета (въпреки че според някои източници числото достига 20 000). След войната тези деца продължават живота си и някои дори не научават при какви обстоятелства и с каква цел са заченати.

Майките

Повечето от жените, които участват в програмата Лебенсборн са самотни майки, които трябвало да отговарят на стриктни критерии. Освен русата коса и сините очи, жените трябвало да докажат, че нямат никакви генетични нарушения и преминавали серия от тестове, за да са сигурни нацистите, че във вените им не тече еврейска кръв (не че е имало начин да го направят). Те също така трябвало да докажат идентичността на бащата (ако вече имат деца или са бременни), който също трябвало да отговаря на определени критерии – руса коса, сини очи и здрав в генетично отношение.

Друг основен критерий е вярност към нацизма. Мозъците им буквално били промивани с хитлеристката доктрина по време на престоя им в клиниките на Лебенсборн. Много от дамите вече били пламенни последователи на Хитлер.

Бащите

Понякога жените пристигали вече бременни. Друг път се сношавали с точно определен избран от тях мъж – едни от най-елитните офицери на SS, които вече имали свои семейства. Според някои сведения самият директор на SS Хайнрих Химлер, окуражавал тези офицери да се "размножават" извън брачните си взаимоотношения. По този начин те не извършвали прелюбодеяние – те просто изпълнявали дълга си към Германия, за да създадат господстваща германска раса.

Според Хилдегард Труц, майка от проекта Лебенсборн, офицерите, ставащи бащи на идеалните деца, били "много високи и силни, със сини очи и руса коса". Жените в клиниките ходели на специални групови "срещи" с офицери, на които играели игри и гледали филми. След това разполагали със седмица да изберат с кого да се сношат и да създадат дете. Първите три вечери през първата седмица техният избраник спял само с тях, после продължавал да "сее семето си" и в други момичета от клиниката.

Децата

Въпреки предубежденията, нацистките клиники не били бордеи, в които се вихрели денонощни оргии. В тях децата се зачевали по напълно конвенционален начин.

След раждането жените, които участвали доброволно в програмата, трябвало да подпишат документ, с който прехвърлят децата си в собственост на държавата. Много от тези жени прекарват само по две седмици с бебетата си и повече никога не ги виждат.

Хилдегард Труц никога не чувства вина или срам от онова, което прави.

"Тъй като и бащата на детето ми и аз вярвахме напълно в значението на онова, което правим, не изпитвахме срам и нямахме никакви задръжки," казва тя.

След раждането Труц се грижи две седмици за сина си, след което той й е отнет. Детето е откарано в специален дом на SS, където да бъде отгледано и да служи на нацистката държава. Труц никога не вижда нито детето си, нито баща му.

Най-известното от тези деца е Ани-Фрид Лингщад от шведската поп група ABBA. Тя и други деца като нея – продукт на съюза между норвежки майки и немски бащи от SS – са изгонени от родните си страни като предатели заедно с майките си.

Но програмата Лебенсборн не се съсредоточава само върху селективното размножаване. Нацистите се опитват да се сдобият с чисти арийски деца по всякакъв възможен начин. Много от децата са отвлечени от домовете и семействата си – предполага се, че около 200 000 деца са откраднати от Полша, Русия и Източна Европа с идеята да бъдат "германизирани".

Отвлечените деца също трябвало да отговарят на строги изисквания и да имат арийски външен вид. онези, които не се вписвали в стереотипите на Хитлер, били изпращани в концентрационните лагери. Одобрените отивали в лагери за превъзпитаване, където буквално им промивали мозъците. От там децата били изпращани в приемни семейства или пансиони, където културното им оформяне като германци продължавало.

Повечето от тези деца никога не се завръщат при биологичните си родители дори след края на войната.

Съдбата им след войната

Програмата Лебенсборн е дълбоко пазена тайна. SS полагат много усилия, за да прикрият истинската идентичност на децата, плод да проекта. Повечето от тях никога не научават истината или чак след десетилетия. В акта им за раждане липсва името на баща им. Стигмата, която преследва жените, участвали в програмата и родили извънбрачни деца, спомага за потулването на историята.

Бебетата, чиято идентичност била известна, израстват в едно следвоенно общество, което ги отхвърля и измъчва. Те носят етикета "врагове на държавата" заради германската кръв във вените си.

Тъй като абортът не е законен в Германия, много от майките, които краят на Втората световна война заварва бременни, дават децата си за осиновяване. Някои решават да отгледат бебетата си сами, но са принудени да лъжат за произхода им, за та избегнат стигмата. Повечето казвали, че бащата е убит по време на войната. Тези жени били отхвърлени от обществото поради две причини: първо, защото имат извънбрачни деца и второ, защото са участвали в позорната нацистка програма на Хитлер. Много от тях били подлагани на публични унижения и склонявани към робски труд.

Норвежките, участвали в Лебенсборн, били заклеймявани и мразени поради още една причина – в тежките години на войната, когато повечето хора едва оцелявали, те живеели в лукс и като принцеси. Труц разказва, че жените от нейната клиника пребивавали в замък, където разполагали със зала за игри и спортни занимания, зала за танци и кино. Хранели ги са най-добрата храна и за тях се грижели стотици слуги и прислужници.

Повечето деца израстват с чувството за някаква тайна, витаеща около цялото им съществуване. Някои обвиняват майките си за лъжите или, че са ги изоставили, други изпитват срам. Малка част изпитват гордост, че са част от програмата за създаване на чиста арийска раса Лебенсборн. Това ги кара да се чувстват част от елита, нещо повече от средностатистическите хора, защото са плод на специална селекция.

Програмата Лебенсборн е ужасяваща по своя замисъл и изпълнение, сякаш извадена от фантастичен утопичен роман. С тази разлика, че е истина. Днес светът все повече говори за евгениката и т. нар. поръчкови бебета – деца, чиито родители могат да подбират както външните им характеристики (като цвят на очите и косата), така и да променят цялостното им ДНК, за да се развиват в точно определена професионална област. Заветната мечта на човека е да добие силите на Господ – да контролира, създава и оформя всичко около себе си, така както му е угодно и удобно. Засега юздите на етиката успяват да възпрат тези човешки въжделения. Но докога?

по статията работи: Величка Мартинова