Нацистката програма Лебенсборн: селективно размножаване на арийци за създаване на чиста господстваща раса

От 1936г. до 1945г.

Хитлерова Германия не само се стреми да "прочисти" света от "нисшите" етноси и народи, които не отговарят на критериите на свещената арийска раса. Нацистите също така се опитват да създадат супер раса чрез селективно размножаване. Това е и причината за създаването на тайната програма, наречена "Лебенсборн" ("Lebensborn e.V."). Тя е тясно свързана с експериментите на небезизвестния д-р Менгеле и разбира се, тази нацистка "наука" изключва каквато и да е етика.

Програмата е създадена от SS и се спонсорира директно от държавата. Тя е регистрирана като специална организация, чиято цел е да се справи с ниската раждаемост в нацистка Германия. Някои от майките, които участват в проекта, са пламенни последователки на Хитлер, но други се включват само за да оцелеят в раздираната от войната и окупирана от нацистите Европа.

Цел на нацистката програма "Лебенсборн"

Целта на програмата "Лебенсборн" е да създаде чиста раса, съчетавайки точно определени гени и фенотипни характеристики. Организацията посредничи за осиновяването на бебетата от също "расово чисти" и "здрави" родители, особено членове на SS и техните семейства. Децата, продукт на "Лебенсборн", често са отвличани от техните скандинавски или източноевропейски семейства, принуждавани са да забравят своето минало, за да се преродят като хитлерова младеж. За много от тях животът се превръща в една огромна лъжа. Те откриват произхода си много по-късно или дори никога.

"Lebensborn" буквално означава "извор на живота". Програмата насърчава расово "чисти" жени (с руса коса и сини очи – перфектната арийка според Хитлер) да създават деца с нацистки офицери. Проектът цели да се създаде раса от идеални човешки индивиди чрез селективно размножаване. Понятия като любов, етика и ценности нямат място в "Лебенсборн".

Между 1936 г. и края на Втората световна война през 1945 г. в клиниките на "Лебенсборн" се раждат между 6 000 и 8 000 бебета (въпреки че според някои източници числото достига 20 000). След войната тези деца продължават живота си и някои дори не научават при какви обстоятелства и с каква цел са заченати.

Какви са изискванията към участниците в програмата "Lebensborn e.V."?

Повечето от жените, които участват в програмата "Лебенсборн" са самотни майки, които трябва да отговарят на стриктни критерии. Освен русата коса и сините очи, жените е необходимо да докажат, че нямат никакви генетични нарушения и преминават серия от тестове, за да са сигурни нацистите, че във вените им не тече еврейска кръв. Те също така трябва да докажат идентичността на бащата (ако вече имат деца или са бременни), който също е задължително да отговаря на определени критерии – руса коса, сини очи и здрав във физическо и генетично отношение.

Друг основен критерий е вярност към нацизма. Мозъците на жените буквално биват промивани с хитлеристката доктрина по време на престоя им в клиниките на "Лебенсборн". Много от дамите, които се включват в проекта само заради сигурността, добрата храна и спокойствието, впоследствие стават пламенни последователки на Хитлер.

Понякога жените пристигат вече бременни. Друг път се сношават с точно определен мъж, избиран между най-елитните офицери от SS, които вече имат свои семейства. Според някои сведения самият директор на SS Хайнрих Химлер окуражава тези офицери да се "размножават" извън брачните си взаимоотношения. По този начин те не извършват прелюбодеяние, а просто изпълняват дълга си към Германия, за да създадат господстваща германска раса.

Според Хилдегард Труц, майка от проекта "Лебенсборн", офицерите, ставащи бащи на идеалните деца, били "много високи и силни, със сини очи и руса коса". Жените в клиниките ходят на специални групови "срещи" с офицерите. След това разполагат със седмица, за да изберат с кого да се сношат и да създадат дете. Първите три вечери през първата седмица техният избраник спи само с тях, после продължава да "сее семето си" и в други момичета от клиниката.

Въпреки предубежденията, нацистките клиники не са бордеи, в които се вихрят денонощни оргии. В тях децата се зачеват целенасочено и дори може да се каже "по план".

