Емблематични лекарства от 30-те и 40-те години на 20 век, спасили живота на милиони пациенти по света, 2 част

От 1933г.

За съжаление няма категорични данни, описващи кога точно лекарството "Prontosil" за първи път е използвано от пациенти. Научен доклад, изготвен през 1933 година в Дюселдорф сочи, че в акт на отчаяние немски медик прилага две дози от лекарството на 10-месечно момченце, което е на път да загине от стафилококова септицемия. Бебето се справя неочаквано бързо с инфекцията след терапията си. Други източници сочат, че самият Домак третира дъщеря си с новото лекарство, когато детето заболява от тежка стрептококова инфекциявследствие на обождане на заразен предмет. Без значение кога и от кого за пръв път е използвано лекарството, клиничните тестове са категорични – то действа с огромен успех.

Странно, но Герхард Домак не бърза да публикува веднага своите забележителни лабораторни резултати. Той изготвя своя епохален научен труд през февруари 1935 година, малко след като "Farben" получава патент върху продукта, който привлича вниманието на цяла Европа. Герхард Домак заслужено е удостоен с Нобелова награда за физиология или медицина през 1939 г., но нацисткото правителство (в противоречие с мнението на Нобеловия комитет) отказва да му позволи да я приеме. В крайна сметка, той получава медал от комитета след Втората световна война през 1947 г. По-късно ученият се занимава с методите за лечение на туберкулоза и рак преди да почине през 1964 г. (на възраст от 68 години).

Френски изследователски екип, част от структурата на "Института Пастьор" в Париж, е поразен от два необичайни аспекта от действието на "Prontosil". Първо, той е активен в ин-виво среда, но не и при ин-витро условия. От друга страна, пациентите, лекувани с веществото не са способни да го "изхвърлят" от организма си. Вместо това, те отделят по-проста сулфонамидна молекула, която представлява около половината от тази на багрилото. Френските учени стигат до извода, че "Пронтозилът" "разцепва" молекулата си в областта на двойната азот-азотна връзка при приема от пациентите. Лабораторни експерименти пък показват, че сулфаниламидът е също толкова медицински активен, както самият "Prontosil". Предимството от него е, че той не убива нахлуващите бактерии, а действа чрез потискане на размножаването им. По този начин естествената защитна система на организма би могла да "поеме отговорност".

Действието на сулфаниламида за пръв път е изследвано от австрийския химик Пол Глемо, който съумява да го синтезира и характеризира, защитавайки блестящо докторската си дисертация през 1908 г. Въпреки всичко, веществото е използвано най-вече като багрило, а неговите мощни лечебни свойства остават непризнати. Патентът върху него отдавна е изтекъл. По този начин, всеки е свободен да го извлече в лабораторни условия и да го използва. Нещо повече, производсвото на сулфонамида е значително по-евтино от това на медикамента "Пронтозил".

През 1936 година лекарите в Англия постигат изключително добри резултати в терапията с лекарството на Домак, предназначено да се бори с менингит и следродилна треска. Тестовете на новия медикамент в САЩ започват да текат през същата година - първоначално в болница "Johns Hopkins Hospital" в Балтимор, а след това в болница "Western Pennsylvania Hospital" в Питсбърг. Изследванията показват, че лекарството действа активно и срещу различни стрептококови инфекции и пневмония. Действието на "Prontosil" в САЩ започва да се радва на широка гласност в края на 1936 г., когато веществото е използвано при терапията на сина на президента Франклин Делано Рузвелт - Франклин младши, който е тежко болен от стрептококова инфекция.

Скоро след това фармацевтичните компании в цяла Европа и САЩ се опитват да разработят подобрени "версии" на сулфонамидите. В края на 40-те години на 20 век вече съществуват над 5000 такива съединения. За съжаление само шепа от тях имат стойност от медицинска гледна точка. Сред тях е сулфапиридинът, използван срещу пневмония (с това вещество е лекуван Уинстън Чърчил, когато той се разболява от пневмония по време на Втората световна война). Сулфатиазолът е използван едновременно срещу пневмония и стафилококи, сулфадиазинът се използва срещу пневмококови, стрептококови и стафилококови бактерии, а сурфагуанадинът - срещу дизентерия.

Вижте трета част

По статията работи: Виктория Милова