Ехинацеята и дебютът й в медицината и фармацията в Америка от края на 19-ти век

От 1870г.

В края на деветнадесети век група от лекари отвъд Океана от т. нар. електична медицинска школа, изиграла съществена роля в популяризирането на ехинацеята като ефикасен лек за третиране на немалко здравословни проблеми. Вероятно знаете, че електиците били горещи привърженици на алтернативната медицина и на употребата на билки в лекуването. Въпросните експерти се изявявали в САЩ в периода между 30-те години на 19-ти век и 30-те години на 20-ти век и успели дружно да инициират формирането на голям брой медицински учебни звена, голяма част от които били базирани в Синсинати. Нещо повече, няколко от техните здравни журнали предоставяли ценна информация за медицинските употреби на куп полезни растения ("The Eclectic Medical Journal ", "The Eclectic Medical Gleaner", "California Eclectic Medical Journal" и други).

Двама от тези специалисти-електици – лекарят Джон Кинг и прочутият фармацевт Джон Юри Лойд, се смятат за едни от най-ревностните "рекламодатели" и изследователи на ехинацеята от 80-те години на 19-ти век. По ирония на съдбата, тридесет и пет години по-рано в първото издание на научния си труд "Dispensatory" Кинг не сметнал за необходимо да се занимава твърде подробно със здравословния профил на симпатичното цвете. За пурпурната ехинацея тогава той написал само няколко думи, давайки, разбира се, за нея и задължителната ботаническа информация. "Коренът е много пикантен на вкус и е широко използван в медицината […] посочва се, че той е употребяван с голям успех в третирането на сифилис." Ехинацея ангустифолия - E. Angustifolia, попаднала пък във фокуса на гореспоменатия Джон Лойд и братята му, които също били въвлечени във фармацевтичния бизнес.

През 1870-та един немски специалист – доктор Майер, базиран в щата Небраска, започнал сериозно да проучва лечебния потенциал на ехинацеята. Много скоро след това, предприемчивият мъж стартирал производството на специален лек за пречистване на кръвта. Близо шестнадесет години по-късно експертът бил напълно убеден в ефикасността на своето лекарство, в състава на което включил, наред с ехинацея, хмел и пелин. По същото време Майер решил да пише на Кинг и Лойд и да им изпрати проби от своя "пречистващ" медикамент, за да получи експертното им мнение. Електиците обаче не се показали като особено отзивчиви и му отвърнали, че не могат да си позволят да дават оценка на препарат с неясен за тях състав. Лойд дори нарекъл Майер шарлатанин, прочитайки на етикета, че лекарството може да се похвали с многобройни приложения. Майер не се отказал да получи признание и се свързал с известен американски ботаник, който да идентифицира в състава на медикамента присъствието на Echinacea angustifolia. След това Майер отново писал на Лойд и Кинг, настоявайки те да признаят постижението му и да го представят на членовете на американската медицинска гилдия. В някои източници се споменава, че немският специалист дори предложил да пристигне в Синсинати и, в присъствието на почетен комитет, да бъден ухапан от гърмяща змия, а след това да използва като противоотрова само ехинацея. Предизвикателната му "оферта" логично била отхвърлена. Майер продължил да упорства, обявявайки, че сам ще донесе гърмяща змия, в случай, че колегите му не разполагат с такава. Това… също било отхвърлено.

В по-късен етап, Лойд съжалил, че е подценил качествата на "чаровното" растение, защото установил, след проведена анкета, че репутацията й сред медиците съвсем не била толкова лоша, даже обратното. За щастие, Кинг също имал особено добро предчувствие за билката, затова решил все пак да й даде шанс. През 80-те години на 19-ти век той започнал да я разследва. По негова молба, Лойд му приготвил лек, с който Кинг решил да лекува жена си, болна от рак. Учудващо, медикаментът забавил развитието на заболяването и се отличил със силен обезболяващ ефект. Това накарало Джон Кинг да продължи да проучва растението, като едновременно с това накарал Лойд да изпрати лекарството на други негови колеги да го тестват, а самият той започнал редовно да го използва в практиката си. Най-накрая, през 1887-ма, Кинг, съвместно с Майер, публикувал статия за лечебните свойства на Ехинацея ангустифолия.

Това било само началото на поредицата от публикации върху клиничните достойнства на познайницата. Не само в САЩ, но и в цял свят тепърва щели да бъдат проводени изследвания, доказващи безспорните й качества.

Снимки: Everysctock photo

Статията е част от историята на:

• История на ехинацеята в медицинската история