Появата на туберкулозната ваксина и данни за профилактиката на заболяването през 20-ти век

От 1921г.

В началото на 20-ти век хората вече познавали произхода и причинителя на туберкулозата, успявали да я лекуват успешно с различни (и понякога – доста радикални) методи в определени за целта здравни заведения, но едно нещо все още им убягвало, а именно – профилактиката. Как да се предпазят от коварната инфекция? Има ли нещо, което може да ги направи по-силни от туберкулозните бацили?

Оказало се, че – да, решение има, а с нелеката задача да го намери се заел екип от двама именити французи: Албер Калмет и колегата му Камил Герин. И двамата били изключително начетени, много любопитни и страшно упорити, а самият Герин имал лична причина да работи по случая: Жълтата гостенка отнела рано живота на баща му.

След поредица от експерименти и много "проби-грешки" в крайна сметка учените успели да получат онзи антисерум, за който мечтал още Робърт Кох. Въпросната субстанция представлявала атенюирана ваксина, получена чрез култивиране в картофено-жлъчна среда на говежди тип бактерии M.bovis в продължение на 13 години. Въпросният щам е загубил вирулентността си за човека, но е запазил имунногенните си свойства, като вкаран в човешкия организъм, предизвиква образуването на инфекциозен имунитет.

Избухването на Първата световна война през 1914-та попречило на медиците да изпробват действието на ваксината (позната днес с абревиатурата БЦЖ или "Бацил на Калмет-Герин") върху хора. След края на войната обаче французите не губили време и използвали първата изпречила се на пътя им възможност да проверят ефикасността на своето откритие. През 1921-ва за първи път с БЦЖ било ваксинирано новородено, родено от туберкулозно болна майка, за което се е грижила в продължение на известно време баба, която също била заразена. Резултатът: детето оцеляло и по-важното – впоследствие не развило инфекцията. През следващите седем години, повече от 100,000 малчугани били имунизирани срещу туберкулоза, включително и децата на Калмет. Ваксината започнала да се прилага широко в по-голямата част на Стария континент.

Не е учудващо, че след всичко казано до тук през първата половина на 20-ти век случаите на фатална развръзка от туберкулоза драстично намалели. С избухването на Първата световна война обаче, която довела до влошаване условията на живот, туберкулозата отново взела "главната роля". Наложило се правителствата на воюващите държави да поведат масирана кампания за профилактика на заболяването. И съюзниците на Антантата, и германците започнали да организират редовни прегледи за своите военни с радиограф за установяване на туберкулоза. А след войната въпросната процедура била абсолютна и безапелационна масова практика.

През 1945-та година било проведено мащабно проучване, което обхванало впечатляващия брой от 21,627 души.  Резултатът: били открити само 133 случая на туберкулоза. Очевидно, усилията на правителствата за превенция дали добри резултати.

Малко по-късно, през 1948-ма, здравна организация UNICEF, в сътрудничество с датския Червен кръст, организирала огромна кампания за ограничаване заболеваемостта от туберкулоза. Кампанията включвала взимане на кожноалергични проби (туберкулинови проби или т. нар. проба "Манту") и ваксиниране с БЦЖ. Инициативата стартирала в Полша, но много скоро се разпространила навсякъде в Европа и дори - в Еквадор. През следващите 3 години близо 30 милиона души преминали през кожни тестове, а около 14 милиона били ваксинирани с откритата от Калмет и Герен животоспасяваща ваксина. Ето така именно светът на 20-век отговорил на туберкулозата и отхвърлил нейното многовековно подтисничество.

Статията е част от историята на:

• История на туберкулозата