Как работи програмата "Лебенсборн"?

След раждането жените, които участват доброволно в програмата, подписват документ, с който прехвърлят децата си в собственост на държавата. Много от тези жени прекарват само по две седмици с бебетата си и повече никога не ги виждат.

Хилдегард Труц никога не е почувствала вина или срам от онова, което прави.

"Тъй като и бащата на детето ми, и аз вярвахме напълно в значението на онова, което правим, не изпитвахме срам и нямахме никакви задръжки", казва тя.

След раждането Труц се грижи две седмици за сина си, след което детето е откарано в специален дом на SS, където да бъде отгледано и да служи на нацистката държава. Труц никога повече не вижда нито детето си, нито баща му.

Но програмата "Лебенсборн" не се съсредоточава само върху селективното размножаване. Нацистите се опитват да се сдобият с "чисти" арийски деца по всякакъв възможен начин. Много от тях са отвлечени от домовете и семействата си – предполага се, че около 200 000 деца са откраднати от Полша, Русия и Източна Европа с идеята да бъдат "германизирани".

Отвлечените деца също трябва да отговарят на строги изисквания и да имат арийски външен вид. Онези, които не се вписват в стереотипите на Хитлер, са изпращани в концентрационните лагери. Одобрените отиват в лагери за превъзпитаване, където да бъдат обучени в идеите на националсоциализма и да приемат безрезервно нацистката доктрина. От там децата са изпращани в приемни семейства или пансиони, където културното им оформяне като германци продължава.

Какво се случва с майките и децата им от програмата "Lebensborn e.V." след войната?

Повечето от тези деца никога не се завръщат при биологичните си родители дори след края на войната.

Програмата "Лебенсборн" е дълбоко пазена тайна. SS полага много усилия, за да прикрие истинската идентичност на децата, плод на проекта. Повечето от тях никога не научават истината или това се случва чак след десетилетия. В акта им за раждане липсва името на бащата. Стигмата, която преследва жените, участвали в програмата и родили извънбрачни деца, спомага за потулването на историята.

Бебетата, чиято идентичност е известна, израстват в едно следвоенно общество, което ги отхвърля и измъчва. Те носят етикета "врагове на държавата" заради германската кръв във вените си.

Тъй като абортът не е законен в Германия, много от майките, които краят на Втората световна война заварва бременни, дават децата си за осиновяване. Някои решават да отгледат бебетата си сами, но са принудени да лъжат за произхода им, за да избегнат стигмата. Повечето казват, че бащата е убит по време на войната. Тези жени са отхвърлени от обществото поради две причини: първо, защото имат извънбрачни деца и второ, защото са участвали в позорната нацистка програма на Хитлер. Много от тях са подлагани на публични унижения.

Норвежките жени, участвали в "Лебенсборн", са заклеймявани и мразени поради още една причина – в тежките години на войната, когато повечето хора едва оцеляват, те живеят в лукс като принцеси. Труц разказва, че жените от нейната клиника тогава живеят в замък, където разполагат със зала за игри и спортни занимания, зала за танци и кино. Имат всички удобства, хранени са с най-добрата храна и за тях се грижат слуги и прислужници.

Едно от най-известните деца на програмата "Лебенсборн" е Ани-Фрид Лингстад (Anni-Frid Synni Lyngstad) от шведската поп група ABBA. Тя и други като нея – продукт на съюза между норвежки жени и немски войници от SS – са изгонени от родната си страна като предатели, заедно с майките си.

Повечето деца израстват с чувството за някаква тайна, витаеща около цялото им съществуване. Някои обвиняват майките си за лъжите или, че са ги изоставили, други изпитват срам. Но има и такива, които изпитват гордост, че са част от програмата за създаване на чиста арийска раса. Това ги кара да се чувстват част от елита, нещо повече от средностатистическите хора, защото са плод на специална селекция.

Програмата "Лебенсборн" е ужасяваща по своя замисъл и изпълнение, сякаш извадена от фантастичен утопичен роман. С тази разлика, че е истина.