Жозеф Майстер - първият излекуван от бяс от Луи Пастьор

От 1885г.

Теорията за микробите, която гласи, че процеси като гниене и ферментация не се зараждат спонтанно, както се смята от векове, а се провокират от живи организми - бактерии или гъбички, стои в основата на откритията на Луи Пастьор. Работата на френския учен в тази сфера потвърждава направени от учени, живели преди него, заключения и окончателно затвърждава теорията за съществуването на микробите и за тяхната способност да предизвикват дори инфекциозни заболявания.

Последствията от теорията за микробите са главоломно развитие на науката - за около 20 години учените откриват кои бактерии предизвикват болести като туберкулоза, проказа, холера, дифтерия, бубонна чума и др. Възникват и нови методи, чрез които се предотвратява разпространението на епидемии - налагане на хигиенни норми и стандарти, разработване на ваксини, пастьоризацията.

Спасяването на Жозеф Майстер

Луи Пастьор създава ваксината срещу бяс през 1885 г. Поставяйки я на животни и виждайки добрите резултати, които тя показва, ученият е убеден, че е постигнал пробив срещу заболяването. До този момент френският химик и микробиолог не е изпробвал ваксината на хора поради етични и морални причини. Но на 6 юли 1885 г. той е поставен пред избор - при него пристигат майка и 9-годишният й син Жозеф Майстер от Елзас, които са чули за експериментите на Пастьор. Детето е нахапано от болно куче по ръцете, краката и бедрата и е изпратено от д-р Жозеф Гранше при френския учен. Лекарят успява да го убеди да се постави ваксината на малкото момче, въпреки че Пастьор е силно разколебан и притеснен. Единствено фактът, че смъртта на Жозеф е неизбежна, кара учения да предприеме тази стъпка.

В доклад пред Академията на науките той описва процедурата, която е приложил на детето. От 7 юли, 60 часа след ухапванията, в продължение на 10 дни вкарва 13 пъти субстанция, приготвена от заразен, заешки, изсушен гръбначен мозък. На 16 юли момчето е инжектирано с екстракт от пресен, заешки гръбначен мозък. Жозеф Майстер остава жив и превръща Луи Пастьор в първия учен, който прави терапевтична ваксинация за лечение на смъртоносно заболяване.

Месеци след това, през октомври същата година, 15-годишно момче, овчар от Юра, Източна Франция, е ухапано от бясно куче. Върху него също е приложена ваксината на Пастьор.

През октомври 1886 г. броят на ваксинираните срещу бяс в лабораторията на учения в Париж е 2490 души. Десет пациенти са починали от 1726 французи. Статистиката сочи, че процентът на смъртност сред 320 неваксинирани, ухапани пациенти, е 40%. Процентът смъртност намалява на 0,5% след поставянето на ваксината.

Ваксината срещу бяс в наши дни

Успешната ваксина срещу бяс на Луи Пастьор веднага привлича вниманието на местната и световна общественост. Пациенти от Франция и чужбина се стичат при учения, за да бъдат ваксинирани срещу заболяването. Този наплив го навежда на мисълта за създаването на специален център, в който да се лекуват ухапани от болни животни хора. Така се поставят основите на Института "Пастьор.

В наши дни ваксината срещу бяс продължава да бъде основно средство за превенция и лечение на заболяването. Вирусната болест може да зарази домашни и диви животни, които от своя страна да пренесат причинителя чрез своята слюнка върху одрасквания, наранени кожа или лигавица, чрез ухапване. За разлика от други инфекциозни заболявания, развитието на симптомите на бяса може да бъде спряно чрез навременно поставена ваксина дори след излагането на вируса.

По данни на Световната здравна организация (СЗО) днес се прилагат два вида ваксини срещу бяс. Едната се изготвя от нервна тъкан, а другата - от клетъчни култури. Първите се поставят директно в мускула (интрамускулно), но конкретно за тях от СЗО препоръчват да бъдат заменени с по-ефикасните и безопасни ваксини, разработени от клетъчни култури. Последните се прилагат интрадермално и при тях е установено, че е достатъчно по-малко количество ваксина както при профилактика, така и след излагане на вируса.

Извън случаите на инцидентен пряк досег със заразено или потенциално заразно животно ваксината срещу бяс се препоръчва на хора, които са изложени на постоянна, честа или повишена опасност от експозиция на вируса вследствие упражнявана от тях професия или местоживеене.

Статията е част от историята на:

• История на Луи Пастьор