Жените в аптекарството в Англия през 17-ти век – 3 част

От 1642г.

През 1642 година Лондонското общество на аптекарите заповядва на Томас Кларджес – "работещ незаконно" в магазина на Ан Крос, да спре да изпълнява аптекарска дейност. Самата Ан е вдовица на заможния аптекар Томас Крос, аптеката на когото тя наследява след смъртта му през 1641 година. Изглежда, че аптекарското общество не е убедено в компетентността на дамата, какъвто е и случаят при други две нейни колежки – вдовицата Уинки и Сюзън Лион. Все пак, Ан Крос получава правото да управлява семейния бизнес и да обучава чирака си, но само с помощта на калфата Джон Роджърс. Англичанката се съгласява да изплаща по 10 паунда на година на Джон, осигурявайки му храна и стая за живеене. През 1646г. Томас Кларджес, обучен и готов да покаже знанията си в областта, се явява на официален изпит, взимайки го успешно.

Ан също явява на изпит, за да получи нужната квалификация да ръководи аптеката си, но без успех. Причината тя да бъде отхвърлена може да се търси в опит за отмъщение към новия й съпруг – Томас Кейдман. Историята разказва, че през 20-те години на 17-ти век Колежа на лекарите дава под съд Кейдман за това, че той практикува медицина без одобрението на официалните власти, въпреки че през 1630 година все пак е приет в медицинския кръг от професионалисти. През 1636г. Томас съдейства за създаването на "Company of Distillers" – компания, специализирана в производството на медикаменти и намираща се в директна конкуренция с дейността на аптекарите. Както се досещате, аптекарското общество прави всичко възможно да попречи на появилия се бранд да изгради собствена гилдия, а намеренията на Кейдеман да управлява собствена аптека въобще не се харесват от никого.

Изповядващ римокатолицизма, Томас е лекар на кралица Хенриета Мария преди тя да избяга в Европа по време на Английската гражданска война. Като негова съпруга, Ан също изглежда, че проявява роялистки симпатии. След смъртта на втория си съпруг през 1651 година, аптекарката се омъжва за трети път - за сър Уилям Девънант. "Номер 3" е драматург от Оксфорд, за когото се смята, че е кръщелник на Уилям Шекспир. Уилям загубва част от носа си при заболяване от сифилис, въпреки че оздравява след лечение, проведено му от Кейдман. Девънант пише пиеси за краля и кралицата преди гражданската война и служи на роялистката армия. През 1643 английският драматург получава рицарско звание от Чарлз I заради "лоялността и творчеството си".

След обезглавяването на краля, овдовялата кралица Хенриета Мария изпраща сър Уилям на мисия, с която да помогне за възстановяване на монархията за сина й – Чарлз II. Тогава Девънант е заловен и затворен в Лондонската кула; освободен е през 1652 година. Ан се омъжва за него малко след освобождаването му и двамата успяват да споделят цели три години съвместен живот. През 1655 година аптекарката умира.

По статията работи: Красимира Костадинова

Снимка: history.org