Жозеф Мейстер: пациентът, лекуван от Луи Пастьор през 1885 година

От 1885г.

През месец октомври, 1831 г. осем годишно момче от Франция разказва пред свои познати колко огромни са последиците от нападението на бесен вълк срещу негови съграждани, част от които са изпитали традиционното по това време лечение срещу бяс - обгаряне на ухапаното място с нажежена ютия. Това малко момче, чуло агонизиращите писъци на пострадалите, се казва Луи Пастьор.

Отрова от пепелянка, рачи очи, черен дроб от бясно куче – в миналото всичко това се счита за надеждно средство за борба със смъртоносното заболяване. Въпреки "терапията" на пострадалите от фаталното ухапване, хората почти винаги започват да изпитват халюцинации, гърчове, интензивен страх от вода (това са сред основните симптоми на беса).

През лятото на 1885 година ужасената Мадам Мейстер довежда деветгодишния й син, на име Жозеф в лабораторията на изследователя Луи Пастьор. С цели 14 обгорени рани от ухапване на куче (по краката и ръцете), момчето едва ходи. Майката на Жозеф се страхува най-лошото. Жената живее с надеждата, че Пастьор (който вече е публична личност във Франция) би могъл да спаси живота на сина й. Изследователят е ревностен защитник на теорията, че бактериите са основните причинители на заболяванията. Той твърди, че определени "живи микроби" са причината за появата на болестта антракс (Пастьор е откривател на ваксината срещу болестта).

През 1880 г. той започва да проучва естеството на болестта бяс. През 1885 година Пастьор съумява да създаде и ваксина срещу болестта, но тя все още не е изцяло тествана (дори при опитни животни). Въпреки че инфекцията може да се потвърди единствено при проявата на първите й симптоми, Пастьор смята (поради броя на ухапванията по тялото на момчето), че смъртта на младия му пациент е почти сигурна.
Изследователят взема нелекото решение да инжектира невръстния си пациент със своя новоразработен (и неизцяло изпробван) продукт. Все пак, Жозеф никога не проявява симптомите на смъртоносната болест, а Луи Пастьор се превръща в международен герой.

Действието на ужасяващата смъртоносна болест най-после среща "отпор". Отчаяни хора от Русия до Съединените щати започват да търсят спасение във френската лаборатория на Пастьор. Успехът на ваксината срещу бяс и достижението на изследователя от химична гледна дава нова посока в развитието на експерименталната медицина и демонстрира до колко са напреднали изследванията на учените в лабораториите.

Методите на лечение на смъртоносното заболяване и днес (до голяма степен) са сходни с тези на Луи Пастьор. След ухапване от потенциално заразено с бясно животно, лекарите инжектират пациента с препарат, съдържащ човешки антитела срещу вируса на беса, който осигурява краткосрочен имунитет срещу болестта. След това, на пациента се поставя още една инжекция, съдържаща ваксина срещу вируса на зоонозата. Този подход позволява по-дълъг инкубационен период на вируса и пълноценно развитие на имунен отговор от пациента.

Към днешна дата вирусът на смъртоносната болест е напълно елиминиран в много страни (почти 125 години след лечението на Жозеф Майстер от Пастьор). Навременното третиране след ухапване от заразено животно има успеваемост от близо 100%. И все пак, около 55,000 души умират от бяс всяка година, а сред тях най-вече са децата, живеещи в Африка или Азия. Макар че ваксината против бяс е много ефективна, тя често пъти не е достатъчно евтина за страните, където болестта продължава да убива най-много хора.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на: