Начало История на медицината Епидемията от бяс в Англия от края на 19-ти век

Епидемията от бяс в Англия от края на 19-ти век

От 1885г. до 1902г.

Епидемията от бяс в Англия от края на 19-ти век  - изображение

Болестта бяс е едно от по-малко познатите заболявания, които измъчват жителите на Европа в продължение на столетия. Смята се, че заразата вилнее сред човешките селища още от Античността. Преди появата на големите индустриални градове обаче, болестта засяга главно хора, които са нападнати от диви животни. Някои антрополози спекулират, че именно това заболяване стои зад мита за върколака - превърнат в звяр чрез ухапване от вълк.

През 19-ти век Лондон, както и другите големи английски градове, започват да се пълнят с домашни любимци. Причините за това не са особено ясни, но именно тогава отглеждането на котки и особено на кучета става наистина популярно. Само за няколко десетилетия жилищата на благородниците, както и на обикновените работници, се напълват с „четириноги приятели“.

Смята се, че една от причините за популяризиране на домашните животни е нова мания сред аристокрацията, наречена „изложба за кучета“. Въпросните представления стават медийна сензация и всеки по-богат жител на Англия започва да отглежда свое породисто куче, което разхожда, храни и обгрижва по строга програма. Разбира се, четириногите участници в конкурсите са единствено чистокръвни екземпляри с богато родословие.

Куче, болно от бяс, стара илюстрация

Простолюдието също се увлича по манията за отглеждане на кучета, само че вместо изложби, необразованите маси предпочитат да гледат боеве с кучета. В резултат на тези две дейности много от домашните любимци се озовават на улицата. Тези, които оцеляват, започват да се размножават и скоро проблемът с бездомните животни става нетърпим. През 70-те години на 19-ти век бездомните кучета започват да нападат гражданите на Лондон.

Първоначално на проблема не е обръщано никакво внимание, тъй като подобни инциденти се случват единствено в бедняшките гета. През 1885-та година обаче започват и първите случаи на граждани, които заболяват и умират от бяс. Този факт кара местната управа да се замисли за решение на проблема, тъй като и най-богатите лондончани се страхуват от заразата, наричана по това време хидрофобия.

През 19-ти век болестта бяс все още е слабо изследвана. Медиците смятат, че заболяването се предава единствено чрез ухапване, а не чрез слюнката на животното. Друго неправилно становище за болните от бяс е, че „полудяват“ поради липса на вода. Именно затова името на заразата е хидрофобия.

Първата мярка, която английското правителство взима срещу борбата с беса, е принудителното носене на намордник за всички градски кучета. Медиите подкрепят тази кампания, наричайки я „обезопасяване на улиците“. За съжаление вестниците и памфлетите остават единствените, които реагират позитивно на наредбата.

Първата вълна на негативизъм срещу намордниците идва от самите лордове. Те се притесняват, че носенето на ограничител ще сложи край на един от най-старите британски спортове - лова на лисици. Други от знатните люде изтъкват, че носенето на намордник е жестоко спрямо животните и пречупва техния дух. Към протеста се включват и всички развъждащи кучета хора, както и любители на „най-добрия приятел на човека“.

Основната причина заповедта за носене на намордници да е толкова оспорвана, е неефективността й. През 1885-та смъртните случаи, предизвикани от хидрофобия, за около 30. Десет години след въвеждане на предпазната мярка умрелите от болестта хора са почти по 700 на година. И за простолюдието, и за властите става очевидно, че има нужда от ново, по-адекватно решение на проблема.

Луи ПастьорТо идва чрез откритието на Луи Пастьор. Френският биолог пръв заявява, че вирусът на беса се предава чрез животинската слюнка, а не само чрез ухапване. За да потвърди тази си теория, той създава имунизация, която потиска развитието на причиняващите заразата микроорганизми и успява да излекува болно от хидрофобия дете.

Макар ваксинацията да е доказана като ефективна още през 1888-ма година, английското правителство я въвежда като задължителна едва през 1902-ра година. Резултатите са мигновени - само след десетина месеца болестта е обявена за ликвидирана. От страх опасното заболяване да не се завърне на територията на Англия, до 2008-ма година внасянето на кучета и котки в пределите на Обединеното кралство е напълно забранено. Днес това е възможно, но само с легитимен животински паспорт за имунизации.

Редактор: Георги Динев

Още по темата:

5.0, 2 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

Източник: www.daily.jstor.org

Снимки: www.whenhoundsfly.com

www.northwoodanimal.com

bg.play-azlab.com

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Направления в медицинатаИсторияМикробиологияХранене при...СнимкиНовиниИзследванияБотаникаЛайфстайлЛюбопитноНормативни актове