Емблематични лекарства от 30-те и 40-те години на 20 век, спасили живота на милиони пациенти по света, 1 част

От 1930г.

В началото на 30-те години на 20 век в САЩ около 100 000 души губят живота си вследствие на пневмония, освен това - годишно инфекциозното заболяване взема повече жертви от всяка друга заразна болест. Около половината пациенти, заболели от менингит така и не се възстановяват, а през това десетилетие 2000 родилки губят живота си от следродилна треска.

Едно десетилетие по-късно смъртността вследствие на някои сериозни бактериални инфекции сред населението на САЩ намалява драстично. Голяма част от заслугата за този забележителен обрат човечеството (живяло през 40-те години на 20 век) дължи на двама немски химици и патолог, които синтезират и провеждат клинично изпитване на цяла нова лекарствена група - тази на сулфонамидите.

Определено не може да се твърди, че съединенията от сулфа групата са първите по рода си вещества, с които хората лекуват инфекциозните заболявания. Напротив, в началото на 20 век с тези медикаменти лекарите са третират (с различен успех) упорити уринарни инфекции.

Важен обрат в ситуацията настъпва през 1909 година, когато уважаваният германски медицински изследовател Пол Ерлих обявява откритието на специфично органично арсеново съединение – "arsphenamine" (станало известно и като съединение 606). То се оказва ефективно срещу действието на трипанозомите, които причиняват сифилис. Пуснат в продажба от немската компания "Hoechst" под търговската марка "Салварзан", "магическият куршум" на Ерлих се насочва към медицинската практика. По-късно друг химически терапевтичен продукт, наречен "Atabrine" се оказва полезен при лечението на малария.

През 1927 г. гигантският германски химически картел "I.G. Farben Industrie" решава да изследва медицинските свойства на различни багрила, които произвежда и развива. С този проект се заема именитият бактериолог и патолог Герхард Домак. След активната си служба в немската армия по време на Първата световна война, ученият завършва магистърската си степен в „Университета в Кил” през 1921 г. Той изучава патология в два немски университета, преди да се присъедини към структурата на "Farben". Според учения някои от тези багрила биха могли да се свържат с протеините в определени бактерии, инхибирайки дейността им, а това води до тяхното унищожение.

През 1932 година още двама химици, работещи за "Farben" (Фриц Майтш и Йозеф Клерер) съумяват да синтезират нов вид оранжево-червено багрило, наречено сулфамидокризодин (sulfamidochrysoidine). Малко преди това откритие Фриц Майтш изиграва и ключова роля в създаването на първото лекарство против малария – "Atabrine". При тестването на новия продукт върху лабораторни плъхове и зайци, инфектирани със стрептококи, Домак констатира, че той има силно изразено антибактериално действие, но то не е токсично за животните. Ученият го наименува като "Streptozan" ("Стрептозан"), но скоро след това променя името му на "Prontosil" ("Пронтозил").

Вижте втора част

По статията работи: Виктория Милова